Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАЛОЖНИЦА НА ИСТОРИЯТА

Юлия Йорданова

web

Киномания-2002 започна с "Подгряване на вчерашния обед": българско-македонска коопродукция по сценарий на Миле Неделковски и режисура на Костадин Бонев. Едно добро начало за международна филмова панорама в географската столица на Балканите, където София отново става Средец, среда и среща за козните на вечната балканска драма. Кинематографична този път и безопасно явяваща познатата ни южно- (и юго-) славянска политическа история от ХХ век, където четнически байрак, хитлеровски флаг, червено знаме и национални трикольори се развяват от един и същи вятър... The change of wind на зациклилата в историческия си метеж революция, която никога не свършва, променяйки имената си - национално-освободителна, класово-партийна, безкръвна и демократическа, нежна или тиха... Революция.

Слаба и самотна жена със съсухрено като по рождение и сякаш преждевременно състарено лице разказва своята история. Застанала contre-jour към обектива на камерата, погледът й потъва в мрака на очните кухини, а речта й се заглушава от неспирния шум на воденицата и ритмичното притракване на стана. Висока и мрачна, изтънчена, но жилава, тя удържа пронизителния лъч на прожектора и всмукващия дъха микрофон на филмовите документалисти. Както някога, когато е малко момиче и трябва да оживее след насилието на сърбизацията в училище; или когато е вече девойка и трябва да понесе издевателствата на фашизираните полицаи в бащиния си дом; или пък когато като зряла жена тя трябва да напусне града си и с подменена от сталинистите биография да отпътува към един от лагерите на титовска Сърбия. Една сама жена във времето на голямата История подгрява разказа на своя живот като безвкусна пища на политическия произвол... Цяла вечност тя е принудена да преглъща горчивия залък на съдбата, който смила жизнеността й сред ромона на воденицата и ропота на стана. Но въпреки това като древногръцка богиня тя остава да стои над реката на всеопрощението-забрава или като славянска орисница да тъче в унес платното на безотрадната си участ. Вечна в своето умиране, сякаш лицето на самата смърт, тази балканска жена успява да надживее революциите, предъвквайки сухия речитатив на своята житейска история.

Възкръснала сякаш от Талевия роман за македонските българи, тази Катерина от българските покрайнини във филма на Миле Неделковски и Костадин Бонев изведнъж попада в служебния кадър на политическата история от средата на ХХ век. Тя е изправена пред архивиращата camera obscura на млади кинодокументалисти, които искат да нахранят невръстната си памет с вчерашния обяд на историята. Професионалната им амбиция да впечатат с абсолютен перфекционизъм автентиката на историческите ужаси ги кара да извличат безброй видения от паметта на своята информаторка, която за пореден път трябва да преживее болката от съществуването с другите. Шибане на детски ръце върху училищния чин, изнасилване в полицейския участък, побой в затвора, оскотено боричкане в женския лагер и накрая действителният рекет на историческите съвременници, които ненадейно връхлитат в кадъра и забраняват на жената да изкаже чрез себе си колективната орис... Разказът е пресиран от заплахата да бъде физически унищожен говорителят, а машината на времето от кинолентата е изложена на опасността да бъде завинаги "обезвредена". Сталин е мъртъв, но не и сталинизмът! Затова жертвите и злодеите от времето на двамата Йосифовци при социалистическа Югославия няма така лесно да се помирят и толкова бързо да освободят място за пренареждане на миналото. Щурмовите революции са отминали, но са останали подмолните бруталности на революционната агресивност, която тероризира колективната памет и потиска личния спомен. Този смущаващо откровен българо-македонски филм, който умело играе на документалистика, внушава, че на Балканите трудно може да се отвори ниша за етически коректния исторически наратив и да се подсигури либерално-хуманистичния проект за кинематографски летопис на времето по примера на Спилбърг. Безизходното съжителство на виновни и невинни на Балканска земя обезкръвява всеки опит да се изрече по някакъв начин травматичния спомен от историята. Самият филм не е част от този желан летопис - той е само една кино версия на литературната творба на Миле Неделковски и игрален експеримент на школувания в документалната режисура Костадин Бонев. "Подгряване на вчерашния обед" наистина показва сръчно боравене с блюдата на жанровите и технологическите възможности на съвременното кино, което все по-често проблематизира границите между игрално и документално, автентично и виртуално, историческо и фикционално. Но този филм остава класически издържан разказ за поуките от историята, авторска интерпретация на традиционни балкански сюжети, пречупени през призмата на определена историческа конкретика. Детето, което пише "мало србче" с български ер и затова става жертва на менторския садизъм, или жената, която пази любовно писмо на унгарски език, без да може да го прочете, и заради него е обвинена в шпионаж, са художнически визии на една почти митична реалност, в която винаги има добри и лоши и в която моралният победител винаги е екзистенциално застрашеният индивид. Игралното кино, което разкрива демистификаторската мисия на документалното кино в посткомунистическата епоха, като че ли е печелившата карта във филмовия проект на Миле Неделковски и Костадин Бонев, успешно подпомогнат от Гала Филм-София и Дигит Проп-Скопие, както и от Българска национална телевизия, Бояна филм, Национален филмов център в България и Министерство на културата на Македония.

Разбира се, от българско-македонската филмова продукция "Подгряване на вчерашния обед" би могло да се иска още. В кинонаратива например има много неразработени (а може би излишни) персонажи, не всички сцени са равностойни в драматургично отношение и като цяло филмът остава доста неравномерен в емоционалното си въздействие. Може би подобна драматична история на личното преживяване, която метонимизира целия исторически живот на Балканите от ХХ век, трябва да бъде много по-афективна и впечатляваща, дори угнетителна и зрелищна - способна да потресе битово акомодираните психични нагласи на мирния гражданин от съвремието, за да се прозре в грандиозното безумие на идеологическите революции. Едно възможно увеличаване на сценарния текст и диалога, съчетано с доразвиване на личните интриги и кофликти, навярно би увеличило динамиката на действието и би подсилило така необходимия контраст между колективизма на историческото случване и драматизма на неговото интимизиране в душевния свят на героя. Майсторското операторство на Константин Занков, прекрасната музика на Николай Иванов, чудесната игра на нови и утвърдени актьори като Биляна Казакова и Светлана Янчева в ролята на Катерина, като Снежина Петрова и Руси Чанев, Стефан Вълдобрев, Атанас Атанасов и много други отлично се вписват в режисьорските попадения на Бонев и текстовата фактура на Неделковски. Творческата отрада от създаденото в българско-македонския филм "Подгряване на вчерашния обед" трябва да означава и още по-голямо задоволство от културния диалог между южнославянските държавици на Балканите, обременени от товара на историята и амбивалентните чувства на отчужденото роднинство. Този кинематографичен опит на днешните българи и македонци най-после отдава важен дял и в дължимото откупуване на една извечна заложница на балканската история... Една бледа и окървавена жена, една бедна и изстрадала Катерина, една древна и млада балканска страна - Македония.

Подгрели вчерашния обед от тази екранна история, вече можем да се завърнем в реалността на един по-нормален свят. Connecting people на желанието си да бъдем модерни не само чрез Nokia...

 

 

© Юлия Йорданова, 2002
© Издателство LiterNet, 01. 02. 2003
=============================
Публикация във в. "Култура", бр. 46, 2002.