ЮЛИЯ ЗДРАВКОВА ЙОРДАНОВА.
Автобиографични контексти

Юлия Йорданова

web

Детство през 70-те години на ХХ век в София - когато НДК още не беше построено и на негово място имаше казарма с жълта ограда, когато сутрин миеха улиците със сапун и после дълго плуваха розови мехури по асфалта, когато всяко лято се ходеше на море по два пъти (веднъж на пионерски лагер и втори път с мама и татко), когато на село имаше оранжеви дини с черни семки и много, много време за чакане да се порасне.

Юношество през 80-те - когато в училище задължително се учеше руски и биографиите на петимата от РМС (Работнически младежки съюз), когато се преписваха стихове в тетрадката по математика и да имаш касетофон беше лукс, когато се носеха ученически униформи с разшити якички и вдигнати ревери, когато беше тайна да правиш любов, когато се намираха хубави стоки само в магазини “Кореком” и все още оставаше твърде много време до биене на последния звънец.

Ранна младост през 90-те - когато незнаенето на английски изведнъж те правеше глухоням, когато имаше режим на тока и празни магазини, когато никой не обръщаше внимание на младостта ти, когато цареше двуполюсен партиен модел между СДС и БСП, когато в Университета се заговори на красив и непонятен език, когато сексът измести любовта, а да бъдеш романтичен стана old-fashioned...

Просто младост след 2000-та година - когато постмодернизмът и зелените карти за САЩ също се демодираха, когато вече никой не събира опадали кестени от улиците, когато Европейският съюз стана наш дом, а цифровите технологии - нещо съвсем обикновено, когато хуманитарната квалификация се оказа липса на професия, когато демографската криза намаля, но ти оставаш все така, една глава от населението, в очакване животът да започне (ако може отначало)...

© Юлия Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2008, № 3 (100)