ФОТОГРАФОЛОГИЯ

Юлия Йорданова

web

Ролан Барт завършва живота си с патоса на една нова наука. “Фотографология” - по наши думи, защото това все пак е наука за фотографията. “Camera lucida” - с негови, защото тя по своя предмет е наука за фотографията като гледане, а не като снимане. Наука, която изследва оптическата тавтология на Субекта и индивидуалната митология на зрителя. Снимката срещу Апарата, светлосянката срещу черната кутия!

Тази книга избира тълкуването на зрителя (spectator-а) пред технологията на фотографа (operator-а), между които завинаги остава угнетената съдба на фотографския образ (spectrum-а).

Опитът на Ролан Барт за такава наука иска да свърже познанието за индивида като психобиографичен уникат с познанието за общочовешкото като социално-исторически феномен, сближавайки уникалното знание за частното преживяване пред Снимката с общовалидното познание за хелиоскопията като природен феномен. Всъщност това е опит да се обединят в един интелектуален проект познанието за Себе си и науката за обществото, обяснението на субективната отличителност и разяснението на природните закономерности.

“Фотографологията” на Ролан Барт отбелязва кулминацията “в този съвсем конвенционален в последна сметка дебат между субективността и науката”, който тук е увенчан с мечтата по персонална наука, целяща да постига обобщеност, без да смазва индивида и да налага общовалидност, без да изличава личността. Това като че ли е последното желание на Учения - да патентова наука за Себе си, която в случая на Барт се оказва възможна единствено чрез фотографията като практика на “абсолютната частност” и “върховенстващата Случайност”, внезапно добиващи публичност и повторимост.

“CAMERA LUCIDA. Записка за фотографията” на Ролан Барт представя жанра на палинодията като самоотричаща се форма на познание - тук между полюсите на частната субективност и универсалната обективност. Защото в това противоречие като че ли е “геният” на самата фотография, която разгръща спора между общо и частно, банално и уникално, мисловно и емоционално. За-снетото същество от света на феномените, за да се яви знак на самото себе си, представя според Ролан Барт един “антропологически нов обект”, явяващ призрачната онтология на фотографския образ. Това е “живот на мъртвото”, когато пред историческите снимки гледаме отдавна несъществуващи лица, и е “смърт на живото”, когато пред актуални снимки гледаме отминалото изражение на едно познато лице...

“CAMERA LUCIDA” на Ролан Барт признава “дълбоката лудост на фотографията” да гледа невидимото и да мисли непонятното, но заедно с това настоява върху физико-химическия факт, че Снимката не представлява фалшиво “копие” на реалното, а е действително излъчване, пряка луминесценция на изчезналото. “Снимката на отишло си същество - казва Барт - стига до мен подобно на лъчите на изчезнала звезда”. Тук ставаме свидетели как срещу ковчега на Camera obscura в ръцете на фотографа теорията на Ролан Барт поставя светещата сянка на Camera lucida в очите на зрителя и нещо повече - как фотографският негатив постепенно се превръща в зрителски позитив.

Попаднал между експресивния език на литературата и критическите дискурси на семиологията, психоанализата и социологията, “фотографологът” Барт е принуден да изгради своята нова наука като една “непринудена, дори цинична феноменология” на образа, съчетаваща - както казва самият автор - “ейдетичната наука за Снимката” с поначало “афективната интенционалност” на зрителното познание. “Смъртта е ейдосът на тази Снимка”, за която говори Барт, а любовта е афектът на фотографския “екстаз”, за който споменава в края на книгата си. Уплашеното и влюбено съзнание на Човека-пред-снимката според Ролан Барт представя антропогенезата на Зрителя, който живее от любовта към Другия и който остарява в страха си да не го загуби.

Барт заключава, че “речта е по природа фикционална” и точно затова литературата никога не ще постигне ефекта на “фотографския шок” пред образа, който винаги означава себе си. Заедно с това Барт прави извода, че киното - игралното кино - “по природа [...] е самата противоположност на халюцинацията; то е просто илюзия”, за разлика от параноичната доверчивост на фотографията в образа, който самата тя представлява. “Нито едно изкуство не е лудо” - повтаря Барт, защото то търси илюзията като осъзната лъжа. Фотографията може да бъде само “магия, а не изкуство”, защото се осланя на халюцинацията като несъзнавана измама.

От феноменологична гледна точка, според Ролан Барт, във Фотографията “удостоверителните възможности надвишават изобразителните” и затова те поставят не толкова проблема за изкуството, колкото този за религията. “Дали не може да се каже за Снимката същото - пише “фотографологът”, - което византийците твърдят за отпечатания върху Торинската плащеница образ на Христос”. Дали наистина образът на снимката не е своеобразна мумия на душата и дали фотографията действително не убива, отнемайки светлата (божествена) сянка на човека, както са мислели индианците на Леви-Строс. При всички случаи тези квазиантропологически питания са по-адекватни на фотографския феномен отколкото псевдоестетските въпроси за Фотографията като “неуместно” явление в галерията на “качествените” изкуства.

Удостоверителните възможности на Снимките също могат да добиват естетическа стойност, ала не когато Фотографията балсамира лика на “великите мъртъвци” от световната история, а когато предава лицата на “любимите покойници” от нашата собствена биография. Защото само тогава любовният порив и смъртният унес като че ли успяват да ни повлекат към онова мечтателство на духа, което развиват литературата и киното като конститутивни наративи на желанието. Навярно това е причината сред многото професионални фотографии в тази книга на Ролан Барт - постановъчни и репортажни - единствено снимката от личния архив да заприлича на Изкуство: “Снимката от зимната градина”, изобразяваща собствената му майка, когато е била дете. Може би това е причината сред другите фотографии в книгата му да липсва визията точно на тази снимка, която авторът (без да иска ?!) превръща в литературен разказ, в словесна фикция: в мечтание по майката, която някога, много време след като той вече е умрял, трябва да го роди отново, когато порасне...

“CAMERA LUCIDA. Записка за фотографията” на Ролан Барт като наука за фотографския образ палинодийно ни предлага тези две неща: проекта за една нова “фотографология” и романа за детството на една майка.

Под светлия покров на Camera lucida.

© Юлия Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2003, № 4 (41)

Други публикации:
Култура, 1999 № 23,.