ДЕМОКРАЦИЯ

web | Лична карта

Дяволи,
ангели -
              хора са хората.
Мярка са -
                  мерят им на глава.
Толкова тъкани -
                             кървави,
                                            морави.
Толкова канава.
Толкова мебели. Въглища - толкова.
Толкова печки "Балкан";
пармени ябълки, парени моркови,
конски консерви,
хрян.
Мярка са.
                Мерят им!
                                  Гледам ги - весели.
Спират пред всеки рафт.
Искат си своето -
                              меляно,
                                            месено.
Няма ли - хапят от гняв:
мръщят се,
зъбят се,
тропат пред празното,
сякаш трамбоват шосе.
После си тръгват - чакат ги празници
с дъх на изпрано жарсе.
Вечер е.
             Цялата свети от себе си.
Тихо.
Без ехо.
Без ек.
Тъжните облаци мислят над ребуси
от деветнайстия век.
Хората нищо не виждат:
                                          чантести,
мрежести - мъст в мас;
без да са Дантевци, нито Дантесовци,
имат обществен анфас.
Как да изхъркам:
                            "Хей, ангели-дяволи,
дайте живота си -
                              да реша
идва ли времето за изчисляване
не на глава -
                      на душа!"

© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. София, 1982.