Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОТОРНА КОНСТРУКЦИЯ

Йордан Радичков

web | Скандинавците

Иван Давидков ме убеждава, че като пътувал с колата си из нашия берковски край, на едно място някаква моторетка едва не го прегазила. Моторетката да прегази автомобил ми изглежда неправдоподобно, но Иван твърди, че било точно така. Аз отбивам - казва той - малко встрани, за да можем да се разминем, онзи обаче не отбива, ами с бясна скорост кара право насреща ми, като че се кани да ме прегази и палтото му, дето вика Захари Стоянов, станало отзаде му на крило. В един миг завивам рязко, натискам газта, та през шанеца, та през една окосена ливада, та се спрях едва в една градина със зеле. Ама едно хубаво есенно зеле, синкаво, прелива в едни чудни тонове и цялото това синкаво оградено с ръждива ракита! Ами - питам го - през ракитата вървяха ли червен и бял кон? Вярно - сети се Иван, - сега си спомням, че зад ракитата имаше два коня, единият червен, другият не съвсем бял, по-скоро пепелив.Те процвилваха меко, пръхтяха и с известна изненада гледаха как моя милост маневрира и се мъчи да измъкне автомобила от зелето.

Щом е имало синкаво зеле, ръждив ракитак и двуцветни коне, вярвам, че това се е случило в нашия край. Аз съм от същия край, с Иван Давидков сме земляци, тия картини са ни познати още от детството. По другите краища на страната също има есенно зеле, но ако има зеле, няма ракитак, ако пък има ракитак, няма зеле, а ако на едно място се случат заедно зеле и ракитак. то пък коне няма да има; тия три работи могат да бъдат видени наведнъж само в нашия край. Моторетката обаче не е от нашия край. Ивановото село имаше една моторетка, собственост на някой си Мато Матов, но това беше преди много години; пък и тя служеше по-скоро за да произвежда пукотевица по шосето, отколкото скорост. Спомням си, че тая моторетка вървеше през по-голямата част от времето на педали - като велосипед - независимо от свирепите трескавици на мотора. Дума да не става, че такава моторетка ще събере кураж да тръгне да гази автомобила на Иван Давидков! Той може да е бил изморен от пътя, може да е имал халюцинация или да е срещнал някакъв дух, качен върху моторетка. Питам Иван: Иване, това да не би да е било някакъв дух? Знаеш, че есенно време, когато прахавицата узрява, по нашите места се появяват духове, берат прахавици и отиват на пътя, та хвърлят с тях прах в очите на минувачите. Никакъв дух не беше - казва Иван, - ами бе моторист с каска и кошница на багажника, гърми с моторетката като реактив и си пее човекът, та цепи пространството: райра-райра!... Дух!

Хич и не повярвах. Между селата ни има старовремска вражда, те винаги са ни смятали за по-глупави, но и ние от своя страна сме им връщали със същото. Те градят своето превъзходство предимно на това, че имат тротоарна една от улиците на селото, а ние нямаме тротоар. Та си викам, да не би и Иван, като стои на тротоара, да ме заглавиква, като ме оплита с поетическа паяжина за синкаво есенно зеле, ръждив ракитак, червен и пепелив кон, меко процвилване и т.н.

Това е само поетическа паяжина!

Обаче работите се сложиха така,че подир Иван и аз трябваше да замина за своя край. Останах много изненадан, когато видях коловозите от Ивановата кола и зелето, изпотъпкано от нея. От другата страна на зелето действително имаше ракитак, но конете си бяха отишли. По-надолу, в реката, виждам един пътен знак, застанал до колене във водата, че ме предупреждава; Спри, огледай се, ослушай се и премини, ако не иде влак! Какво прави тоя пътен знак тук, мисля си, та стои до колене във вода, ами не стои на железопътния прелез, дето действително е необходимо да стои! Няма обаче кой да ти отговори. По-нататък виждам някакъв човечец да се лута с двурога желязна вила в една нива. Кога наближих, гледам, че това е Жеко Каменов, вади кръмно цвекло с вилата.

- Здрасти, бай Жеко!

- Здрасти! - казва бай Жеко, ама не се обръща, защото в момента вади една глава цвекло и гледа да не я продупчи с вилата. Той извади главата, изтръска я и чак тогава се обърна: - Аааа, ти ли си? Здрасти! Къде си тръгнал горе по шосето, та не бягаш веднага оттам!

- Що да бягам! - не го разбирам. - Нали затова е направен царският друм, да се върви по него.

- Абе ти слизай по-скоро от шосето, па после питай! - казва ми бай Жеко.

И аз наистина слизам, защото тук шосейното платно е повдигнато, има може би два метра насип. Посред кръмното цвекло виждам, че стои пътен знак и предупреждава минаващите, че има остър завой. Горе в реката предупреждават за влак, в нивата на бай Жеко Каменов предупреждават за остър завой, като че кръмното цвекло е тръгнало нанякъде, та трябва да внимава за вземането на завоя.

- Какви са тия работи, бай Жеко? - питам моя човек и соча пътния знак в нивата му. - Да не би да си турил това тука за твойто кръмно цвекло?

- Ами! - казва ми бай Жеко. - Тоя знак си стоеше горе на шосето, ама миналата седмица взе, че избяга. Предния ден си стоеше на мястото, а на следващия ден го гледам, че дошъл в моята нива. Нека седи, нали не ми гази нивата, па и не ми иска ни хляб, ни вода.

- Добре де - питам го, - горе в реката видях друг пътен знак, тука в нивата пак пътен знак, ако повървя още надолу, сигурно и в някоя ливада ще намеря пътен знак, макар че пътен знак трева не пасе?

- А, пълно е - казва бай Жеко. - По цялото шосе надолу няма кьорав знак. Всичко, що беше - знак до знак, - всичко това се пръсна и избяга от пътя. Ти ако тръгнеш из баирите нагоре, да видиш що нещо има! И из гората да тръгнеш, и там ще видиш. По сечините има повече пътни знаци,отколкото кози. Някой даже са се покатерили и по листниците. Фирмата за Цариград от два месеца лежи в двора на валцовата мелница, и не ще повече да стои на пътя. Идваха, туриха я на пътя, потегнаха я, не се мина седмица, и пак я намериха в двора на мелницата. Лежи си там между мливарите, не ще да отиде да сочи към Цариград.

- Не ми се вярва тая работа, бай Жеко! Пътни знаци да бягат от пътя!

- Ако не бягат, ги гонят. Народът се изповъоръжи с мотор, с камиони, с ремаркета, с леки коли и гони знаците по пътя, та в миша дупка ги навира. Виждаш ли тая нива? Изваждам цвеклото от нея, и повече тука кракът ми няма да стъпи. Ниви, ливади, градини - това, що е край пътя, стана опасно за работа. Народът се въоръжил с мотор, значи, и гърми горе по пътя, та страх да те набере. Да кажеш, че през деня ще ручи само, та да можеш поне през нощта да дойдеш да си видиш работа, а то и денем, и нощем няма спиране, ручи и гърми и те гази, значи, и пет пари не дава за нищо.

- Добре де - казвам, - то нека си ручи горе по пътя, нали в твойта нива не влиза да ти гази цвеклото?

- Кой не влиза? - връцна се бай Жеко и заби вилата до уши в земята. - Влиза и хич не те пита! Миналата неделя бяха дошли жената с децата да ми помагат. Ей там, дето е крушата, седнахме да обядваме. И тъкмо сме седнали около яденето, като изрева нещо отгоре, като рече: прас! - в крушата, и кога се рипнахме, гледаме, че един мотор с кош се ударил в крушата. Моторът се обърна, реве и хвърля пушилка, а кошът се откъсна, та лети право къде нас. Децата се пръснаха като пилци. От крушата се свлече човек, върви на три крака през цвеклото и вика: Бае, ще дадеш първа помощ! Каква първа помощ, викам му, не видиш ли, че децата се пръснаха като пилци, за малко жертва щеше да стане! Що не си караш горе по пътя, ами идеш право през нивата ми! Абе вместо да намаля аз я засилих тая пущина и не можах да взема завоя! Тука при вас много остри завоите, долу при нас не са толкова остри!... Завоите му били криви, остри били завоите!... Та влизат те - мотор, ремарке, камион, - всичко влиза. Ти ако искаш да знаеш, и автобусите влизат. Както си върви, току се отбие от пътя и тръгне през ливадите. На Сюблим Стефанов такъв автобус му сгази юницата. Вързал си юницата да пасе в ливадата, а един автобус вземе, че се отбие от пътя, и право върху юницата на Сюблим. Сюблиме, викам му, кога на човек не му върви, не му върви! И върху плевнята да качиш юницата, автобусът и върху плевнята ще се качи и пак ще я сгази. Както на Спиридон сгази лятната кухня. Лятната кухня на Спиридон е близко до пътя, на кьоше е, тъкмо си направи кухня човекът и комбинирана печка купи на ток и на въглища, а кога автобусът взе, та вместо наляво удари надясно, и право в лятната кухня на Спиридон! Ти остави кухнята, ами и комбинираната печка отнесе! Няма спасение вече, народ и добитък, щом чуе ручава по пътя, бяга презглава по баирите и горите, а ти се чудиш, че пътните знаци избягали! Ще бягат, разбира се! Ако някой не иска да бяга, оня като го замете, та го хвърли на триста метра от пътя в някоя шипка, и знакът стои в шипката, само ушите му стърчат и си трае. Ти да не искаш тоя знак да излезе от шипката и пак да отиде да стои на пътя, та някой да го замете!

Бай Жеко измъкна вилата, забита до ушите в земята, и почна да вади свойто кръмно цвекло, а аз се помаях и го попитах накрая накъде да вървя, ако искам все пак да стигна благополучно до село.

- Ще вървиш покрай реката през големите камъни. Ония няма как да дойдат сред големите камъни. На два-три пъти опитваха, ама не може. После ще стигнеш стръмнината и ще поемеш право нагоре. Селото вече не е в ниското, селото е кацнало горе на километър от пътя сред дебелите буки. Пътни знаци, село, перила на мостове - всичко се набута в гората, щото ония с ремаркетата и с моторите щяха да прегазят и селото, ако лека-полека не бе се изтеглило. Еничарът сега ручи и гърми въоръжен до зъби с мотори, ама ръмжи долу по равното, не смее да дойде той горе при нас, щото там ни пази гората закрилница. Ти, като идеш, ще видиш!

Да ида ли, да не ида ли?... Ще ида!

Изтеглям се нагоре по стръмното и пред погледа ми лека-полека изплава есенна мека гора, шарена, притихнала, и между гората виждам как си показват само носовете някой и друг пътен знак, някой покрив на къща, окото на някой прозорец виждам също така как наднича да види долу дали ще се изтегли моторният башибозук и дали пак ще можем да слезем долу, дето сребърна река прави своите извивки, дето расте синкаво есенно зеле, заградено от ръждив ракитак, и червени и бели кобили процвилват меко в мекия есенен въздух. И тогава аз се спирам между гората и башибозука, обхванат от колебание: Дали да запаша пищови и да се влея в хайдутството, или да се преправя на башибозук и да сляза долу, за да се влея в башибозука?... Сещам се за Иван Давидков, виждам го как бяга презглава с автомобила през ливадите и през синьото зеле, а оня с мотора пее: райра-райра!, и ни пътна конституция спазва, ни нищо. Тогава си казвам: Я по-добре ти иди горе в гората да хайдутуваш, пък Иван нека се вози долу с автомобила сред моторния башибозук. Той и да спазва моторната конституция, то ще излезе насреща му нищо и никаква моторетка, дето не спазва конституцията, и ще го прегази. Кога башибозукът рече - гази наред!

Ще отида на валцовата мелница, ще взема фирмата за Цариград, ще я побия всред гората, в най-гъстото, а аз ще легна под нея, ще си кривя капата на една страна и пет пари няма да давам дали фирмата ми сочи Цариград, или не сочи Цариград. 

 

 

© Йордан Радичков, 1985
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.