Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВАНЧО ЗЪБЧЕТО
web | Лична
карта
Мили едноименнико,
помниш ли
пловдивското време на легендите?
Твоят глас бълбукаше из къщите,
седнали по български пред житото...
Но защо отново да се връщаме
в бедните квартали - на седенките?
Но защо отново да разказваме
пред войници и студенти спомени?
В паметта на пловдивските жители
твоите легенди са запазени.
Спомняш ли си: сенките са морави,
може би от клоните разлистени -
и създават плахо по прозорците
непозната или стара писменост.
А през грохот - в зоната на гарата,
влаковете свиреха задавено:
немците отмъкваха България -
унизена, бита и ограбена.
Мили едноименнико,
помниш ли,
спомняш ли си...
Но сега е късно.
Ти си сам в гръкляна на тунела,
ти оглеждаш мястото си лобно -
а из него сиви каски лъскат
и потръпват базави шинели.
Време ли е!
Уродливо
дълги,
пушките изтракаха студено.
Виж небето - жевите да пълни -
запомни го в този миг последен -
превърни го в обич неразделна,
в неотлъчна ласка - да пътува,
да лежи над теб, да се разбелва,
да тъмнее, но да съществува!
Ти разкъса черната превръзка,
стъпка, две - до кола се изправи
и извика хрипкаво и дръзко:
- Да живее Малчика! Другари...
Залп...
И пушек...
Твоят ден отмина -
там,
оттатък...
Ехото
отнесе
с ясен глас на бъдните години
една гибел и хиляда песни!
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.
|