ЖЕНИТЕ ЗНАЯТ ЗАЩО

Юлия Йорданова

web

В самия край на 2005 г. излезе една от книгите, които дълго време ще бъдат “нови”. Защото - както впрочем почти винаги се случва с книгите на проф. дфн Милена Кирова - те са провокативни, новаторски, на непознат хуманитарен език и с необичайна проблематика, неизменно произвеждащи някакъв скандал или “просто” сензация в читателските среди.

След изследванията й на българската литература от гледна точка на психоанализата или на текста-Йовков от гледна точка на митологическата критика сега се появява следващият голям проект на авторката, свързан този път с Библията. Думата “проект” е подходяща, защото по неофициални сведения заниманията на Милена Кирова със Стария Завет трябва да предложат не една, а повече книги, дешифриращи “великия код” главно в перспективата на т.нар. родови изследвания (gender studies). Първият том от този голям интерпретативен проект е онасловен “Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет”, качествено издаден от УИ “Св. Кл. Охридски” и ИК “Стигмати”. Очевидно е за какво/кого става дума в тази металитературна книга - за жената и “женскостта” (последното не трябва да се бърка с “женствеността”!), проектирани като художествен образ и социален конструкт в книгите на Стария Завет, известен още като Еврейската Библия. Предполагаемата втора част на изследването обаче няма да се ориентира към новозаветната представа за жената в плана на същата gender оптика, а ще подходи от тези позиции към другата персона на човешкото: мъжът в архетипния контекст на Стария Завет. Как и дали ще стане това, ще видим след време.

Сега вместо да пророкуваме бъдещи текстове на винаги непредсказуемата Милена Кирова, нека погледнем по-добре към “книгата днес”: а именно “Библейската жена”. Какво се разбира под “жена” в религиозната идеология на библейските евреи? Какво означава “женскостта” като социално-нормативна категория и културно-исторически обусловена роля в древноизраилското общество и свещения наратив за него? Монографията на проф. Кирова е добре дисциплинирано произведение и дава пълни отговори, следвайки строго академичните предписания, но без да се превръща при това положение в елитарно произведение за малцина грамотни по въпросите на теологията, филологията или (пост)модерната социология. Напротив - тази научна книга е много, много четивна, та чак удоволствена за прочит. Издържана като цяло в хладнокръвен тон, на места тя успява да прояви фино чувство за хумор и да прокара даже някакъв вид лиризъм в разказваните и коментираните истории; анализирайки старата “библиотека”, тази книга съгражда и предлага собствен разказ за жените в Библията, сюжетно обвързани чрез перипетиите на техните сродни съдби; и не на последно място, разконспирирайки изначалната и дълбинно заложена в Писанието патриархалност, това четиво съумява да разколебае самата безпроблемност на мъжката хегемония и измамната блаженственост на мъжкото господство над “слабия”, “втория”, “другия”, женския пол. В този смисъл научното изследване - убеждаваме се в това! - може да бъде забавно, в състояние е да поражда ответни идеи и емоции у читателя, вмислен и вгледан в словесното изображение на библейската жена. Нещо повече - “Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” може да стане прекрасен повод да се прочете най-сетне юдейското сказание и от най-дезинтересования рационалист, като ни подучи чрез собствения си пример как да четем критически религиозния текст и собствените си предразсъдъци, породени въз основа на него.

Във встъпителните си параграфи монографията на Милена Кирова ясно дефинира понятието “женски род”, разграничавайки го от рутинната му употреба в граматиката или анатомията и обяснявайки го в терминологичната парадигма на доминиращо социологическите gender изследвания като “социопол” или, описателно казано, като “социалната конструираност на ‘половото’ съзнание в библейския текст”. Въпросът не е само в това кой как е роден биологически, а как (бива принуден да) се изживява психологически като полово същество в обществото. В този план авторката констатира, че в патриархално устроения свят на Библията “всяка потисната, второстепенна група интериоризира властовите закони на доминиращия модел”, вследствие на което както жената е подчинена на мъжа (бидейки слаба, малоценна, друга), така и мъжът застава в женска позиция пред лицето на своя Йахве, а господарката (законната съпруга на мъжа) става “мъж” (упражняваща легитимно насилие на властта) пред робинята (наложницата, пленницата, гостенката и т.н.). Любопитна картина е цялото това стълпотворение от женски фигури и старозаветни матрони в книгата на Милена Кирова - от пророчицата и добрата съпруга до блудницата и злонравната умница. Всяка една от тях крие своите тъмни страни и трансцендентни тайни, които по някакъв начин дремят и в съвременните хора. Следователно “женскостта” изобщо не е природна, онтологически предзададена принадлежност към пола “жена”, а - както ни убеждава изследването - женскостта е функционално предопределена човешка същност в съобразие със социалните и сакраменталните взаимоотношения между хората и господа. Прочее, нека не се чудим от този родов (социополов) релативизъм и не изпадаме в параноичен потрес пред възможността за някакъв феминистичен или хомосексуалистки заговор! Ако сме жени - ние знаем защо. Ако сме мъже - ще научим.

© Юлия Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2006, № 7 (80)

Други публикации:
Книгите днес, май 2006, с. 25-26.