ТРАДИЦИЯ

web | Лична карта

Брезички - шепнат си;
                                    може би с клоните,
може би с корени:
                              брезички шепнат си.
под тях полянката - към тях наклонена,
сънува шепички,
                            момчешки шепички.
Цветчета някакви, такива - никакви,
цъвтят наоколо -
                              около сянката:
вечер поникнали, сутрин поникнали -
да има нещичко -
                            там,
                                    на полянката.

Настръхвам!...
                        Някога разгръщах храстите -
да търся пролетни, да търся есенни,
да търся дъхави - цветя за щастие:
цветя отчаяни, цветя за себе си.
Сега картинките с цветя и тичинки
ми шепнат дрезгаво:
                                    "Върви по пътя си!"
Какво е станало? От много обич ли
люшкаме глави,
                            рано размътени!
Какво е станало?...
                                Премислям книгите -
с Ботеви страници, с ботевски страници:
възпяват страна,
                            в която винаги
е имало
            мъжко месо
                                за враните!

© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. София, 1982.