Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

САМОТНИ СЪРЦА ЗА ВРЪЗВАНЕ

Юлия Йорданова

web

"Самотни сърца", България, 2007 г., 54 мин., цв., реж. Валентин ГошевФилмът "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова (България, 2000 г.), с който документалната режисьорка дебютира в игралното кино, роди игралния филм на дебютиращия като режисьор Валентин Гошев "Самотни сърца" (България, 2007 г.). Това е любопитно порождение в историята на новото българско кино, когато един епизодичен герой от филма за младата българска емиграция на Запад се превръща в главен герой от филма за поредната криза на традиционното патриархално семейство в българското село. Първият филм е урбанистичен и представя драматичната съдба на едно българско поколение, съзряло през 90-те години на ХХ в., което е принудено да търси шанс за живот навън, но отново го намира тук, у дома, в бездънните фолклорни корени на "своята си" народна памет. Тъжен и тежък филм, изпълнен в минорната гама на оплакваческия обреден фолклор и антиутопичната, антиглобалистка перспектива на идентичностно оцеляване. Вторият филм е пасторален, но не идиличен, селски, но не груб, с живописна провинциална визия и анекдотичен привкус, който явява живота на българските човеци от извънградската периферия с техния извечен порив за пребъдване тук-и-сега. Весел и жизнерадостен филм, облъхнат от ведра романтика и трезв сантимент, пригодяващи индивида към сговорен живот с другите в неизбежния като планините наоколо селски колектив.

Сценарият на режисьора Валентин Гошев е добре намерен (и премерен) в тематично и стилово отношение. Вероятно той напълно оправдава надеждите на продуцентите си "Гала Филм" и БНТ, които наскоро премираха филма във филмотечно кино "Одеон" (на 21 юни от 20:30 ч.) и в телевизионното предаване на Албена Александрова "БНТ представя" (на 25 юни от 22:30 ч.). Всичко в него е изпълнено в регистъра на деликатния шарш и умиляващия хумор, които правят от героите същински господари на екрана - благодарение както на прекрасната им речева проекция, така и на перфектната игра на актьори като Христо Гърбов (в образа на "самотното сърце" Гошо Аврамов с прякор Де Ниро от благоевградското село Троскот), Филип Трифонов (в ролята на разказвача на екранната история бате Митко, уседнал в селото интелигент и художник), Светлана Янчева (в ключовата позиция на местната "дама на сърцето"), близначките Весела и Биляна Казакови (явяващи се съответно в образите на "измамната невеста" и "ревнивата сестра"), Иван Юруков (представящ фигурата на селския бандит и лошия съпруг), Невена Мандаджиева (в лицето на добрата и винаги страдаща, но с усивка на уста, българска майка) и на още много други талантливи артисти, застанали на комичното платно на Вальо Гошев.

Историята е проста и увлекателна. Застаряващ ерген (на 43 години) с неустоим мъжки чар най-после решава да се ожени, като пренебрегне традицията и си потърси жена чрез услугите за запознанства в телевизионното предаване "Самотни сърца". Дотук с интригата от филмовия първообраз на Игрика Трифонова! Оттук нататък следва завръзката в самостоятелния сюжет на режисьора Валентин Гошев. На сърдечния повик на избрания му герой откликват десетки поизостанали жрици на любовта от всички кътчета на страната, като една от тях успява да се сгоди с него и после да го ограби, а останалите - неуспешно да участват в импровизирания на черковния мегдан конкурс за съпруга. Но това не е местен, селски конкурс за красота, а мис класация по домакинска годност чрез изпитваните умения за готвене, плетене, постригване... и всякакво друго прислугване в танцова стъпка и по адет на патриалхалния стопанин. Грозновато-чаровни и недодялано-мили, тези неловки девици на страстта и отчаяни кандидатки за ръката на Гошо Хубавеца от село Троскот обобщават образа на съвременната самотна жена от родната провинция. Той пък - грижовен къщовник и трудолюбив тракторист със сключени вежди и денировски чар - показва цялата наивност и мелодрама на нашумялото днес медийно предприятие за интимно запознанство, което процъфтява в прославената с демографската си криза посткомунистическа България. Филмовата история на Вальо Гошев е колкото забавна, толкова и поучителна. Тя ни представя отколешната мъдрост, че "насила хубост не става". Че колкото и да се изстъпваме в издирването на голямата любов, тя не се намира никъде другаде, а около нас самите, в комшулука на ежедневието, стаена в примамливия поглед на едно познато същество, безотказно споделящо с нас въздух и вода, огън и земя, болка и мечта.

Закарфичените на тезгяха като препарирани пеперуди любовни писма от непознати жени остават тъжен символ на напразните усилия на самотниците да обвържат в общ бит непосилните си копнежи. В крайна сметка животът не може да бъде дирижиран от никого, той става от само себе си. И само който не е "луд за връзване" от сводническите кампании на разни медии и приятелски общности, само той съумява да обвърже сърцето си с друго в невидимата нишка на любовта. На ръба на притчата и комедията, филмовият разказ на Валентин Гошев се проявява като типично балканско кино, в което има малко "фолк", малко "бел епок", малко "крими" и много, много дъхав хумор и свеж реализъм. Разказан е умело и усетливо към детайла и догадката, следва безупречно завоите на сюжета и емоционалното внушение. А музикалното оформление на Румен Бояджиев и операторското майсторство на Ненад Бороевич подсилват ефекта на тая витална енергия, която струи в звук и образ от кадрите на този кратък, но забележителен български филм.

На някои зрители "Самотни сърца" от Валентин Гошев може да се стори "малък" филм, неспособен да надскочи котловината на естетическия регионализъм. На други същото обстоятелство може да им се види качество и миниатюрният му формат да се превърне в предимство, в конкурентноспособна специфичност на творбата. Но едно е сигурно - този филм без изхвърляне в големите теми и жанрове, без професионална мегаломания всъщност постига много и силно: той успява да изтъргне от зрителя и усмивка, и въздишка. Че какво повече?

 


"Самотни сърца", България, 2007 г., 54 мин., цв., реж. Валентин Гошев.

 

 

© Юлия Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2007, № 7 (92)

Други публикации:
Култура, 2007, бр. 26, с. 2 (със съкращения).