Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДАВИДКО

Йордан Радичков

web | Скандинавците

Нямаше да свърша толкова бързо работа, ако не бях срещнал мой човек от Студено буче. С него сме служили заедно в севлиевските казарми, не бях го виждал дълго време, та се разприказвахме.

- Какво по пазара, Давидко? - пита ме той. - Купуваш ли, или продаваш?

- Абе купувам - казвам, - прасе съм дошъл да търся, ама не знам още как върви стоката.

- Ако е за прасе, аз да ти дам - ми казва моят човек, - ей я къде ми е колата, пълна е с прасета. Да знаеш, че ще вземеш стока от сой и няма да ти го дам скъпо.

И ми даде той мъжко прасе, много хубаво, опашката му два пъти завита, за двеста и петдесет стари лева. Турих прасето в чувала и тръгвам, защото няма за какво повече да се мотая из пазара. Тъкмо излизам от града, срещам една група наши хора, тепърва отиват на пазар. Бре, викат нашите хора, много рано бе! Ние още не сме стигнали до пазара, а ти вече се връщаш!

Разправям им, че съм намерил един мой набор от Студено буче, служили сме заедно войници в севлиевските казарми, човекът докарал цяло прасило, та ми препоръча да взема прасе от него. Е, как върви стоката? - питат ме нашите и искат да видят прасето. Двеста и петдесет лева, казвам им, а те ми казват, че съм го взел на сметка, и едни го вдигат да видят колко тежи, други му пипат опашката да разберат дали ще прави сланина, или ще расте повече на месо и всички ме уверяват, че съм го взел на сметка. Пък аз си знам, че е на сметка, щото такова прасе и за триста не можеш да купиш. Друго е, кога от познат купиш нещо - и добра стока ще ти даде, и от цената ще ти отбие... Та такива работи приказваме с нашите, изпушваме по една цигара тютюн и се разделяме: нашите към града, аз с прасето към село.

Добре, ама едва съм мръднал, те ти друга група иде от село, в групата и балдъзата, понесла пипер да продава.

- Леле, бате - вика балдъзата, - ти кога направи пазар, кога се връщаш!

- Ами направих - разправям на балдъзата, - случайно ми се обади един мой човек от Студено буче, с него сме служили заедно в севлиевските казарми, та ми даде прасе. За двеста и петдесет ми го даде, щото се знаеме, а иначе такова прасе и за триста не можеш да купиш.

- Я - вика балдъзата и надниква в чувала. - Леле, леле, кака ще има да се радва! Мъжко ли е?

- Мъжко е - казвам - и опашката му е сплескана. Тия със сплесканите опашки правят много сланина, като го поохраниме, четири тенекета мас ще даде.

Та побъбрихме малко и с балдъзата, тя отнесе пипера към пазара, а аз с мойто прасе си продължих по пътя към село.

На третия километър срещам един мой комшия с кола.

- Добра среща!

- Дал бог добро! Много рано си направил пазара!

- Ами рано, намерих едного от Студено буче, мой познат, та ми даде прасе на сметка.

- Прасе ли? - пита комшията. - Я кажи как върви стоката, щото и аз карам прасета.

- Ей - казвам на комшията, - не знам как върви, ама тоя човек от Студено буче ми даде прасето за двеста и петдесет лева.

- Я да го видя! - казва комшиятаи оглежда прасето, после го вдига на ръка да види колко тежи, после го отнася при неговите прасета. - По-яко е от моите. Мислех да искам за моите по триста, ама като гледам, няма да стане! По двеста и петдесет ако мога да взема, пак добре ще е!

Аз го съветвам да държи на двеста и петдест, щото моят човек с малко отстъпка ми даде прасето, а то, ако не беше с отстъпка, и за триста нямаше да го купя.

- Ще знаеш, че ще държа на двеста и петдесет! - ми казва комшията и ми връща прасето.

Едва ми върнал прасето той - и подкарва колата, те ти я, иде нова група от моето село, седем ли, осем ли човека, кой носи пипер, кой лук да продава, а Симо носи три патици в една кошница.

- Айде, Давидко - вика ми Симо, - айде, че докато стигнеме, пазарът ще се разтури!

- Амиии - казвам на Симо, - аз вече направих пазара!

- Бре, че кога! - почват да ме разпитват другите и ме наобикалят да ми видят прасето. - Е, и колко даде за него?

- Ами двеста и петдесет - казвам, - той ми го даде с отстъпка.

- Кой това?

- Ами един мой човек от Студено буче, служили сме заедно войници в севлиевските казарми.

- Друго си е познат - казва Симо. - Аз лани купих прасе от непознат, по пътя нищо му нямаше, а кога го отнесох вкъщи, то почна да кашля.Две седмици кашляше, виках ветеринарен, ветеринарният го прегледа и излезе, че е болно от жълтеница. Требеше цялото да го варим на сапун. Ако човекът ти е познат, никога няма да ти даде прасе, дето кашли, а напознатият ги то продава и хич не му мига окото.

Поразприказвахме се, изпушихме по цигара и нашите заминаха за града, а аз си взех пътя за село.

И не съм изминал и триста метра, те ти нова група карат кози за продан.

- Много рано, Давидко! - викат ми козарите.

- Ами рано - казвам аз, ама не се спирам вече, както се спирах при другите, дето срещах.

- Прасе ли си купил? - питат козарите.

- Прасе - казвам и си вървя по пътя, не се спирам.

- За колко?

- За двеста и петдесет.

Ония подпитват: от човек от полето или от Балкана съм го купил.

- От едного от Студено буче.

- У Студено буче държат хубава стока - казва единият от козарите.

Бая бях подминал вече, чувам, че ми викат отзад:

- А кози има ли много на пазара?

- Не са много - казвам аз, без да се обръщам, - ама не са и малко.

Да си призная, то човек и рано да отиде на пазар, не си струва. Ти си свършил работата и се връщаш, а хората тепърва отиват и се нанизали по целия път, къде по два-трима, къде по десетина души, кой със стока, кой със зарзават. И где кого срещаш, всеки ти вика "Добра среща!" и те разпитва какво си купил, за колко, какво има по пазар: народ любопитен, на всекиго требе да отговориш. Добре, ама човек ще отговори веднъж, два пъти, три пъти, па лека-полека почва да му писва. Ако носех някоя друга стока, стоката ще мълчи, и аз също ще мълча. Прасето обаче не мълчи. Тая жена квичи в чувала, та се чува на два километра и още отдалече селяните ме питат: Бре, ама ти си купил прасе! Купил съм, казвам. За колко? За двеста и петдесет, от едного от Студено буче. Мъжко ли, или женско? Мъжко... И повече нищо не казвам. Добре, ама кога групата е голяма, спират, искат да ти видят прасето, едни го гледат, други ти разправят, че е по-добре, дето си купил мъжко, щото мъжките по-лесно се угояват и са по-лесни за скопяване; женските по-трудно се скопявали. Като че аз не знам това! Свиня всякаква е минавала през ръцете ми.

Та си нося аз чувала с прасето, а народ все извира по пътя и няма свършване. Ни се народ свършва, ни пътят има край. Прасето квичи, кой какво ме среща, разбира, че съм купил прасе и кой какво ме среща, ме пита, а на мене вече нещо почва да ми играе под лъжичката. Играе ми под лъжичката, вървя по едната страна на пътя до шанеца и по едно време ми идва наум, като видя, че се задават хора, да казвам отдалече, че съм купил прасе за двеста и петдесет лева, и повече нищо.

Така и направям.

Иде една група и преди още да са ми казали: Бре, ама ти толкова рано и направи пазара, прасе ли си купил, и т.н., извиквам с все сила: Ееиий, купил съм прасе от едного от Студено буче за двеста и петдесет лева, мъжко, и ако някой пита повече, мамка му! Ония се споглеждат, спират се, аз обаче не се спирам, ами давам крачка и си вървя и гледам само отпреде си. По-нататък три щърби бабички носят яйца за пазара, аз и на тях като ревнах: Ееей, купил съм прасе от едного от Студено буче за двеста и петдесет лева, мъжко, и ако някой пита повече - мамка му! Една от бабичките едва не изтърва кошницата с яйцата.

Мигар някой може да издържи да разказва непрекъснато как е купил прасе от един свой човек от Студено буче за двеста и петдесет лева и че с тоя човек навремето е служил в севлиевските казарми, та затова му дали прасето с отстъпка! И най-хрисимият човечец да е, па и той ще избухне накрая. Аз не съм от най-хрисимите, ама и лют човек не съм. Добре, но като те подпитват непрекъснато, и да не си лют, ще станеш. Нося прасето и усещам как ставам все по-свиреп и по-свиреп. Народът оредява, още малко, викам си, като мина завоя, ще се види и селото и дано повече никой не срещам. Тъкмо минавам завоя, гледам, насреща ми иде свещеникът. И не го дочаквам дип, ами още отдалече му викам, и то доста свирепо: Еей, купил съм прасе от едного от Студено буче за двеста и петдесет лева, мъжко, и ако някой пита повече - мамка му! Друг път свещеникът ще ми каже: Добра среща!, аз ще кажа: Дал бог добро! А сега да видиш как свещеникът сам си каза: Добра среща!, сам си отговори: Дал бог добро!, и като драсна по пътя, та расото му стана на парашут из въздуха.

Щом свещеникът драсна, си викам: Какво има да обясняваш, Давидко? Защо пък трябва да обясняваш, че си купил прасе, че е мъжко, че е за двеста и петдесет лева, че и за Студено буче на това отгоре да обясняваш? Казвай направо: Мамка му!, и никой няма да те закача... И да ви кажа ли - така направих. Щом се зададе народ насреща ми, заканвам се с пръст Отдалече и викам свирепо: Ееей, мамка му!... Да видиш ти народът как се отмества встрани и ми прави път!

Да ги видя аз тия, дето са тръгнали на пазар, дали някой смее да ме попита мене прасе ли съм купил, мъжко ли, или женско, от Студено буче ли е, за триста или за двеста и петдесет! Кой още смее да ме попита?... Ще пита!... Ще пита той, ама мамка му! 

 

 

© Йордан Радичков, 1985
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.