ЕПИЗОД

web | Лична карта

Съвсем като човек снежен,
студен,
            спокоен,
лежи по гръб и ме разглежда
той -
          моят двойник.
Привеждам се - смирено, чинно,
с лакейски
                  израз.
Поднасям му бутилка вино
от стара
                изба.
Разглезвам го - дано ме види
тъй както
                вчера:
извън компания на миди,
настръхнал,
                    черен.
Но моят двойник се надига
и тръгва
              бавно
да търси първата ми книга -
сега
        в забрава.
Изглежда иска да ми каже:
"Ти честно
                  почна.
Сега си болтче от монтажа,
желязна
             точка.
Раждясвай колкото си искаш,
все пак
            на края
на теб ти трябват много чисти
легло
          и стая.
И може би един прозорец,
загледан
                ясно
към твойте есенни умори,
към твойте
                    страсти."
Нощта е сякаш менингитна:
червена,
              топла.
Едно приключване без ритъм
е вече
            вопъл.

© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. София, 1982.