ДИЧО ПЕТРОВ

web | Лична карта

Моя българска сърдечност -
моя памет свята!...

Питат и разпитват вечер
окарините в гората:
де е Левски,
де е Ботев,
де е Стефан Караджата?
Ехото не отговаря -
ехото отвръща.
И отново над върхари
и смълчани къшли
българската мъка вика
себе си по име:
де е Груев,
де е Вичев,
де е Димо Хаджидимов?
Ех, такъв ли ни е кръста,
даден от съдбата:
с тъжни песни да се търсим
вечер из гората!

Думите са без паласки -
падат по Балкана:
само мълниите хряскат
и копаят рани.
А помежду тях - разлята -
долу от полето
екне жалба, от която
съхнат класовете:
майката на Дичо вие
и през дим пожарен
драще с нокти Батулия
чак от Чепеларе.

В сълзи ли остава всеки,
който е избродил
тия смокови пътеки
с пушка за народа!
Хряскат мълниите. Плачат
веселите окарини:
де е Дичо,
де е Калчев,
де е Цанко Патарински?
Плачат и ги връщат вечер
долу по селата...

Моя българска сърдечност -
моя памет свята!

© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. София, 1982.