ТРАПЕЗНИЯТ МИР НА БАЛКАНИТЕ

Юлия Йорданова

web

Сега някъде е война, но този път на Балканите мируват и пируват в песни и свирни... Докато изведнъж не се запитат участниците в документалния филм на Адела Пеева, представен на Седмия международен София филм фест: “Чия е тази песен?”. И внезапно песента замлъкне, а веселбата се разтури в разпра...

Наистина, чия е тази народна песен, която всички знаят и обичат, но всеки мисли за изконно и автентично “своя”, дошла според едни с турците при падането на Константинопол, а според други с кръстоносните походи, преминаващи родината на Александър Македонски. Турска? Гръцка? Албанска или “босанска”? Македонска или българска, което все пак не е едно и също нещо. Чия е тази песен? Това се пита и самата авторка в своя филм, приседнала на маса с приятели да попийнат и попеят на драго сърце. Но вече зададена, “питанката” в истанбулския ресторант се обръща надолу като ятаган и започва да преследва еготичното чувство на балканските сътрапезници. Така от ориенталската столица на Европа тази застрашителна въпросителна фраза започва да обикаля по върхове и падини из Балканите от край докрай - от Босфора през остров Лесбос, после през албанските планини и сараевските покрайнини, сетне се лута из македонското село Дреновци край Прилеп и минава като на вран кон над сръбското градище Враня, за да уседне накрая на Петрова нива сред странджанските скривалища на България. Ред по ред се мяркат пред камерата на Жоро Неделков лица, които гримасничат в изстъпление на радост и обида или пък жестикулират в хороводен и борбен екстаз. Хора, лица, гласове и езици... Един нестроен сбор от балкански певци и свирачи, които в една и съща мелодия влагат неповторимите думи на своята самобитна история и мечти. В красив турски писар са влюбени всички жени на света, без да ревнуват помежду си; безгрижен гръцки търговец изгубва всичките си жълтици, но не жали за тях; смугла анадолка е станала тайния блян на всеки босненски мъж, а Паца Дреновчанката е разбудила комитското сърце у всеки македонец; албанско девойче кара босилека да разцъфти, а в България полумесецът изгрява като символ на Преображенското въстание:

Но дали пък не бяха други словата на тази магическа мелодия, която има чудното свойство от обикновена песничка да се превръща ту в дервишки марш, ту в любовна изповед, и да се преобразява от фолклорна битова хумореска в авторизиран революционен химн?

В документалния си филм “Чия е тази песен?” Адела Пеева тръгва по привидно туристическия маршрут на съвременното културно любопитство, но неволно нагазва в минното поле на балканската история и в изличеното гробище на местния фолклор. Главната “актриса” на този филм следва собствения си сценарий и внимателно режисира срещите си тук и там, подпитвайки с етнографска тактичност и дипломатическа деликатност: “Чия е тази песен?”; “Ваша ли е тази песен?”; “Турска?; “Гръцка?”; “Албанска?”... И всеки път успешно се въздържа да я нарече “своя” или “българска”, за да съумее по този начин да извлече интимната тайна на авторството от безименния певец на Балканите. По този повод можем да си спомним нашумелия филм на Иглика Трифонова, който през 2000 г. изпитваше игралните възможности на същия докуменателен сюжет, свързан с издирването на незнайна народна песен. Но ако в “Писмо до Америка” песента изпълняваше ролята на фигуративен посредник между Източна Европа и Запада и полагаше проблема за българската емиграция в посткомунистическата епоха, то в “Чия е тази песен?” фолклорният мотив надмогва чисто инструменталните си задачи в сюжета и се превръща вече в тематичен център на цялата творба. Въпросът “Чия е тази песен?” в контекста на този филм означава въпрос за националната идентичност на балканските народи, които като някакъв стар и разомагьосан Сизиф продължават да търкалят по балканските рътлини тежкото буре с барут (или с вино?), откакто се помнят. Тук всеки от тях познава тази песен и я изпълнява като свое мечтание по любовната близост или личната свобода, но и всеки от тях влага в тази обща мелодия някакъв специфичен текстов нюанс. Авторката на филма със звучната фамилия “Пеева” върви по дирите на една народна песен и постепенно открива на зрителите си “професионалната тайна” на музикалните фолклористи, че дадена мелодия може да има много текстове, но почти не се среща обратното, и че мелодията по принцип е трансгресивна и интеретнична за разлика от идеологически центрираната природа на словото. Официалните консултанти на “Чия е тази песен?” в лицето на кинодокументалиста Костадин Бонев и етномузиколога проф. Николай Кауфман идват да подкрепят евристичните амбиции на филма в опита му да предложи правдоподобна версия за фолклорната споделеност и националната разединеност на балканския културен свят, отразени в словесно-музикалния комплекс на песента. Според този забележителен филм на Адела Пеева народната песен се оказва мощен идентификатор и изразно средство, чрез което балканските народи учленяват както културното си единство в “мелодиката” на живота, така и политическото си противопоставяне в “притежаването” на националните блага.

Случайна грешка на езика разбужда латентните вражди между пиянстващите певци. На въпроса “Македонска ли е тази песен?” потъналите в угощение сърби изведнъж изскачат на бой и бързо се залавят за липсващото оръжие, а смелата виновница за това “да има филм” неочаквано ги подгонва с балканска попръжня... Така крехкият трапезен мир на Балканите е нарушен и внезапно пометен от пожара на кръвнишките страсти, разпален само от патриотическата ревност по една народна песен. След филма остава да виси като полумесец над истанбулския ресторант единствено неизреченият отговор на реторическия въпрос от заглавието “Чия е тази песен?”: наша, наша... Балканска.

© Юлия Йорданова, 2003
© Издателство LiterNet, 26. 05. 2003
=============================
Публикация във в. "Култура", бр. 16, 2003 (със съкращения).
Публикация във в. "Литературен вестник", бр. 16, 2003.

Авторът се извинява на редакторите от двата вестника за допуснатия дублаж в публикациите.