 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЗА МУЛТИМЕДИЙНАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА НАУЧНИЯ ТЕКСТ В УСЛОВИЯ НА МНОГОЕЗИЧНОСТ
Диана Милиева, Ивайло Дагнев, Елена Кискинова
Мултимедийната перспектива в обучението налага един по-широк от традиционния спектър на преподаване. Текстът остава основното, но не и изключителното информационно средство. Конкретните теми се съставят според текстолингвистични критерии в посока от съдържанието на текста към съдържанието на текстови структури, чрез които се представя обектът (процесът) на описание. Научните факти структурират информацията в текстови схеми, които следват поредицата: обект (процес), дефиниция, класификации, характеристики, отношения (между структури на обекта или между структури на обекти), следствия (Милиева и др. 2007). Допустимите импровизации са в рамките на логическите вериги, преди всичко между по-интересните пропозиции.
Комбинацията на фигуративни, таблични, вербални текстове оформя семиотични инварианти, в които "информационният неутралитет" на научните текстове се нарушава от знаковите възможности на текста. В зависимост от отношението на препращане от референта към знаковия носител семиотичните инварианти могат да бъдат описателни, наративни и асоциативни (Милиева и др. 2007). В мултимедийното текстово представяне са налице текстови съдържания и изображения от различен тип, в резултат на което научното мислене може да се интерпретира като "вид процес на индивидуално дооформяне на вече колективно оформена съдържателност" (Богданов 1994). Научните текстове, определени като "сериозните текстове" (Растие 2003), се представят в условията на обективен императив и мултимедийна аранжировка. Налице е компресия на текстовата информация и визуална реалност. При този начин на възприемане се активира създаването на представи и тяхната категоризация, което е цел на самата информация.
Основната текстова характеристика на мултимедийната презентация е дефинитивното описание, а това е различна описателна стратегия с нови възможности и строги ограничения.
Дефинитивен текст
При описанието на значението и съдържанието на термини от съществено значение са преди всичко критериите за селекция на вербалните и визуалните информационни единици и критериите за начина на тяхното структуриране. Изгражда се система от понятия в областта, зададена от основния термин. След дефинициите на терминологичните понятия следва приписването на признаци или изброяването на взаимоотношения с последващи ефекти, най-често под формата на рубрики. В заглавните рамки обикновено се поставя текстът, въвеждащ съответната структура от текстовата схема: обект, дефиниция, характеристика, класификация, отношения, ефекти.
Възможно е допускането, че става въпрос за вид дефинитивни текстове, като селектирани електронни инварианти на описателния научен текст, принадлежащ на учебниците и монографиите. Тази специфика на описанието се отразява върху езиковите характеристики на текста като мултимедиен компонент.
Езикови характеристики на дефинитивния текст
Терминологична лексика
При регламентиране на специализираните понятия в съществуващите номенклатури е задължително условието за кодификация, въпреки че в някои от терминологичните системи е разпространено явлението синонимия. Термините по правило подлежат на дефиниция и на стандартизация. Теорията на терминологията (Попова 2005) определя дефинициите като лингвистично описание на понятието, базирано върху част от характеристики, изразяващи неговото значение. Включените в дефиницията характеристики би трябвало да са необходими и достатъчни за идентифицирането на назования обект и за езиковото му изразяване в едно изречение.
В терминологичната номинация се прилага постановката за тълкуване на термините на две степени въз основа на тяхното значение и на тяхното съдържание, което включва цялата съвкупност от знания за обекта (явлението), означен с термина (Попова 2005).
Езикови единици и средства за означаване на понятия и на техни признаци
Обща тенденция за български, английски и немски език е ограничената употребата на глаголи, широкото използване на съществителни и на прилагателни имена. Увеличеното присъствие на прилагателните имена се дължи преди всичко на тяхното участие в съставни термини, които означават постоянен признак (сярна киселина, абсолютна стойност, кинетична енергия) (Кожина 1966).
Съотношението между имената в дефинициите на български език по-често варира в незначителни граници: N4:A6, N5:A6, N5:A4, но в някои случаи имат превес съществителните имена, и по-рядко прилагателните. В немски език много често детерминативно сложно съществително име съответства на субстантивното словосъчетание в български език. Между неговите конституенти съществуват определени семантични отношения - първата съставна част се явява определителна по отношение на основната дума. Най-големи възможности за детерминация има определителната дума съществително, следвана от прилагателно, глагол и наречие. Тази характерна за немския език езикова склонност обяснява относително по-ниската честота на употреба на прилагателни имена и позволява по-икономичен режим на изложение. В английски език ограничената употреба на глаголи е по-слабо застъпена.
Философия. Наука за отношението между мисленето и битието и за най-общите закони за развитието на природата, човешкото общество, мисленето. / Philosophy. The science that studies the relationship between thought and being and the most general laws of nature, human society. / Philosophie. Die Lehre vom Verhältnis zwischen dem Denken und Dasein und von den allgemeinen Entwicklungsgesetzen der Natur, der menschlichen Gesellschaft, des Denkens.
Вулканизъм. Изхвърляне на магма и газове на повърхността на Земята. / Eruption of magma and gases from the Earth's surface. / Austritt von Magma und Gasen an die Erdoberfläche.
Епилепсия. Хронично мозъчно разстройство с повтарящи се пристъпи, дължащи се на ексцесивни разряди на мозъчните неврони. / Chronic neurological disorder characterized by recurrent unprovoked seizure due to excessive or synchronous neuronal activity in the brain. / Chronische Hirnstörung mit wiederholt auftretenden Krampfanfällen, die Folge exzessiver Entladungen der Hirnneuronen sind.1
Синтактични конструкции
По своята семантична характеристика съществителното означава референция, а прилагателното е свързано с определителна функция. В текста на хартиен носител преобладават прости разширени, сложни съчинени и сложни съставни изречения, преди всичко с подчинени определителни. В дефинитивния текст тенденцията е към употреба на обособени причастни конструкции, да-конструкции, еднородни части. На причастните конструкции в български и в английски език най-често съответстват причастни конструкции в немски език, с различна структура в ролята на разширено определение. То стои в рамката на субстантивното словосъчетание, като съставните му части запазват реда, който имат в съответното подчинено изречение.
Изохронен процес. Термодинамичен процес, при който обемът на газ остава постоянен. / Thermodynamic process in which the volume of a given gas remains constant. / Termodynamischer Prozess, bei dem das Gasvolumen unveränderlich bleibt.
Логически закон. Мисловна форма, гарантираща истинността на полученото съждение. / A thought entity guaranteeing the truth of the outcome of reasoning. / Eine die Wahrheit des erhaltenen Urteils garantierende Gedankenform.
Хипноза. Състояние на физическа и психическа релаксация (но не сън), което позволява несъзнаваното да бъде открито за позитивна промяна. / А state of altered consciousness and heightened responsiveness to suggestion and also of relaxation, induced in normal people, allowing for the subconscious to be discovered and changed in a positive way. / Zustand physischer und psychischer Erschlaffung (nicht aber Schlaf), die ermöglicht, das Unbewußte für positive Veränderung entdeckt zu werden.
Предлози
В българския и в английския език предлозите се налагат с по-голямо присъствие в текста, което е свързано с функционалната им възможност да изразяват отношения между явления, означени с имена. Тази функция на предлозите съвпада със семантичното съдържание на морфологичната категория падеж (Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998). В немски, като синтетичен език, едни и същи отношения могат да бъдат изразени посредством падежни окончания и чрез предлози.
Най-честа в българския език е употребата на универсалния предлог на, съответно of или безпредложна употреба в английски. За научния текст са типични предложните съчетания, в които съществителното име означава номинализиран предикат: внасяне на множител под квадратен корен, поява на първите романни форми, утвърждаване на държавни институции, интерпретация на информацията, прекъсване на веригата, отделяне на топлина, разпределяне на валежите, отдаденост на християнството. Предлозите се различават семантично според това, дали съществителното в тях е "същинско", или е номинализация. В последния случай изборът на предлога обикновено се обуславя от номинализирания предикат и предложното съчетание винаги означава пропозиция (Ницолова 2005).
За английски език е характерна в по-голяма степен безсъюзна (асиндетична) или адиективна употреба, както и номинализация или вербализация: factor introduction under square root, first novel-form manifestation, information interpretation, circuit break, heat release, precipitation distribution, но - devotion to Christianity.
На в българското несъгласувано определение се изразява на немски най-често посредством родителен падеж, като въвеждащо допълнение - посредством винителен падеж (hindern A - преча на...) или дателен падеж (helfen D - помагам на...), а в други случаи - чрез различни предлози: an (Bestand an D - наличие на..., Schaden an D - увреждане на...), gegen (beständig gegen A - устойчив на...), für (empfänglich für A - податлив на...) beständig gegen saure Niederschläge, Aufteilung der Niederschläge, Erscheinen der ersten Romanformen, Durchsetzung staatlicher Institutionen, Interpretation von Information, Wärmefreisetzung (Freisetzung von Waerme), Ergebenheit dem Christentum gegenüber, empfänglicher für Scheideninfektionen.
Сравнително често се среща предлогът след, съответно after, post в английски и nach в немски. В повечето случаи този предлог се употребява със семантиката си за време: след нарастване подемната сила на електромагнита / аfter the elevating power of the electromagnet has increased nach Erhoehung der Hebekraft vom Elektromagnet/; след завладяването на територии / after the conquest of the territories der Eroberung von Territorien; след събиране на информацията / after the gatheriнg of information / nach dem Sammeln von Informationen.
В текстовете с класификации и в трите езика присъстват преди всичко предлозите според и по, които изразяват отношения на основание, мнение, съобразност:
Памет. Класификация според времето на запаметяване. / Memory. Classification according to the time of memorizing. / Gedächtnis. Klassifikation nach der Dauer der Informationsspeicherung.
UV лъчение. Класификация по дължина на вълната. / UV radiation. Classification according to wavelength. / UV-Strahlung. Unterteilung nach Wellenlänge.
Класификация на Хипократ според типа темперамент. / Hippocrates’ classification according to temperament. / Hippokrates Einteilung nach Temperament.
Изразяване на действия и състояния
Тенденциите за номинализация и икономия в езика водят до характерната десемантизация на глагола сказуемо, който получава полуслужебна функция в описателния научен текст. В дефинитивния текст глаголната връзка е по-скоро имплицитна. Конкретното действие или състояние по-често се назовава посредством отглаголни съществителни и се изяснява чрез морфологичните характеристики на неличните глаголни форми. Ако например на листа се пише Миология е учение за мускулите, на компютърния екран същата дефиниция се построявана без глагола сказуемо: Миология. Учение за мускулите. / Myology. Scientific study of muscles. / Myologie. Lehre von den Muskeln.
Натоварен със свързващи функции, глаголът съм няма собствени лексикални функции. Той изразява граматическа информация: лице, число, време и лексикалните значения на пълнозначните глаголи, които замества (Бъркалова 1997). В синтактичен план изисква сказуемно определение с по-голям семантичен акцент върху характеристиките и обхвата на понятието, отколкото върху екзистенциалната му същност. Въпреки тази семантична характеристика, синтактичното отношение end-weight (отлагане на дефинираното понятие за края), определено от Wasow (1997) като speaker-oriented approach, е нетипично за описателния дефинитивен текст:
*Учението за мускулите и мускулните тъкани се нарича миология. / *The study of muscles and muscle tissue is called myology. / *Myologie stellt die Lehre von den Muskeln dar.
Глаголът съм преди всичко замества глаголите нарича и представлява, но и - приема, възприема, изявява, прилага, създава, осигурява, отразява, включва.
Миология е (се нарича) учението за мускулите. / Myology is the (specialised) study of muscles and muscle tissue. / Myologie nennt man die Lehre von den Muskeln.
Забелязва се опозиция по отношение на членните форми на подлозите в дефинициите между глаголите нарича и представлява в български и в немски език: Миология се нарича..., но... Миологията представлява...
Подлозите пред представлява задължително се членуват, което не е възможно за подлозите пред нарича. В двете изречения генеричността е представена по различен начин. В дефинициите с наричам се въвеждат за пръв път обекти и се утвърждава съществуването им (Пенчев 2005). Асертираното съществуване (с нулев член) практически означава, че за пръв път се разпознава предметът (х) и се отнася към клас (А), назован със съществително име. Това ново знание се предава обикновено с конструкцията х е А.В дефинициите с представлявам обектът е познат и отнесен към зададен клас в предходно изречение, където частта след нарича (А) се мисли за позната. Новото знание се съдържа в частта след представлява. То може да се предаде с конструкцията това е Б, което се потвърждава от възможността за синонимна замяна на глаголите включва и представлява, въпреки че при употребата на включва се мислят повече от едно неща: *Миология включва раздел от анатомията, който...
Открит остава въпросът защо аргументираната теза е валидна за български и немски, но не и за английски език. Както и до какви изводи биха довели наблюденията върху неопределените и определените именни групи в позицията им на подлози в дефинициите в други славянски езици, където определеността/неопределеността се изразява не с артикли, а с други езикови средства.
Заключение
Специфичните текстови и езикови характеристики на научния текст като мултимедиен компонент в условията на многоезичност са вид доказателство както за възможностите на текстолингвистиката като водеща наука при интерпретацията на информация от различни научни теми, така и за необходимостта от съпоставителни лингвистични изследвания.
Възможностите и ограниченията в мултимедийната презентация отвеждат към широка проблематика: за текстолингвистичните критерии, за интерпретацията на езиковия знак, за семантичния анализ, за процесите на категоризация.
Изводи
-
В мултимедийното представяне текстът остава основното, но не и изключителното информационно средство. Научните факти структурират информацията в текстови схеми в поредицата: обект (процес), дефиниция, класификации, характеристики, отношения, следствия.
-
Според отношението на препращане от референта към знаковия носител могат да се оформят семиотичните инварианти - описателни, наративни, асоциативни.
-
Текстът запазва характеристиките на дефинитивното описание.
-
Преобладават езиковите единици и средства на номиналните групи. За български език са характерни предложните съчетания, в които съществителното име означава номинализиран предикат; за английски език - предложна, асиндетична и адиективна употреба; за немски - аналитичните и синтетичните форми.
-
Предикатът е по-скоро имплициран.
-
Сложните изречения обикновено се заместват с обособени причастни, деепричастни конструкции, еднородни части.
-
Синтактичното отношение end-weight е нетипично за дефинитивния текст.
БЕЛЕЖКИ
1. Дефинициите са от мултимедийни презентации в лекционното обучение на студенти по медицина в Медицински университет, Пловдив. [обратно]
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Богданов 1994: Богданов, Б. По петите на изплъзващия се смисъл. Уводна студия към Клод Леви-Строс. // Леви-Строс, Клод. Ревнивата грънчарка. София, 1994.
Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев. Й. Съвременен български език. Фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис. София: Изд. къща "П. Берон", 1998.
Бъркалова 1997: Бъркалова, П. Българският синтаксис - познат и непознат. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1997.
Кожина 1966: Кожина, М. О специфике художественной и научной речи в аспекте функциональной стилистики. Пермь, 1966.
Милиева и др. 2007: Милиева, Д. и др. Текстолингвистика. Под ред. на Ем. Милиева и Н. Бояджиев. Пловдив: МУ - Пловдив, 2007.
Ницолова 2005: Ницолова, Р. За значенията на предложните съчетания в българското изречение. // Съвременен български език. Аргументна стуктура. Проблеми на простото и сложното изречение. София: СЕМА-РШ, 2005.
Пенчев 2005: Пенчев, Й. Наблюдение върху неопределените именни групи в български език. // Съвременен български език. Аргументна стуктура. Проблеми на простото и сложното изречение. София: СЕМА-РШ, 2005.
Попова 2005: Попова, М. Медицинската терминология в нейното лексикографско представяне. // Езикът в медицината. Пловдив: МУ-Пловдив, 2005.
Растие 2003: Растие, Ф. Изкуства и науки за текста. София: ЛИК, 2003.
Стефанов 2005: Стефанов, В. Въведение в дедуктивната логика. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2005.
Wasow 1997: Wasow, Th. End-Weight from the Speaker's Perspective. // Journal of Psycholinguistic Research. Springer Netherlands, 1997.
Fischer, Stefanowitsch 2006: Fischer, K., Stefanowitsch, A. Konstruktionsgrammatik. Tübingen, 2006.
Welke 2002: Welke, Klaus. Deutsche Syntax functional. Perspektiviertheit syntaktischer Strukturen. Tübingen, 2002.
Weinrich 1993: Weinrich, Harald. Textgrammatik der deutschen Sprache. Mannheim, 1993.
© Диана Милиева, Ивайло Дагнев, Елена Кискинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.03.2009, № 3 (112)