КИНОТО: ИЗПИТАНИЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

Юлия Йорданова

web

Киното може да бъде всичко: фабрика за илюзии, изкуство в епохата на техническата възпроизводимост, движеща се фотография, визуален документ на историята или пък нова иконография, халюцинативно проявление на сънищата и виртуално сбъдновение на мечтите… Всичко. Но за иранския режисьор Мохсен Махмалбаф, представен на шестия "Международен София Филм Фест" (14-28 март 2002 г.) в рамките на седемте постфестивални дни на световното кино (29 март - 4 април 2002 г.), то е преди всичко изпитание за демокрацията. Колективно занимание, споделим транс, игра на свобода и професия на дълга, то е: "Testing Democracy". Киното като тестване на волята да бъдеш подвластен.

Филмът на Махмалбаф под това заглавие явява фигурата на режисьора авторитарист, който разиграва почтената съвест на актьорите и самоотвержената преданост на статистите в опита си да им предостави света, в който те биха искали да живеят. Актьорът трябва да понесе ударите на съдбата преди тя да му предложи утешителната награда, статистът трябва да пренесе непосилния товар на реквизита, преди той да остане в ръцете му, операторът трябва да зачеркне лицето си преди да успее да се огледа в това на кинематографичната лента… Всеки един от тях трябва да изпита жестокостта на овластения човек върху гърба си, за да може после да усети благата от неговата безпрекословна отдаденост на другите. Представената интрига между авторитарния режисьор и раболепния му екип във филма на Мохсен Махмалбаф "Изпитание за демокрацията" се превръща в политическа метафора на човешките взаимоотношения в обществото. Играта на кино се оказва игра на демокрация, защото тя инсценира в микромащаб онзи социален модел, при който неограничената власт на личността бива подопечна на колективното управление. Режисьорът командва, но той служи; актьорите изпълняват, но те управляват… За да има в последна сметка кино или казано по друг начин, за да има живот.

"Изпитание за демокрацията" на иранеца Мохсен Махмалбаф е провокация към световното кино и заради тривиалното му значение като културна индустрия преди всичко на Запада и символен капитал най-вече на Европа. Сама по себе си демокрацията действително е европейски феномен - изобретение на древните гърци, които обръщат властовата пирамида на личностния авторитаризъм в посока на върховенствуващия полис и колективното управление, но също така и откритие на Френската революция, която отменя абсолютната монархия в полза на ренесансовия популизъм и властта на демоса. За европейците от всички периоди на тяхната история демокрацията винаги е била овластяване на индивида, за да възтържествува закона на множеството. Каква е обаче ситуацията на човешко съжителство в Близкия и Далечния, в древния и съвременния Изток - това именно може да се "прогледне" във филмите на Мохсен Махмалбаф…

Пустиня, сякаш оглаждана от вятъра на сътворението, човешки лица, като че смрачени от предвестие за гибелта на света, полуголи тела и забулени очи, чувствена реч, наподобяваща природен шум или птичи напев и една огромна човешка маса, повлечена от фатума на едноличната воля и от мистериозната власт на отделни същества. Няма атински форум, няма европейски институти, няма революции и учреждения, които да погълнат тайната власт на индивида и буйната екстатика на множеството. Светът на Изтока в киното на Махмалбаф страда от историческия синдром на институционална недостатъчност, който се оказва в основата на болестите и глада, на жестокостта и мизерията, на природната оскъдност и екзистенциалното безсмислие. За европейците това като че ли е един "обратен" свят, в който даже "Процесът" на Кафка навярно би изглеждал щастлива утопия, където сякаш е по-добре да гинеш под бдителното око на демоса, отколкото самотен да чезнеш пред фантомната власт на идола. Филмовата трилогия на Мохсен Махмалбаф от 1987 г. "Уличният търговец" разкрива ужаса на това да съществуваш в един свят, обграден от нищото или притиснат от неведомата сила на авторитарната власт. Новородено дете на бедни хора е подхвърлено на произвола на съдбата, защото няма кой да го избави от опасните зарази в района ("Щастливото дете"); болна старица е обречена да загине под грижите на психопатичния си син, защото няма кой да подпомогне това обсебено от страдания семейство ("Раждането на старицата"); амбулантният търговец става жертва на престъпния си работодател, защото няма кой да предотврати смъртта на малкия човек и да обезопаси действията на едрия властник ("Пътуващият търговец"). Хората живеят в безпътица между куполите на ислямските храмове и гърбиците на пустинните дюни без надежда пред този, от когото зависят, да разбере печалта им. Сходни мотиви се разиграват и във филмовата новела на Махмалбаф "Вратата" от 1999 г., където на територията на о-в Киш в Персийския залив се разкрива трагедията на едно семейство, останало без дом, но повлякло на гръб пътната си врата като символ на безграничната битова нищета и институционална атопичност на света, който населяват. Във "Велосипедистът" от 1989 г. иранският режисьор представя друга човешка трагедия, случваща се някъде в Афганистан, при която колелото под краката на бедния мъж работи като кошмарен инструмент на отчаянието, като зловещ perpetuum mobile на безнадеждната му воля за живот, символизирайки обречената борба на човека от Изтока с хаоса на тази вселена, която въпреки всичко се върти…

Филмите на Мохсен Махмалбаф успешно гастролират из покрайнините на Европа и метрополиите на Запада в нестихващо "изпитание за демокрацията": ще може ли Западът отново да повярва в просветения хуманизъм на своите институции или ще продължи да припада в постмодернистична треска по екзотичните миражи на Ориента, пълни с толкова много мъдрост и с толкова много тъга?

© Юлия Йорданова, 2002
© Издателство LiterNet, 08. 08. 2002
=============================
Публикация във в. "Литературен вестник", 2002/16.