АПРИЛСКИ КОЖИ

Йордан Радичков

web | Скандинавците

Бледа зеленина наднича в горите, сред зеленината се носи птиче боричкане, бързи лястовици се стрелкат стремглаво подир някое насекомо, а насекомото стиска душа със зъби и гледа, ако може, с дребна хитрост да излъже преследвачите си; и най-незначителната муха носи душица, та й се иска да хвърка по-дълго в топлия пролетен въздух. Бели облаци се трупат над планините, загледани към софийското поле, и търсят да зърнат в блатата му я съдия-изпълнител, я каруца или пък Андрешко, който изоставя съдия-изпълнителя в блатото. Но ни Андрешко се вижда, ни съдия-изпълнител. Блатата димят лека пара, пъргави бекасини се разхождат из тях и чакат да дойде Емилиян Станев ди ги стреля с пушката. Шопи седят на прага на параклиса, режат контрабандния тютюн, оставен още навремето от Елин Пелин, пушат и гледат как щъркелите дооформят архитектурата на селцето.

Без бичкии и тесли и без всякакво архитектурно образование щъркелите се запретнаха да разкрасяват комините. С гнездата и с дългокраките птици селцето доби повече живост. Жените хвърляха дърва в огнищата, комините бълваха пушек като парни машини и макар че пушилка влизаше в очите на птиците, те пет пари не даваха за пушилката, ами си гледаха своята работа. А мъжете, седнали на прага на параклиса, пушеха, примигваха от лютивия дим и викаха: Да е жив и здрав Елин Пелин, че ни остави тоя контрабанден тютюн, та да има какво да пушиме!

Из дворовете се разхождат квачки, гледат, че щъркелите лягат да мътят, те също искат да мътят, но жените им викат: Господ да ви убие, стига сте клопали, идете да снасяте яйца! Квачките обаче не искат да снасят яйца, ами искат да мътят. Тогава жените ги вземат една по една и отиват да ги къпят в реката. Край реката се вдига врява до небето, но жените не обръщат внимание на врявата, ами изкъпват хубаво квачките и те една по една тичат галоп към селцето, за да се стоплят. Лисицата, на която преди десетилетия селянин бе вързал звънче, подтичва около селцето, звъни със звънчето, сякаш предупреждава изкъпаните квачки да се отместят от пътя й, че може да ги прегази.

В такова време мекото априлско слънце хваща всичко живо за ушите и го дърпа да расте нагоре. Плетищата почервеняха от бабини уши, размириса силно на цъфнали джанки, за няколко дни разсадът в ястъците се надигна. От сутрин до вечер трактори теглят ремаркета с димящ тор от стопанството до полето. Мъже и жени разхвърлят тора, прекопават, правят фитерии. Подир някой и друг ден ще започне разсаждането на пипер и над бъдещите зеленчукови градини ще се понесе песента на Дилмана.

Добре, ама както всичко си вървеше едно по едно, току пристигна съобщение за застудяване и опасности от слана. Настъпи голямо раздвижване, много нещо вече бе изнесено на открито. В стопанството се разтичаха, неколцина ходиха в града и докараха един камион прозрачно платно - полиетилен. С това прозрачно платно трябваше да се завие разсадът - да се предпази от измръзване. Жените останаха в селцето да опушват с мокра слама цъфналите дървета и своя разсад, а мъжете излязоха на полето в големите стопански градини да покрият добре ястъците, та ако падне слана на разсъмване, да не повреди разсада. И покриват мъжете ястъците, а онова прозрачно платно се стеле шумящо и меко над крехката зеленина на разсада. Големи химии,голямо нещо! - викат мъжете. Едно време това го нямаше. И си припомнят те как едно време при опасност от слана будуваха цели нощи и разпалваха огньове с мокра слама. Ти може и да заспиш от умора, но огньовете не бива да заспиват, защото сланата обикаля наоколо в мрака на пръсти, чака само огньовете да заспят, за да се нахвърли и да попари разсада... Живот се живее сега с тези прозрачни платна.

И тъй, ред по ред, мъжете покриват разсада, чудят се на големите химии, дето им е хрумнало да изработят това леко и шумящо платно. После се прибират в здрача към селцето и в здрача дочуват отдалече нечие подвикване: О-хоо! А-хаа! Това трябва да е съдия-изпълнителят, казват помежду си мъжете, дето Андрешко го остави в блатото. Да е жив и здрав Андрешко, че го остави там, иначе можеше да секвестира. Нали е съдия-изпълнител, ако си науми, и полиетилена може да ни секвестира. Ще ни секвестира полиетилена, хич няма да му мигне окото, че на разсада ушите му могат да измръзнат. Тъй си бъбреха селяните в здрача, а оня отдалече току подвиква и дори по някоя обидна дума подхвърля. Но мъжете се прибраха в селцето, натрупаха големи клади из градините, разпалиха ги, селцето едва диша от пушилка, но няма какво да се прави - нали трябва сланата да се държи далече от дворовете и градините.

Сланата дойде, помириса, не одобри, подви опашка и си замина. Слънцето едва успя да пробие димната завеса, по реката слезе утринен вятър,разнесе пушилката, слънцето се изчисти. Хората погледнаха към стопанските градини и останаха изненадани, че не виждат там да се сребреят големите полиетиленови платна. Мъжете отидоха в градините, търсиха навсякъде платната, чак до реката стигнаха, но от тях никъде никаква следа не бе останала, като че се бяха изпарили. После се посъветваха и решиха, че тая работа ще трябва да се обади на криминалните власти: може някой да е задигнал прозрачното платно да прави шушляци от него, може мушами за маси да прави и т.н.

Криминалните власти веднага дойдоха и подложиха селцето на разпит. Едни разправяха, че полиетиленът може да е задигнат от съседното селце. В съседното селце били толкова крадливи, че щом видят на някой кладенец кофа, веднага я вземат за употреба, а от синджира правят капистри за воловете си. Ако пък наше добиче мине в тяхната мера,казваше същият човек, те хващат добичето, свалят му подковите и го пускат да се върне босо при нас. Толкова много били крадливи! Та същият тоя човек казваше, че сигурно ония са взели платното и че ако криминалните власти отидат сега там, ще видят как всичко живо шуми с шушляци. Криминалните власти пратиха човек, човекът ходи и се върна, обаче никъде не видял шушляк. Съседното селце казало, че онуй за кофите от кладенците и за подковите на добичетата се отнасяло за селцето, на което изчезнал полиетиленът. Дума да не става, обидиха се мъжете, това, що е кражба или контрабанда, на нас не ни е познато! Ами тоя контрабанден тютюн, дето го пушите? - попитаха криминалните власти. Тогава мъжете обясниха, че преди много години направили параклис срещу градобитнина, после оттам минал Елин Пелин, укрил контрабанден тютюн, за да има хората какво да пушат. Ето вече толкова години пушачите на селцето сядат на прага на параклиса, режат контрабанден тютюн и пушат.

Тогава на едного хрумна, че полиетиленът сигурно е секвестиран от съдия-изпълнителя. Какъв съдия-изпълнител? - попитаха криминалните власти и мъжете обясниха, че преди много години Андрешко карал с каруцата си един съдия-изпълнител, за да секвестира жито в селцето. Андрешко мислил, мислил и подпомогнат от Елин Пелин, оставил съдия-изпълнителя в блатото заедно с каруцата, а той се качил на коня и се прибрал в селцето. И ето толкова години оттогава градският човек седи в каруцата посред блатото и от време на време подвиква. Това не може да бъде - казаха криминалните власти и пратиха един селянин да провери в блатото.

Селянинът ходи и се върна. Той каза, че не можал нищо да научи, защото, щом приближил блатото, чул как съдия-изпълнителят почнал да го ругае още отдалече: Ей, вол, дръвник, говедо такова!... и т.н., и селянинът, като се помаял, взел, че се върнал обратно.

Като не можаха да влязат в никакви дири, криминалните власти се отказаха да търсят повече и си заминаха. Селцето обаче не се отказа да търси и да гадае като къде може да е изчезнало прозрачното платно. Някои предполагаха, че това е . чисто априлска работа. Сечко нали сече, Марта дере кожите на това, дето е съсечено, Април събира одраните кожи, та да почисти полето, защото наближава времето, когато в полето ще слезе ламята, а подир нея ще се появи свети Георги Победоносеца, за да я промуши с копието си. Нищо чудно Април да е сметнал полиетиленовите платна за кожи, одрани още през миналия месец от Марта, и да е взел кожите за употреба.

Това предположение беше доста правдоподобно и всички съмнения към съдия-изпълнителя, че е идвал да секвестира, отпаднаха.

Времето се стопли значително, пчела почна да жужи из въздуха, къпаните квачки се качиха в полозите да снасят яйца, селцето изнесе разсада в градините и над градините се понесе песента за Дилмана - всички поучаваха Дилмана как се сади пиперо: Те така, те така!... И понеже времето се затопли и нямаше никакви опасности от слани, селцето съвсем забрави полиетиленовите платна.

То си спомни за тях едва през есента, когато дойдоха големите дъждове. Щом дъждовете дойдоха, всеки извади по два метра полиетиленово платно и хората, като се огледаха, видяха, че цялото село е облечено в съвсем нови шушляци. Никой обаче не можа да разбере как точно е станала тая работа и кога точно е станала. Защото това са събития, случили се през месец април, а април е толкова замаян месец и толкова хитри капани туря навсякъде, че дори властите не могат да разкрият всичките му капани и хитрости. А щом властите не са в състояние всичко да обяснят, то пък какво ли остава за нас, дето сме прост народец - за нас остава само да седим на прага на параклиса, да пушим контрабанден тютюн и да благодарим на месец април, че ни оставя по някоя и друга априлска кожа за шушляци.  

© Йордан Радичков, 1985
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.