|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРАПЕЗНИЯТ МИР НА БАЛКАНИТЕ Юлия Йорданова Сега някъде е война, но този път на Балканите мируват и пируват в песни и свирни... Докато изведнъж не се запитат участниците в документалния филм на Адела Пеева, представен на Седмия международен София филм фест: “Чия е тази песен?”. И внезапно песента замлъкне, а веселбата се разтури в разпра... Наистина, чия е тази народна песен, която всички знаят и обичат, но всеки мисли за изконно и автентично “своя”, дошла според едни с турците при падането на Константинопол, а според други с кръстоносните походи, преминаващи родината на Александър Македонски. Турска? Гръцка? Албанска или “босанска”? Македонска или българска, което все пак не е едно и също нещо. Чия е тази песен? Това се пита и самата авторка в своя филм, приседнала на маса с приятели да попийнат и попеят на драго сърце. Но вече зададена, “питанката” в истанбулския ресторант се обръща надолу като ятаган и започва да преследва еготичното чувство на балканските сътрапезници. Така от ориенталската столица на Европа тази застрашителна въпросителна фраза започва да обикаля по върхове и падини из Балканите от край докрай - от Босфора през остров Лесбос, после през албанските планини и сараевските покрайнини, сетне се лута из македонското село Дреновци край Прилеп и минава като на вран кон над сръбското градище Враня, за да уседне накрая на Петрова нива сред странджанските скривалища на България. Ред по ред се мяркат пред камерата на Жоро Неделков лица, които гримасничат в изстъпление на радост и обида или пък жестикулират в хороводен и борбен екстаз. Хора, лица, гласове и езици... Един нестроен сбор от балкански певци и свирачи, които в една и съща мелодия влагат неповторимите думи на своята самобитна история и мечти. В красив турски писар са влюбени всички жени на света, без да ревнуват помежду си; безгрижен гръцки търговец изгубва всичките си жълтици, но не жали за тях; смугла анадолка е станала тайния блян на всеки босненски мъж, а Паца Дреновчанката е разбудила комитското сърце у всеки македонец; албанско девойче кара босилека да разцъфти, а в България полумесецът изгрява като символ на Преображенското въстание: Ясен месец веч изгрява, Но дали пък не бяха други словата на тази магическа мелодия, която има чудното свойство от обикновена песничка да се превръща ту в дервишки марш, ту в любовна изповед, и да се преобразява от фолклорна битова хумореска в авторизиран революционен химн?
Случайна грешка на езика разбужда латентните вражди между пиянстващите певци. На въпроса “Македонска ли е тази песен?” потъналите в угощение сърби изведнъж изскачат на бой и бързо се залавят за липсващото оръжие, а смелата виновница за това “да има филм” неочаквано ги подгонва с балканска попръжня... Така крехкият трапезен мир на Балканите е нарушен и внезапно пометен от пожара на кръвнишките страсти, разпален само от патриотическата ревност по една народна песен. След филма остава да виси като полумесец над истанбулския ресторант единствено неизреченият отговор на реторическия въпрос от заглавието “Чия е тази песен?”: наша, наша... Балканска.
© Юлия Йорданова, 2003 Авторът се извинява на редакторите от двата вестника за допуснатия дублаж в публикациите. |