ПРОТЕЙ*

web

Искаше да е листо.
Но за всички (дори и за него) бе видно,
че е гора. Пазеше толкова тайни,
които не искаше и не разбираше.

Животът на листата, от друга страна,
бе толкова прост и лишен от
двусмислия.
В началото си
само една пъпка, а после,
пиеш до насита живителните
сокове на света,
умираш и възкръсваш,
вечнозелен за смисъла.

Когато пожарът се разрази
като болест, той дори се зарадва,
защото най-сетне другите
го погледнаха със съчувствие.
"Може би трябва да загубиш нещо,
да се лишиш от част от същността си,
за да станеш това, което искаш...",
си каза, но след това дойдоха секачите
и превърнаха останалите дървета в
трупи.

И той заплака безнадеждно, защото разбра,
че вече не бе гора...