Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО

Йордан Радичков

web | Скандинавците

По старото административно делене ние спадахме към Врачанска област, обаче по верско разпределение ни бяха приобщили към тази епархия вероятно поради планинския характер на земята ни. От всички съседи само ние нямахме църква, имаше малко църковен имотец, църковното настоятелство го даваше под аренда с надеждата, че ще се посъберат пари и най-после и ние ще можем да издигнем църква в селцето. Но от арендата много малко се събираше, затова по-висшите църковни власти отпуснаха една сума, за да се направи и при нас църква. Тази сума бе предадена на църковното настоятелство, църковното настоятелство притури към нея и събраното от арендата и като направи сметка, реши, че парата ще стигне за една църква.

Работна ръка при нас се намираше много, във всяка втора къща имаше майстор зидар, а и много тухлари имахме. Тухларите се запретнаха, за едно лято направиха тухлите, иззидаха ги за печене, замазаха добре камашелата и докато печаха тухлите, каруцари докараха вар от варниците и изгасиха варта, за да може да преседи през зимата, та да узрее и да стане хубава за зидария и за мазилка. Църковното настоятелство щъкаше навсякъде, пазареше камък за зидарията, оглеждаше гора, необходима за покрива, следеше да не се отклони някоя каруца с негасена вар, преговаряше с дърводелци за дограмата, плюнчеше молив, пресмяташе по три пъти, преди да рече: "Да!" - и гледаше всячески, ако може, да отбие от цената. Нашите също плюнчеха моливите, по пет пъти пресмятаха и гледаха, ако може, нещо да се притури към цената.

Докато запролетее, всичко бе спазарено, половината село се струпа да работи на църквата, другата половина плъпна по полска работа. В ония години не се търсеха много строителни работници, тъй че нашите благославяха църковното настоятелство, дето ги спазари да направят църквата, а от своя страна църковното настоятелство пък беше доволно, че намери евтина работна ръка и че ще има църква, на която да бъде настойник.

В първите седмици работата тръгна много бързо, каменната зидария излезе над земята, подир камъка дойде ред на тухлите и майсторите почнаха да правят засечките за прозорци. Туриха първото клепе, продължиха да зидат нагоре, стигнаха до второто клепе, подир него щяха да свиват сводовете на прозорците. Но щом туриха второто клепе, се случи едно събитие, което за известно време внесе объркване не само сред зидарите, но и сред църковното настоятелство.

Стана дума за клепе, та искам да поясня неговото значение, преди да мина по-нататък към самата история. За да могат касите на прозорците да бъдат заковани, по време на зидарията се поставят от двете страни дървени трупи във формата на буква Т, наричани от зидарите клепета. Както казах, зидарите бяха вече поставили вторите клепета, оставаше само да почнат да свиват сводовете, но една нощ нещо премина над строежа и развали зидарията чак до засечките за прозорци. На сутринта майсторите намериха купища тухли и тук-там в купищата по някое клепе. По-чевръстите веднага отидоха да повикат църковното настоятелство, настоятелството пристигна, огледа разрушеното и най-старият от настоятелите каза, че мястото вероятно е прокълнато, затова строежът е разрушен през нощта.По-младите настоятели не се съгласиха с прокълнатото място, майсторите продължиха да зидат, стигнаха пак до второто клепе, но не щеш ли, през нощта строежът пак се събори.

Църковното настоятелство се събра да умува какво да предприеме по-нататък, зидарите също умуваха, но и ръцете им не спираха да работят, тъй че до края на деня бая зидария вдигнаха. През нощта пак нещо беше дошло и бе съборило иззиданото през деня.

Тогава църковното настоятелство заговори, че имало подобни случаи на не знам кой си мост, сводовете му все падали докато накрая майсторите се видели принудени да вградят сянката на някакъв човек. Щом вградили сянката му, мостът престанал да се събаря. Вероятно и при нашата църква е така, мястото е прокълнато, дяволът идва нощем и разваля зидарията, независимо че темелът е прекръстен и че му правиха специален водосвет, когато започна строежът. Настоятелството се обърна към зидарите с молба те самите да решат каква сянка да вградят в зидарията. Старите зидари казаха, че според както били чували, най-напред трябва да се разбере какво е необходимо да се вгради. Ако нощем се чува човешки глас, трябва човешка сняка да се вгради, ако се чува рев на магаре, магарешка сянка, а ако проблейва овца, ще вградят сянката на овца.

За целта църковното настоятелство спазари нощен патрул, патрулираха по двама души и в първите дни нощният патрул въпреки напрегнатото внимание не чул нищо освен шум от събаряне на зидария. От настоятелството почнаха да идват доброволци, патрулираха безплатно, будуваха по цяла нощ и когато сутрин ги хванеше кучешка дрямка, чуваха как се събаря зидария, скачаха и виждаха, че всичко, иззидано през деня, е съборено. Седмица ли, две ли, не помня, продължи тая история. Парите на църковното настоятелство почнаха да се привършват и страх обхвана всички, че няма да успеят да покрият църквата. Старите зидари успокояват настоятелството, че каквото и да се случи, църквата ще бъде покрита. Един от зидарите сам поиска да дежури няколко нощи. За да не заспи, от двете страни на църквата запали огньове, поддържаше ги непрекъснато през цялата нощ, тичаше ту при единия ту при другия огън и сутринта всички бяха безкрайно изненадани, когато видяха, че зидарията си стои цяла-целеничка чак до вторите клепета. "Какво излезе?" - попита настоятелството, а зидарят им казал, че чул през нощта петел да пее и според него трябва да отмерят сянката на петел и да я зазидат в стените.

През деня, подпомогнати от църковното настоятелство, неколцина зидари успяха да премерят сянката на един петел, зазидаха мярката в тухлените стени, работата продължи чевръсто до вечерта и вечерта сводовете на прозорците бяха завършени. По-нагоре зидарията тръгна леко, стигна се до покрива, скроиха го хубаво, покриха всичко с марсилска керемида, наричана по нашия край цигла, туриха кръст и църквата застана гола-голеничка пред цялото селце. Тепърва трябваше да се измаже, да се изпише, да се изпълни цялата със светии и с грешници, с четиридесетте мъченици, с рая, с ада и всичко там, каквото е необходимо за една църква. Дотук всико добре, обаче се оказа, че докато нашите открият гласа на петел и докато зазидат сянката му, за да скрепят стените на църквата, църковното настоятелство е останало без пари, защото е платило два пъти повече надници на работниците.

Така и до ден днешен църквата в моето селце си остана недовършена, а църковното настоятелсво продължи да управлява малкото имотец, като вземаше от него съвсем сиромашка аренда. Едва по-късно се изясни, че никаква нечиста сила не е разтуряла зидарията, ами че това са го правили нашите хора, тъй като в ония години намирали мъчно работа. Църковнота настоятелство също знаело много добре кой събаря зидарията, но се хванало за поверието и за вграждането на сянката, защото се надявало, че по тоя начин народът ще стане по-набожен. Пък то как може един народ да стане по-набожен, когато през деня зида църквата, а през нощта руши зидарията?

 

© Йордан Радичков, 1985
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.