ВЛАДИМИР ЗАИМОВ

web | Лична карта

Разреши да започна,
господин генерал,
от голямата точка,
на която си спрял:
от стрелбището мрачно
и от оня тунел,
дето сенки бръсначни
мята твоя шинел.

Свети слънцето ярко
в тая робска земя:
по размер като марка
за редовни писма.
Твоят плик е затворен.
Върху светлия гръб
сплита сенки на хора
мълчаливата скръб.
Тъй е: нужни са рани
и следи от куршум,
за да стане Балкана
легендарен албум!

В тоя миг на върховна
и последна тъга
върху мястото лобно
пада жива сълза.
Малко страшен е края:
да го свириш със лък,
пак над него витае
сива сянка на вълк.
Но легендите шушнат
и под месеца блед
молят твойте ботуши
да пристъпят напред.

И пристъпваш!... И еква
оня траурен гръм,
който качва човека
като спомен на хълм -
ти възлизаш по рана
към народната гръд,
за да паднеш в хармана
на достойната смърт.
Двата твои лампаса
стават в дим от тротил
две шосета опасни
в хитлеристкия тил...

Разреши да завърша,
господин генерал!

© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. София, 1982.