КАКВО Й Е АНТИФАШИСТКОТО НА "СОБОЛЕВАТА АКЦИЯ"?
Още записки по исторически наивизъм

Христо Карастоянов

web

През март 1941 година Богдан Филов прави това, което Аркадий Соболев му е предложил през ноември 1940: присъединява България към компанията на Хитлер и Сталин

Нали тази година се навършват сто години от рождението на Никола Йонков Вапцаров, та в печата все по-често взе да се мярка името му (напоследък и във връзка със скандал около гроба му, който скандал в една нормална държава би отнесъл доста глави, но нейсе...).

Инак в биографиите на този изключителен поет обезателно се подчертава фактът, че е сред ръководителите на тогавашната БРП и шеф на военния й отдел (разпалено се спори бил ли е въобще член на тази партия, но, хайде, и това както и да е!)...

И не се пропуща и участието му в организирането на тъй наречената “Соболева акция", заради което е интерниран в Годеч...

При всичките припряни пренаписвания на най-новата история на България, усърдно правени през последните години, едно клише стои непокътнато като един “Альоша". Устойчиво и натрапчиво, то се мярка във вестникарски публикации и в цели книги в своя стар и сякаш бетониран (или брониран, знам ли) во веки веков вид.

Соболевата акция.

А по-точно Соболевата акция като “антифашистка акция". Като пропагандно мероприятие на компартията (все едно как се е наричала тогава тя; във всеки случай не е била БКП). Така е наречена тя например в хубавия труд на Чавдар Добрев "Книга за Вапцаров", издаден през миналата 2008 година от издателство "Христо Ботев".

Продължаващото обозначаване на шумните събития от последните дни на ноември 1940 година като “антифашистка акция" би могло да бъде просто досадно, ако не беше толкова тревожно: това показва, че вече никой не се интересува от голите факти, пък били те и с над половинвековна давност, че клишетата продължават да си съществуват като “доказателствен материал" и че, с една дума, е твърде съмнително дали историографията се е еманципирала от диктата на политиката.

В някогашните ни учебници и книжки поне беше ясно и лесно за запомняне. Така и така, на 26 ноември 1940 година приключва официалното посещение в София на главния секретар на Народния комисариат по външните работи (сиреч външното им министерство, обаче със съкращението Наркоминдел) на СССР Аркадий Александрович Соболев. Тук той предлага на българското правителство пакт... - наименованието му на няколко пъти променя названието си: ту е за приятелство, ту за ненападение, ту за ненападение и взаимна помощ. Правителството ни отклонява предложението му. (Европа прекрасно знае какво е последвало след същите такива пактове с Балтийските републики...) На следващия ден Георги Димитров спуща директива до Българската работническа партия (комунисти) и нейните структури организират подписка в подкрепа на съветското предложение. Не само подписка, естествено, и - което е изключително важно! - не са само комунистите. Резолюции, телеграми, настоявания, отправени към Министерския съвет и към Народното събрание. Мощна работа! Събрани са над 300 000 подписа...

Позив към Цар Борис III с искане за незабавно присъединяване на България към Тристранния пакт.
Подписан от Васил Коларов, Георгий Михайлович (Георги Димитров), Вълко Червенков, Стою Неделчев (Чочоолу).
1 март 1941 г.

Не помагат.

Нито правителството, нито парламентът се поддават, а после, както винаги е ставало у нас, минават трите дни на чудото и всичко си се кротва.

Дотук нещата наистина са ясни. Компартията организира всенародна акция, а щом компартията я организира - значи е антифашистка. Други антифашисти, освен нейните членове, не се срещат в природата.

Ноември 1940 година обаче е месец на особен подем на съветско-германското другаруване. Това другаруване е започнало през август 1939 с подписването на пакта, който днес знаем като “Рибeнтроп - Молотов", а тогава двете страни са го наричали “Московските съглашения". Искам да кажа - така е в дипломатическите им текстове от онова време.

През ноември 1940 година Вячеслав Молотов е на посещение в Берлин. Възможно най-високото държавно ниво, защото Молотов не е само външен министър, а е преди всичко председател на Съвета на народните комисари, по днешному министър-председател, най-горе в изпълнителната власт. В комюникето за визитата на Молотов в Германия се казва, че “по време на пребиваването си в Берлин от 12 до 13 ноември тази година Председателят на Съвета на Народните Комисари на СССР и народен комисар по външните работи др. В. М. Молотов беседва с райхсканцлера г-н А. Хитлер и министъра на външните работи г-н фон Рибентроп. Размяната на мнения протече в атмосфера на взаимно доверие и установи взаимно разбиране по всички най-важни въпроси, интересуващи СССР и Германия."Споменава се, че др. В. М. Молотов е “имал също така беседа с райхсмаршала г-н Гьоринг и заместника на г-н Хитлер в партията на национал-социалистите г-н Хес."

Публикувани са почти всички стенограми от беседите на Молотов в Берлин на 12 и 13 ноември. От тях струи абсолютно братско разбиране - кое кому и кой какво... Става ясно, че Англия ще рухне всеки момент, което Съветският съюз подкрепя, а пък Германия подкрепя Съветския съюз по въпроса за проливите... “Проливите" са Босфора и Дарданелите и Съветският съюз си иска безпрепятствено преминаване през тях. Обещава му се такова преминаване и Молотов си заминава (на 14 ноември) за родината.

И нас ни има там, в тия беседи и разговори. Ето: “В отговор на въпроса на Молотов какво е мнението на Германия по отношение на руските гаранции към България (?!), Фюрерът отговори, че ако гаранциите бъдат предоставени при ония същите условия, при каквито и германо-италианските гаранции към Румъния, то отначало ще възникне въпросът за това, молила ли е за такива гаранции самата България. Той не знае за каквито и да било запитвания от България на тая тема. Освен това, той, разбира се, е длъжен да узнае мнението на Италия (!!) и едва след това може да направи някакво заявление самият той."

И още веднъж:

“От съображения за сигурност отношенията между СССР и другите черноморски държави имат голямо значение. Във връзка с това Молотов пита Фюрера как ще погледне Германия на предоставянето от Русия на България, независима държава, разположена спрямо Проливите най-близко от всички, на гаранции при точно такива условия, при каквито Германия и Италия ги дадоха на Румъния. Русия обаче възнамерява да получи за това предварителното съгласие на Германия, а също и, ако е възможно, на Италия." (За неверниците, дето ще рипнат: СССР - ГЕРМАНИЯ. 1939-1941. Документы и материалы о советско-германских отношениях с апреля 1939 г. по июль 1941 г., или: http://www.aroundspb.ru/variety/docs/diplomat/before.php)

Датата, да напомня, е 13 ноември 1940, седмица и малко отгоре преди пристигането на главния секретар Соболев.

Тази обобщаваща визита на Молотов в Германия, освен демонстрирането на тотално разбирателство между двете страни (скрепено в документи и комюникета), вероятно силно смущаваше идеологизираната историография отпреди двайсет години, защото навсякъде в стенограмите и официалните съобщения се говори не само за оста “Рим - Берлин - Токио", а за съюз между Германия, Италия, Япония и Съветския съюз.

Посещението е последвано от бързи присъединявания към тази група на следните държави:

20 ноември - Унгария.

23 ноември - Румъния.

24 ноември - Словакия.

И точно по същото време, точно в този нищожен от историческа гледна точка отрязък от няколко дни, Аркадий Соболев е в България!...

И очевидно предлага нещо такова - като Унгария, Румъния и Словакия - да направи и България.

А България отказва!

Дали тогава, дали по-късно, нямам представа, се е появил терминът “балтизация", който уж притеснил правителството и народното ни събрание.

Така или иначе това е едничкият случай, който аз като историк-наивист знам, когато българско правителство се е опънало на нечия имперска алчност. (Не за дълго, уви.)

Но тук ставаше дума за “Соболевата акция" като “антифашистко" мероприятие.

Тъй че се налага и едно малко отклонение...

Когато през август 1939 година тогавашните световни агенции огласяват новината за сключването на пакта “Рибентроп - Молотов", това си е чист шок за българските комунисти. Добре, да го кажем, че новината е посрещната нееднозначно. Както нееднозначно са реагирали година-две по-рано и на новините за онова, което наричаме “сталински репресии". (Когато навремето се бях заровил в живота и творчеството на Матвей Вълев, прочетох например в Спомените на Христо Радевски пасаж, където се казваше: “...Матвей Вълев и отчасти Александър Жендов смятаха, че тука взимат връх амбициите на Сталина да бъде пълновластен господар в съветската държава и да не позволи на други глави да се дигат наравно с неговата..." И така нататък.)

Естествено, понеже за верните комунисти партията е права дори и когато греши, а СССР е еталон и светъл пример, те бързо се окопитват: обявяват за голяма заплаха за световния мир “англо-френския империализъм". Това положение на нещата ще се запази до края на 1939, през цялата 1940 и до юни 1941, когато - ново двайсет! - почват отново да мразят Хитлер, а в учебниците от едно време учехме, че на 22 юни 1941 година е започнало и партизанското движение...

Доста непоследователно, но какво да се прави - заповедите идват директно от Москва.

За онова, което наричаме “Соболева акция", заповедта тоже долита от Москва, откъде другаде да долети.

Добре. На същия този 26 ноември 1940 година, когато Аркадий Соболев си тръгва разочарован от България, посланикът на Германия в Москва, твърде известният в историята (и литературата) граф Фридрих фон Шуленбург, праща на прекия си началник в Берлин Рибентроп телеграма с гриф “Спешно! Съвършено секретно!" Започва тъй: “До имперския министър на външните работи лично! Молотов ме покани при себе си тази вечер (на 25 ноември - бел.м., Х.К.) и в присъствието на Деканозов заяви следното: Съветското правителство изучи съдържанието на заявлението на имперското министерство на външните работи, направено по време на заключителната беседа на 13 ноември, и зае следната позиция..." Позицията е, че СССР е готов да приеме пакта на четирите държави за политическо сътрудничество и икономическа взаимопомощ при такива и такива условия.

И сега да внимават историците!

Първото условие е германските войски да се разкарат от Финландия, като Съветският съюз гарантира на Берлин защита на икономическите му интереси в тази балтийска държава (ограбването на горското й богатство и никела, тоест).

А второто условие е, че “... в течение на близките месеци безопасността на Съветския съюз откъм Проливите се гарантира чрез сключване на пакт за взаимопомощ между Съветския съюз и България, която географски се намира вътре в зоната за сигурност на черноморските граници на Съветския съюз."

Ето за това е идвал Аркадий Соболев и за какъв антифашизъм говорим въобще, да му се не види?!

Какъв антифашизъм, като в същия документ се предлага ясно и разбрано подписването на “...пети секретен протокол между Германия, Съветския съюз и Италия с признаване на факта, че България географски е разположена в зоната за сигурност на черноморските граници на СССР и че сключването на съветско-български договор за взаимна помощ, който в никакъв случай няма да засегне вътрешния режим на България, нейния суверинитет и независимост, е една политическа необходимост."

Цялата тая история би ни разсмивала с години, ако имахме усет за историческите иронии.

Защото същото правителство и същото Народно събрание само три месеца по-късно прави това, което не е направило в края на ноември 1940 година.

Същият министър-председател Богдан Филов подписва във Виена протокола за присъединяването на България към същата онази ос от държави, към която се е прикрепил и Съветският съюз.

Е, Молотов малко помрънква на Шуленбург, в смисъл че “...се придържа към своето мнение, заявявайки, че присъединяването на България става в ситуация, доволно различаваща се от онази, която се имаше предвид, и че, за съжаление, за него не е очевидно, че развиващите се събития се побират в рамките на заявлението на съветското правителство от 25 ноември." Мрънка, мрънка, но му минава. Тъй че Шуленбург с облекчение докладва: “След като отправих към Молотов предписаното ми съобщение, той няколко пъти повтори, че, независимо от всички усилия, разширяването на войната по този начин се е оказало неизбежно. Молотов не се възползва от случая, за да напомни за съветско-югославския пакт. Аз пък поради това също така - съгласно инструкцията - не повдигнах този въпрос."

П.П.: Впрочем лично на мен ми се струва доста странна биографията на въпросния Аркадий Александрович Соболев (1903-1964) - тоест животът му след въпросните събития от края на ноември 1940 година. След като не е успял да кандардиса България да се присъедини към представляваните в този момент от СССР сили, от 1942 година той неочаквано става съветник в съветското посолство във Великобритания. Така - до 1945. След това е ни повече, ни по-малко помощник на Генералния секретар на ООН и ръководител на департамент в Съвета за сигурност. Постоянен представител на СССР в ООН от 1955 до 1960. През последните години от живота си е посланик в Полша. Умира през 1964 - сравнително млад...

Още един послепис:

В интервю за “Дневник" (през ноември 2004 година) един от най-добрите познавачи на историята на България от ХХ век проф. Георги Марков е запитан от журналистката Петя Владимирова къде може да се види оригиналното предложение на Сталиновия емисар за пакт с България. Той отговаря: “Няма го оригиналът, макар че и преди 9 септември са писани дисертации за тази прочута Соболева акция. По време на окупацията след 9 септември 1944 съветските органи за сигурност прибират редица документи от българските архиви и сега те се намират в Москва в Особой архив. Направихме постъпки преди десетина години да си го вземем, но отговор няма. Соболевото предложение е засекретено, понеже засягало трети страни."

Да оставим настрана за кои държави е ставало въпрос през ноември 1940 година и има ли ги на днешната карта на Балканския полуостров.

Друго се сетих. Когато през януари 2008 година Владимир Путин дойде в България, те двамата с Георги Първанов нали дадоха съвместна пресконференция, та на тая пресконференция им беше зададен и въпросът за евентуалния достъп на български специалисти до задигнатите от нас архиви.

Странно беше, че Владимир Путин не само че не беше изненадан от този внезапен въпрос, ами си беше и направо подготвен за подобно питане. И отговори човекът с дати и години. Но заедно с това допълни: “Ние помолихме тази молба да бъде формулирана официално и да бъде на хартия. Чакаме. Засега официално искане при нас не е постъпило, но ако постъпи, тази молба безусловно ще бъде разгледана в съответствие с действащото в Русия законодателство по най-доброжелателния начин." А наш Първанов побърза да се вмъкне (цитат: “Да се намеся и аз, да отговоря на този въпрос, доколкото имам и професионален интерес, и да направя някои пояснения за аудиторията."). И вика (прави пояснения за аудиторията): “Така че е важно да уточним предмета на искането. Коментирахме и снощи, и днес с президента Путин този въпрос. И аз му благодаря за разбирането. Българската страна ще направи своето конкретно, писмено искане, в което ще очертае евентуалния кръг на документацията, след което експертите ще трябва да уточнят вече буквално по фондове и архивни единици, казано на професионален език, за какви документи става дума."

Дано да става дума и за този по същество дипломатически, а не политически документ.

Та да го прочетем най-сетне това предложение на Аркадий Соболев и да видим кое в него е предизвикало “антифашистката акция".

И последен послепис:

Въобще, като верен историк-наивист, вече мога да кажа със сигурност: Хора! Четете умни книги днес, за да не ви се налага утре да четете забранени!...

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.03.2009, № 3 (112)