ЛЮБОВНИЯТ ДИСКУРС

Юлия Йорданова

web

“Amantes amentis.”
(Terentius)^*

Във “Фрагменти на любовния дискурс” известният френски литературовед Ролан Барт анализира влюбеното говорене, търси скрития глас на любовния зов, изследва невъзможната реторика на любовното признание - всичко, свързано с опита да бъде споделено любовното чувство.

Това е оригинална книга на френския философ, семиолог и есеист, която се отличава от останалите му научни и публицистични книги с проекта да се обясни “какво нещо е любовта” - една парекселанс екзистенциална тема - по пътя на литературния анализ и чрез собствения опит с прочетените книги. Но за разлика от повечето книгомани, които четат безутешно и затварят книгата с пораснало недоумение пред сложността на човешкия литературен (и любовен) гений, този автор като че ли постига невъзможното: да извлече жизнен сок от плода на художественото слово и да го превърне в изцеляваща напитка на мъдростта да се живее от и в името на любовта.

В осемдесетте есеистични фрагмента на тази книга за интимността Ролан Барт обсъжда умението на човека да изказва или премълчава чувствата си и особено онова уникално усещане, наречено с всеобщата дума “любов”. И той го прави по изключително атрактивен начин през класически литературни и философски текстове - от “Пирът” на Платон и “Любовна болка” на Сафо през “Страданията на младия Вертер” от Гьоте и “Ода на славея” от Кийтс до “Щрихи върху теория на емоциите” от Сартр и “Пинеалното око” от Батай наред с много други произведения.

В този контекст изглеждат провокативни някои от тезите на Ролан Барт. Например идеята му за настъпилия исторически обрат в популярното схващане за неприличие в любовта. Неприличното, според този литературовед, отдавна не се свързва в масовите представи със сексуалното, което днес крещи и ни призовава от всички страни, а напротив - непристойна в днешно време е сантименталността, слабостта да си влюбен, склонността да си обсебен от копнежа само по един човек. Чувствителността, а не порнографията, сега е неприлична, деволюираща черта, от която странят и мъжете, и жените. Защото никой днес не иска да бъде/изглежда зависим от някакво непонятно чувство, да е подчинен на точно определен човек, да е ограничен от аскезата на верността. Любовникът от вертеровски тип вече не е на мода, нито дори любовникът от донжуановски тип. Все повече се говори само и просто за “секс” и все по-малко се мисли за фаталната, истинската и т.н. “любов” (amour) или дори за лицемерното й емоционално извращение на сладникавата “либоф” (amur). Само в редки случаи на внезапно сполетяла ни страст, която - за съжаление - понякога хронифицира, се гледа като на обичайна Хипократова болест, която по законите на психосоматичната патология възниква, развива се, причинява страдание и в най-добрия случай накрая отминава.

Кой обаче ни спасява от този натрапчив сантимент, кой ни лекува от тази болест на душата-и-тялото? Психоаналитикът, свещеникът, народната медицина, алкохолът? Или самият той: обикнатият човек - като ни омръзне или като ни разочарова?

В “Любовният дискурс” Ролан Барт разгръща ексцентрична трилогия между мотивите на Негата, Образа и Любовното писмо, които идват да отговорят на въпросите за Желанието, Въображаемото и Обяснението в любовта. Кого желаем, как въобразяваме любимия обект, какво (си) обясняваме... Как преживяваме любовната нега, кой е образът на желанието, какво пишем в посланието си до него... Очарованост, изнемога, търсене, тревога, очакване, криене, катастрофа, оболеност, посвещаване, разходване, оголване, блуждаене, изгнание, ревност, обич... Това са всевъзможни фази на копнежното чувство във винаги уникалната биография на любовта, за която говори Барт.

Но какъв е нашият собствен литературен опит в любовта? Доколко ние като читатели понасяме влияния от световния и особено българския литературен канон при възпитаване на чувствата си и формиране на сантименталната си индивидуалност още в ученическите години на своето детство-юношество-младост? Какво сме учили, чели, преживели? Кои фрагменти на любовния дискурс са ни повлияли най-силно в нашия личен живот? Богати/бедни ли сме на такъв емоционален опит?

Всъщност никога не е късно да го обновим отново.

Затова нека разтворим още първата ни попаднала под ръка антология с българска любовна лирика или пък си припомним класиците на любовната ни белетристика и се замислим - какво нещо е любовта и осенени ли сме ние от нейния гений.

БЕЛЕЖКИ

* “Влюбените са безумни.” (Теренций). [обратно]

© Юлия Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2006, № 9 (82)