ЗАБАВНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНТУСИАСТИ

Христо Карастоянов

web

Както знае просветеният читател, "Литературен вестник" и тази година си проведе традиционната анкета. Така и така, "Вашето литературно събитие за 2003". "Литературен вестник", трябва да ви кажа, не се получава в Ямбол. Няма го нито по сергиите, нито в библиотеките, дори не и в централната, но Георги Господинов ми направи дружески жест и лично ми донесе отличния коледно-новогодишен брой, където именно е обнародвана анкетата. А преди това пък Йордан Ефтимов си спомни за мен и ме покани по мейла да участвам в масовия разпит. (И на двамата съм им признателен.)

И благодарение на Георги имах възможност да видя и броя, и анкетата. И я изчетох - първо анкетата, разбира се, макар броят да е пълен с много свястно четиво. Анкетата, разбира се, си остава в добрата традиция - кръгове, приятелства и други видове предпочитания, - както прочее и трябва да бъде! Защото обратното би означавало да се правим на многознайковци и да раздаваме истина от последна инстанция. Което е ега ти ужаса! Това вече сме го минавали в отделенията, нали така...

Лично мен ме интересуваше най-вече..., как да го кажа..., адресната регистрация на предпочетените от нас автори. Българските, естествено; чуждите автори и преводните книги какво да ги гледам... Тъй че седнах и първо преброих имената, после си ги разделих прилежно: толкоз от столицата, толкоз от провинцията, и толкоз такива, дето не ги зная от къде са. (Доста се оказаха тия, последните, което от една страна е хубаво - много автори са се появили през годината и много хубави книги са били отпечатани! - а от друга страна е ужасно, че аз тук в Ямбол не съм виждал книгите и не съм чувал за авторите им. Обаче сега за политика няма да говорим!)

И се получи следното.

Отбелязани са 41 (четирдесет и един) човека.

От тях със сигурност 20 (двайсет) живеят и се блъскат в София, 7 (седем) се бъхтят в провинцията, каквото и да означава това "провинция", а 14 (четирнайсет) са тия, дето не ги знам.

Това са изходните данни.

Оттам вадим сметалото, сиреч калкулаторчето, смятаме, както са ни учили, и виждаме, че столичните автори съставляват 48 процента с дълъг ред цифри след десетичната точка (ако така се казва), и затуй закръгляме процентите на 49 (четирсет и девет). Това съм го запомнил от часовете по аритметика: по-малкото от половината - надолу, а по-голямото - нагоре. Седемте нещастника (сред които например са двамата, които съм ги отбелязал аз като отговарях на Йордан - Валери Станков от Варна и Хараламби Баев от Ямбол - пък и аз самият впрочем) правят 17 на сто.

Неизвестните ми са 34 (трийсет и четири) процента.

С тях става малко сложно - как да постъпим. Най-лесно би било да ги разделим на две - по равно - но това в никакъв случай няма да е справедливо. Ето защо постъпих като в милата на сърцето ми пропорционална избирателна система: прелях тия проценти не по равно, а пропорционално спрямо спечелилите..., пардон! - отбелязаните. Не съм много наясно със сложнотиите в системата Д'Онт (така ли се пишеше?!), така че карам по бабешката: 49 към 17 означава 2 цяло и 9 десети пъти разлика между едните и другите. Закръгляме на 3, че е по-лесно. Тоест - едните са три пъти повече от другите. Идеално. Даваме сега две трети на столичани, и една - на провинциалистите. Трийсет и четири делено на три прави единайсет цяло и три в безкраен период. Това единайсет цяло и три го прибавяме към процента извънстолични автори и той вече става 28 цяло и 3 в същия шашкащ период. Двайсет два процента и шест десети прибавяме към другите и там процентът вече се получава 71 цяло, като периодът след точката не е 3, а 6.

Както и да е...

Впрочем не "както и да е", понеже този процент се налага да го закръглим нагоре, според наученото в училище, с което той става 72, а другият процент трябва да го смъкнем надолу до 28 чисто. Впрочем така получаваме по-лесно общото 100 - иначе малко ни ни се губи заради периодите...

Преливайки справедливо и пропорционално процентите, виждаме, че правилно сме постъпили! Разликата е намаляла значително: тя вече не е три пъти, а е две цяло точка петдесет и седем стотни пъти. Това намаляване предполагам също може да се изрази в пунктове и проценти и ще имаме по-оптимистична представа за цялата тая работа.

Сега, всичките тези цифри, стотни и периоди, разбира се, не ни посочват какъв е изводът. Не може да се разбере: по-малко се пише в провинцията ли, книгите на провинциалистите не стигат до площад "Славейков" ли, който площад е все пак в столицата, нали така? Ако някъде другаде също има площад "Славейков", там надали има сергии с книги; впрочем, не знам... Въобще, объркано е някак си. Защото резултатите от анкетата сочат..., е, едва ли сочат, че в провинцията се пише по-малко, а може би сочат, че там (тоест - тук) се пише по-окаяно. Но аз не бих се съгласил с такъв извод: не че не може, но никак няма да е патриотично подобно нещо, както няма да е и в съответствие с политически коректния език, да му се невиди!... (Би било още по-унило, ако седнем с калкулатора и очертаем цифром и словом как стои въпросът с участниците в анкетата, понеже пък тогава ще излезе, че отвъд караулката на осми километър почти няма хора, чието мнение да има някаква тежест.)

Така или иначе пак стигаме до решението, че наистина живеем в две Българии, оная прочута мечта на Тодор Живков. В случая - София и всичко останало. Скоро ще си говорим с преводачи и може би ще си ходим на гости с визи - споменатата караулка може да бъде преустроена в граничен контролно-пропусквателен пункт, което от своя страна ще бъде в съответствие с директивите на генерал Бойко Борисов и министър Петканов за съживяване на адресните регистрации и на регистрирането при най-плахото пътуване от тука до там. (За политика обаче се разбрахме да не говорим...)

То хубаво, разбира се, това за двете сбъднати Българии, обаче се пита в задачата за какъв национален литературен процес става дума? Ето, литературните събития на 2003 година са се състояли с две цяло и петдесет и седем стотни пъти повече в София, или по-точно казано - с толкова пъти повече са се забелязали. А пък трябва към живеещите и пишещи да прибавим и честотата на появяване: някои от тях се появяват по няколко пъти, а отделни - по много пъти!...

Тъй че ако наистина имаме национална литература, то коя е нацията?

А, да! Да не забравям, че съм и историк-наивист! В качеството си на такъв припомням, че на 30 октомври 1944 година Съюзът на българските писатели приема за свои редовни членове почти всички ръководители на Съюза на писателите от провинцията. С което последният се саморазтурва. Било е революционно време, много неща са се разтурвали и саморазтурвали, но по тази логика днес, когато се движим не по-малко революционно в прехода си към обратното, не следва ли да се учреди отново такъв съюз - на провинциалните писатели? Очевидно следва. Учредява се, той веднага встъпва в делови и приятелски отношения с няколкото столични писателски организации, съдейства си с тях, тъй че те взаимно да си се информират какво ново-вехто отсам и отвъд караулката, и прочие...

И тогава, когато именно се установят такива ползотворни връзки, твърде е възможно в Ямбол да почнат да пристигат всички ония софийски литературни издания, които сега не го правят.

А също и "Литературен вестник".

Сериозно ви казвам!

© Христо Карастоянов, 2004
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.