ПО БОСИ МЕЧТИ

web

По боси мечти
изкачваме камбанарията.
Едни се изгубиха
унесени в тишината й...
Други все се спъваха
по стълбите й счупени.
Върнаха се
по спомена за нейния звън...
За някои звукът й бе само мит...
изкачването - важното.
Камбаната бе така
високо, отдолу нищо
не се чуваше и защо ли
да останем само с пътя си догоре?...
Краката си да израним а
мислите от виковете ни да оглушеят
не, не стига пътят, малко е.
Останахме, в наивитета си да стигнем
по мечтата до звъна.
Пак във паметта
камбанарията да вдигнем,
нагоре хората отново
да потеглят...
Иначе, камбаната защо
да бие?...