(черна комедия)

Христо Карастоянов

web | Снесени от вихъра...

Трето действие

Сцена седма

Кантов се поколебава и тръгва към печката: всички мълчат и го гледат напрегнато, само Третият отмята якето си и вади пистолет, та хваща Кантов на мушката...

Кантов минава зад печката...

Кантов (на Втория): Дай онъз отверка бе, селянин!...

Вторият го гледа недоумяващо.

Ай там на бюрото бе, кьорав ли си... При химикалките, не виждаш ли...

Първият кимва на Втория да действа и оня отива при бюрото, посяга към пластмасовата джаджа с кламерите и химикалките; бръква един път, два пъти, като и единия път, и втория път пуска обратно изваденото; на третия път изважда отвертка и я подава на Кантов.

Тоя кляка зад печката...

Третият го държи на мушката...

Кантов пъшка, сумти, трака нещо отзад... Накрая се изправя..., въздъхва угнетено..., и подава на Първия нещо: цилиндрично, увито в огнеупорно фолио и вързано с канап.

Първият се стрелва и му го грабва от ръцете.

Опитва се трескаво да развърже канапа, но не успява... Вторият услужливо щраква със сгъваемия си нож и резва канапа. Първият трескаво отвива фолиото...

Вътре - цилиндричен тубус.

Отваря го той, накланя го малко, тръсва го и миг след това в ръцете му грейва вазичката...

Всички са като цапардосани!

Даже Вероника млъква!

Кантов (подсмърча жално): Да са’йба и аз в тъпата глава, дет съм такъв кретен, ми не викнах мойте катили да ви...

Първият (хищно и пренебрежително): Защото нямаш никакви катили, въшльо! Само дето ме разиграваш тука до сега...

Кантов: Ай ш’та... в тъпака и тебе!...

Вторият (занича): Чувай, шефе, тва с'я да не е някое менте?

Първият (спотаено): Не е. (великодушно му обяснява) Сигурен съм, понеже оня като копал тогава и я праснал с кирката ето тука, долу, виждаш ли? Виждаш ли? Ето тука: има вдлъбнато! И даже още се вижда една резчица!...

Вторият: Аз нищо не виждам, ма щом казваш...

Кантов (истерично): Да ти я наврат тая гадост в гъза! И кат ти я наврат - да я врътнат ай тъй и ай тъй! Че както е с лозови листа по краката - ша видиш кво става!...

Първият го гледа смаян.

После дава знак на Втория...

Вторият дава знак на Третия...

После те и двамата действат - тоя път без церемонии и без показност: единият му сграбчва на Кантов ръката, туря я върху печката, а другият отведнаж замахва с бухалката и я стоварва с грохот!

Всичко става за секунда.

Кантов надава неистов вой!

Вероника и тя пищи и тропа ужасено с крака.

Първият: Не съм дошъл да те трепя, ама бях се зарекъл да ти счупя крадливата ръчичка, маймуно! А аз като кажа нещо - правя го, пък ако ще и турско да стане!...

Кантов вие и прегръща безжизнената си ръка.

Пак правъ благодарение, че не ти счупих дебелата глава, ясно? (бързо пуща вазичката в тубуса, затваря го и го увива във фолиото), (дава знак на катилите си да се омитат)

Третият насочва пистолета ту към готовия да припадне Иван, ту към почти припадналия Кантов, докато Вторият тръгва пръв към вратата...

Ловко надниква и изчезва навън.

Затъмнение и бодри кретенски реклами.

Сцена осма

Вторият надниква през вратата и изчезва навън...

Миг след това отвън се разнася зловеща тупурдия!

А в следващите три секунди се случват едновременно следните събития:

- Вторият влита обратно в офиса и рухва на пода;

- Отгоре му скачат двама, и двамата с плетени качулки върху лицата;

- Извиват му ръцете и го застъпват;

- Друг такъв - и той с маска - с един ритник избива пистолета от ръката на Третия и после му залепя муцуната право в стената, опирайки собствения си пистолет в тила му;

- Четвърти вече е опрял пистолет в бузата на Първия;

- И, най-сетне, някой си пети със замах е грабнал от ръцете му цилиндричния пакет...

... и го е подал на...

... току що влезлия (примерно) Петров...

(Примерно) Петров много прилича на шушумига, но явно не е...

(Примерно) Петров: А... (озърта се малко озадачен) Тука едно време не беше ли комсомолът?... (сочи лепенката "ТНТМ“) Ами да! Тез работи например аз ги раздавах. Скивай какво нещо! - запазило се е, дявол да го вземе!... (лекичко почегъртва с нокът лепенката) Няма! Държи!... (разсеяно отгръща фолиото, отваря тубуса и надниква вътре), (на маскирания, който му го е подал, уж насмешливо, но всъщност почти гордо) Първите гиганто-стикери! Ние ги измислихме..., поне в България бяхме ние първите... (пак почегъртва с нокът по лепенката) Няма, братче... Няма отлепване!

Всички мълчат.

(на единия от двамата, които са застъпили Втория на мокета) Извинявай, ама нали ще обереш бръмбарите? (на всички останали) Тез тримата - в микробуса, че ще ми трябват още малко...

Маскираните подкарват Първия, Втория и Третия навън.

Единият отива при бюрото, ловко откача перката на вентилатора и изтръгва нещо от там..., пъхва го небрежно в джоба на якето си.

(Примерно) Петров взема бутилката от бюрото, помирисва я предпазливо..., после свива учудено и одобрително уста..., и също излиза.

Пауза - колкото да се чуе как някъде потеглят мощни коли с форсирани двигатели: тихичко издзънкват прозорците зад щорите.

Кантов (измъчено): Иване, ша дойдеш ли с мен до поликлиниката... Тез селяни май наистина са ми счупили ръката... (вдига глава към Вероника) Манъ ми са от очите! Ти направо ми’йба майката...

И тогава поглежда към вкаменения Иван.

И като го поглежда - избухва в смях през сълзи...

Голямо мокро петно е цъфнало отпред на панталона на тоя нещастник.

Иван (жално и обидено): Кво са хилиш бе, педераст? Кво са хилиш! Зарад теб са напиках...

Затъмнение

Музика и надпис "ОЧАКВАЙТЕ“...

Глас: ""Снесени от вихъра“ продължава! Просто се навъртайте наоколо!“ Друг глас пропява: "I love this Game!...“

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.07.2002, № 7 (32)