ДИМ

Йордан Радичков

web | Скандинавците

Имаше един период в селото, когато саденето на тютюн бе забранено. Акцизните разрешаваха на селяните да пушат само папироси и тютюн за лула. Държавата туряше навсякъде бандероли и акцизните следяха много зорко да не би някой да употребява тютюн, без той да е минал под бандерола.

Селяните обаче продължаваха да си пушат своя контрабанден тютюн. Те го садяха обикновено в царевиците. Царевицата расте по-високо от тютюна и го скрива от погледа на акцизните. Тоя тютюн селяните наричат качак. Чичо ми дълги години купуваше качак от съседите. Той имаше баджанак, пикьор по пътищата, та баджанакът му разправя една година да вземат да засадят заедно тютюн, ще има да пушат и те, а и да продадат на други села било за пари, било за свински кожи. По онова време калъп тютюн струваше два цървула.

Чичо много се нави да сади тютюн в царевицата, но нямаше откъде да се намери семе. Всеки крие семето, никой не ще да продава. С тази работа се залови ликьорът. Понеже той скиташе навсякъде по пътищата и срещаше всякакви хора, за него не бе никак трудно да намери семе. Той го донесе, двамата с чичо го посяха в ястъците на топло, семето поникна и стана за засаждане. Чичо разпорежда вкъщи, че тази година в нивата няма да се садят тикви, защото ще удушат тютюна. Ами какво ще яде свинята, пита стрина. Да не би свинята да седне да пуши тютюн! Ако потребе, казва й чичо, ще пуши!

И отива той да сади тютюна, сподирен от женски благословии, а пикьорът отива да си гледа своите пътища. По онова време из царевиците край селото се виждаха много мъже - всички садят контрабанден тютюн. Нивата на чичо е до шосето и за да прикрие тютюна, той туря откъм пътя един ред метли и два реда слънчоглед. Според него от слънчогледа може да се изкара една тенекия олио и да се вземат няколко пити кюспе от маслобойната. Ако се дава кюспе на кокошките, те носят два пъти повече и нито едно яйце не минава през халката. А и свинята много обича кюспе, угоява се бързо, ще натрупа на гърба си една педя сланина. Метлите пък съвсем бързо ще ги похарчи, по онова време навсякъде се търсеха метли, защото още не бе измислена прахосмукачката.

С такива сметки чичо засади тютюна, метлите и слънчогледа. Дойде коситба, сеното бе прибрано от ливадите, после жътва, после вършитба. Чичо бе багатор на вършачката - хората, които работят на барабана и го хранят със снопи, се викат багатори, - та с тая работа загуби две седмици. Последният ден от вършитбата в селото дойдоха акцизни и право на хармана. Вършачкаджиите тъкмо свалят комина на локомобила и се готвят да впрегнат в него биволите, когато акцизните дойдоха и спряха право при чичо.

Какво има, пита ги чичо, а те викат: Акт!... И му съставят един голям акт, та чичо, като го прочита, главата му почва да дими. Съставят му акт, че е засадил контрабандно тютюн и иска да излъже държавния бандерол. Какъв тютюн? - пита чичо. - Тютюн като змей! - казват му акцизните. - Вижда се от три километра! Не може да бъде!, почесва се чичо, като мисли за двата реда слънчоглед и за метлите, турени откъм пътя, да скрият тютюна.

Акцизните обаче държат на своето. Отидоха на нивата и чичо, завалията, толкова много бе изненадан, че даже името си не можа да каже. Царевиците и слънчогледът стърчат един метър над земята, а тютюнът, наистина като змей, стърчи два метра над царевиците. Народ се трупа и гледа, шумата на тютюна по един лакът дълга, такова чудо още никой не е виждал. Задава се и пикьорът, чичо вика на пикьора: Абе, баджанак, отгде намери семката на тоя див тютюн, виж го, разбойникът, къде е отишъл, та се вижда чак от акцизното управление! Даде ми го един от града, казва пикьорът, да пробваме дали ще вирее такъв тютюн по нашите места. Изглежда, че ще вирее.

Чичо плати акта на акцизните и есента събра много тютюн. Ще има, казва той, и за мен, и за добитъка, а може нещо и да се продаде. Добре, ама никой не поиска да купи, защото тютюнът бе толкова лют и тъй остър, сякаш човек пуши бръсначи. Чичо обаче не отстъпи и до края на зимата кога сам, кога подпомогнат от баджанак си му видя сметката... Едва през пролетта се разбра, че тоя тютюн не бил за пушене, той бил медицински тютюн за производство на йод. Като научи тая работа, чичо вика на пикьора: Знаеш ли, баджанак, че като гледах как расте тоя звяр в нивата ми, си мислех, че не ще да е прост тютюн, ами ще излезе някоя медицинска работа. Пък то излезе медицинска работа!

Оттогава чичо почна да сади само дребен тютюн, избираше най-дребния, колкото една бълха. А да ги видя акцизните, заканваше се той, как ще тръгнат да хващат бълха в царевиците!

Но акцизните хич и не си мърдаха пръста да търсят контрабандния тютюн из царевиците. Те идваха направо в селото и веднага съставяха актове. Тогава чичо разправя на пикьора: Ей, ние тоя тютюн можем да го отглеждаме и в подземия и никой да не ни види. Но нали дими пущината, те, акцизните, изглежда, по пушека ни откриват!

© Йордан Радичков, 1985
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.