СНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА
или НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЛЪЖАТА НА БЛИЖНИЯ СИ

мистики и последствия в няколко действия и поне един епилог

(черна комедия)

Христо Карастоянов

web | Снесени от вихъра...

Първо действие

Сцена първа

Сцена първа е първата сцена.

Офисът на Мануел Кантов: бюро от ония, дето според телевизията можеш да си изгасиш върху тях цигарата като последен простак, после да забършеш плота с парцал и все едно че нищо; столът му, разбираш ли, се върти наляво и надясно и се клати назад и после обратно напред, а печката му е с дистанционно таквоз. Въпреки това има и вентилатор, както и олющена библиотечка от бивша "секция“: долните, ъ, вратички са разчекнати, горните са издънени и криви, но иначе по средата има залепена емблема на ТНТМ-то. На прозорците - щори: или сиви, или сребърни. Диван... Има и диван! И фанфаронски календар за 1996.

Обаче Мануел Кантов си е зад бюрото.

Иван Маминколев пък седи във фотьойла и се прави на голям цар, понеже тъй или иначе е дошъл да търси пари, а оня няма висше образование.

Кантов (си върти ръката, та да си изтръсква гривната първо нагоре, а после и надолу): Чувай ма с'я кво ти говоря!... Щот аз кат говоря - не приказвам! Много ш’та замоля да спреш вече да ми ги пращаш непрекъснато тез твойте овци.

Иван (се хили уж да е наравно, но си личи, че е дошъл за пари): Стига бе, Мануеле...

Кантов: Няма да ма прекъсваш! Овци са, щом аз ти казвам.

Иван: Аз кви жени му пращам, той...

Кантов: Кви жени бе, педераст? Тва с'я твойте жени - жени ли са бе? Те нямат нянки - жени!

Иван: Е, айде сега...

Кантов: Няма да ми викаш "айде сега“!... Нямат нянки - да не би да имат? Кво кат си вишист!...

Иван: Първо на първо не са казва "нянки“, а "ненки“.

Кантов: Ти ш’ми кайш!

Иван: Аз ш’ти кажа ми...

Кантов: Нищо не мойш да ми кажеш ти! Не са казва "ненки“, а са казва "нянки“! Туй от мен да го знайш и да го запомниш. Аз кат бях едно време в Коми, имахме там един тиквеник руснак, си четеше...

Иван: И кво четеше?...

Кантов: Книги четеше, кво. Вестници, списания, аганьок там, сичко. И той ми каза един път, че Пушкин като бил малък имал няня. И от тая няня бозаел. Тва Пушкин, ей! И са казвала именно няня, с'я разбра ли ма аз кво ти разпраям. Няня! Няня, няня - та нянки! С'я разбра ли ма? Кво трябва да ми кажеш, дет та научих?!...

Иван се хили уж снизходително, ама действително си личи, че е дошъл тук за пари.

Тва е положението. А пък жена без нянки, си едно село без първоначално училище: няма откъде да зафанеш! И ш’ми разпраят после... - що сме били необразовани... Кой да ма образова? Баба ми ш’ма образова! Аз например трябваше седми клас да стана, а че чак тогаз да разбера, че фъртуна (показва) и фортуна (показва) не било едно и също... Ти например това нещо знаеше ли го?!

Иван (кисело): Да бе, да, знам го.

Кантов: А, видя ли сега? Ма в кой клас го разбра? Мълчиш, а? Ш'мълчиш не, ами... И един по таквозто ш’ми разпрая, че ние, славяните, българи, руснаци, не знам си кви си, сме имали много наивна психика: бедността сме я били замествали с духовни ценности... Ш’ми праща той жени без нянки кат тахтаби, и чакай после да ти дам пари... Кво са хилиш! Кво са хилиш! Ай ша ви го набутам у човките: вишисти! Глей ма мене: аз книга до края не съм изкарал, обаче на много хора мога да дам акъл. (смее се или нахално, или гузно - не знам!) Тва с'я го прочетох в една книжка... Аз и аз тъй по едно време движех с една, дет искаше да са учи за вишистка, да са таковам в бунака и аз, аслъ. Един ден ми са връща от изпит и реве? Кажи, ма, кво има с'я, що ревеш?... Реве. Ми тоооой, преподавателят, тооой, не знам си кво си. Кажи, ма, кво преподавателя, ма?! Аз че ш’му напрая главата мека, то ясно, ми а барем ми кажи за кво ш’му я прая... Да видя заслужава ли си. И кво мислиш, че ми разпрая тъз овца загубена!?... Тъй и тъй, седят си те, цялата оная сган от студенти, и чакат в коридора да им изнесат резултатите от писмения. И излиза въпросният преподавател от кабинета, и ъ, вика - на мойта овца: Бе Вероника бе, ми що тъй бе, мойто момиче! Ми ти с’си забравила пищова в студентската книжка, ма!... Да го фанеш таквоз, че да го утрепеш!

Иван: Преподавателя ли?

Кантов: "Преподавателя“... Вероника бе, бунак!

Иван: Ааа, да де, да...

Кантов: "Да“ не, ами оттатък. Ш’си забравиш ти пищова къде? В студентската книжка!... Студент! Вишист! Кажи ми с'я: не е ли овца?!

Иван: И ти кво?

Кантов: Кво. Отивам при оня и му викам: Майна, ти с'я кво предпочиташ - хиляда марки ли предпочиташ, или да ти пратя мойте катили. "Ах-мах, кък не въ’й срам!“ - и не знам си кво си... А познай кое си избра!...

Иван (се смее): Катилите.

Кантов: Мда-да! Катилите зер... Е, стигнахме до хиляда и петстотин де, ама ъ писа четворка, повече, вика, не мога, господин Кантов, че срамота! Пък аз му викам: Душа! Ми на нея повече не ъ и трябва бе!... Духовни ценности ли, духовни ценности ли... Е, с'я, верно: те тогава марките по колко бяха - по пийсе лева ли бяха, не помня - ма пак не беше малко пара тва... Един кмет миналия месец и той тъй - ш’ми продава духовни ценности, ръ'йш. Няма значение за кво бяхме отишли в селото му, и той кат опнал една софра, едно чудо... И гледам аз - ах да’йба маа му! - по масите навсякъде натургани водни чаши и пълни догоре с бира! Ма до ръба, ти казвам! До горе, да’йба и главоча му с главоч! Викам му, тъй и тъй, кмете, бива ли тъй с'я бе, що сте я отворили таз бира да изветрява бе? Толкоз ли не можа да ма изчакаш, че тогаз да я отваряш! Отваря ли са тъй бира бе, оу, селянин! Язък за мат'рияла!... Пък той знайш ли кво ми вика? "Ква бира бе, господин Кантов, вика! Ай с'я, селски работи ли ши праим?“ "Ми туй по масата кво е бе, в чашите?! Ти, викам, с'я луд ли ш’ма праиш, кво ш’ма праиш?“ "Ма няма таквоз нещо бе, душа, вика. Ма не е бира тва бе! Тва уиски бе!“ И верно, че уиски беше! Баф маа му, викам, ашколсун, кмете - ти ма закла! В туй вашто село, викам, тъй кат та гледам, сигурно и първоначално училище нямате... Гледа ма кат..., а пък уж първоначалното образование задължително! Беше тя! - задължително... Аз например прогимназията задължително я карах, вече там, техникумът - той беше по желание... Няма да забрая, един път на водят на театър и дават една комедия. И Георги Парцалев, няма да го забрая, вика на Стоянка Мутафова, така и така, душа, значи маймуната е станала човек с труд! Какъв труд? Ми какъв труд - такъв: ай тука имало един куп камъни и маймуната почва да ги премества камъните от ай тука - ай тука. И като ги премести - ма целия куп! - и става човек. С'я, вика, разбра ли? И Стоянка Мутафова му вика, така и така, аз тва го разбрах, ма искам да попитам тука: ми ако с'я човек ги премести тез камъни обратно от ай тука - ай тука, ша стане ли пак маймуна?! Предстаяш ли си?!... Голям смях. Ма то щот тва беше комедия, дет го даваха, Михал Мишкоед май са казваше, ма не съм сигурен, щото пък те после още един път на заведоха на театър... Ма бяхме млади, ааа... Издържахме и на театър! Пък с'я вече... Аз тогава например кат пикаех - от три метра го уцелвах писоара... Сега... Сега пикая на откоси... Обаче, кат си спомня за Парцалев как разпраяше за камъните, дето маймуната ги преместила, та станала човек, се си мисля една друга работа... Маймуната хубаво преместила камъните и станала човек, ми нас кат на караха да ги преместваме сичките онез чували с пари... - кви станахме?

Затъмнение: рекламна пауза...

Сцена втора

Сцена втора е втората сцена, но е като първата.

Иван: Като идвах насам, знайш кво видях?

Кантов: Кво видя?

Иван: Питаш ли ме?

Кантов: Е питам та де!

Иван: Две баби.

Кантов: Е.

Иван: Ми нищо.

Кантов: И тогаз що ми го казваш?

Иван: А, приказвам си само...

Кантов: Лаф да става?

Иван: Лаф да става.

Кантов: На баба ти..., 'найш кво.

Иван: Мъкнеха през площада сирена.

Кантов: Ъ. Ква сирена?

Иван: Ми сирена.

Кантов: Ма истинска сирена ли?

Иван: Истинска бе!... Същата, каквато има на покрива на съда. Зелена.

Кантов (се въодушевява): Ти знайш ли, че аз май никога не съм виждал сирена...

Иван: А, много интересно нещо... Фунията ъ е квадратна, а отзад има зъбчатки с верига... И самото онуй, дето вие, не е тъй, ми - тъй... (показва с ръка, че е вертикално)

Кантов: Чувай! Те тез сирени дали са на ток?

Иван: Ми на ток са, на кво да са... Ти да не мислиш, че ходят да ги въртят на ръка.

Кантов: Майтап си прая... Ми кат спре токът?

Иван: Кат спре токът...

Кантов: ... кат спре токът - айде!

Иван (свива рамене): Ми...

Кантов: И те тез - бабите де - как я мъкнеха?

Иван: В какъв смисъл как?

Кантов: Тя не тежи ли?

Иван: Сигурно тежи.

Кантов: Е те тогаз как я носеха?

Иван: С една кобилица.

Кантов: Как?

Иван: С кобилица. Промушили кобилицата и - тъй.

Кантов: Ма къде я бяха промушили?

Иван: През едни халки...

Кантов: Аха. Е. С кобилица - може.

Иван: Без кобилица те няма как да я фанат.

Кантов: Казвай с'я.

Иван: Кво да казвам?

Кантов: Ми казвай за кво си дошъл. В смисъл - за колко.

Иван: Три милиона.

Кантов: А стига бе, лигльо. Питат та кат човек!

Иван: Ми и аз кат човек ти отговарям.

Кантов: Че за кво са ти на тебе три милиона?

Иван: Чирпи едно уиски и ще ти кажа.

Кантов: Хъ, уиски! Отде?

Иван (се смее): Еееее, айде сега.

Кантов: Нямам бе, човек, що ш'та лъжа ако имам?

Иван: Ми де да та знам! Аз и тъй ще ти кажа, ама не е гот... Кантов! Големи работи има да стават!... Ще снимам един филм.

Кантов: Какво ша прайш?

Иван: Ще снимам един филм.

Кантов (се хили гадно): Защо? Вестника вече заеба ли го?

Иван: Е, не. Вестникът пак ще си излиза.

Кантов: И ша снимаш филм.

Иван: Ще снимам филм.

Кантов: Ша снимаш на майка си ай... - да не казвам кво.

Иван: Ти май не вярваш.

Кантов: А, що да не вярвам! Тя дивотията не ходи по гората...

Иван: Ако щеш вярвай.

Кантов (коварно): Че те три милиона доникъде няма да ти стигнат, като е за филм бе, главоч!...

Иван (и той коварно): Аз другите вече съм ги намерил...

Кантов: Намерил ли си ги?

Иван: Ми намерих ги ми.

Кантов: Че от кой бе? Например!

Иван: Ми Зелката ми даде например единайсет...

Кантов: Единайсет?! Единайсет кво?

Иван: Милиона, кво...

Кантов: Зелката.

Иван: Зелката.

Кантов: Ми много хубуу.

Иван: Хубаво я.

Кантов: Ти мене на идиот ли ш'ма праиш?

Иван: Ма защо ще те правя на идиот бе, човек?

Кантов: Ми не та знам що, ма са опитваш.

Иван: Е, ай с'я!... Няма такова нещо...

Кантов: Зелката му дал единайсет милиона!!!

Иван: Че що да не ми даде човекът?

Кантов: Щот няма. И щот той Зелката - ай тъй! (показва със стиснатия си юмрук какъв е Зелката)

Иван: Само тъй си мислиш ти! Искаш ли да ги покажа? Даде си ми човекът единайсет милиона и ми каза, така и така, ако не ти стигат - идваш пак и още ш'ти дам.

Кантов: А мани са от тук бе...

Иван: Ако щеш вярвай...

Кантов: И за кво ша са разпрая във филма? Ква ти'й, демек, кунсепцията...

Иван: А, филмът ли. Филмът ще е фантастичен екшън.

Кантов: Тъй. И кво?

Иван: Ми кво. Извънземните нападат Земята. И всички на Земята се дигат да я защитават. И ще има и кодош. Например накрая, вече като започва решителната таквоз, и се дигат и скелетите на бой...

Кантов: Кой са дига?

Иван: Скелетите!

Кантов: Кви скелети?

Иван (убедено): Учебните скелети. От медицинския институт.

Кантов: Аааа...

Иван: И те и те грабват шмайзерите и излизат на барикадите...

Кантов: Как шмайзерите бе, педераст, нали викаш - фантастичен екшън?...

Иван: Е фантастичен де...

Кантов: Е кви шмайзери ми разпраяш тогава?

Иван: Ми за по-смешно бе, брату! Ти представяш ли си: летящи чинии, енелота, лазери, мазери, бластери, сирените вият, и - учебните скелети се мандрахерцат с калашници!... Аз мисля, че ще е смешно...

Кантов: Бе я са бягай от тука! Смешно, артък...

Иван: Смешно ще е, смешно ще е...

Кантов: Комедия, демек.

Иван: Не е комедия.

Кантов: Е нали викаш, че щяло да е смешно.

Иван: Само ще има елементи на хумор.

Кантов (внимателно): Сега. Автомати аз мога да ти намеря, ръ'йш...

Иван: Аз автомати съм намерил... Пари ми трябват...

Кантов: Пари... и на мен ми трябват... Пък ти ако още един път ми пратиш онез овци без нянките, ша видиш пари на мук.

Иван: Добре бе, разбрах те, ама да знаеш, че тва са ми рекламните агентки.

Кантов: Аааа... Е! На тебе кат са ти тва рекламните агентки... - ша прокопсаш, да ти кажа... И с'я аз що трябва да ти давам пари?

Иван: Ми щот имаш!

Кантов: Ми аз имам, щот не давам!

Иван (се мъчи да е презрителен): Е миии...

Кантов: И кой ш'ти играе във филма?

Иван: Е ми кой...

Кантов: Стефан Данаилов ш'ти играе ли?

Иван: Е..., приказвали сме, ама още не е окончателно...

Кантов: Стефан Данаилов трябва непременно да ти играе... Стефан Данаилов аз много го харесвам: голяма е фуга. Бат' Серго, ръ'йш... (пресяга се някъде из бюрото и вади бутилка уиски и две чаши)

Иван (се хили): Нямаш, а?

Кантов: Майтап да става. (лисва по два пръста в чашите) А добре сме са видяли! Когат' сме най-зле - тъй да сме!

Иван: Добре сме се видяли...

Кантов: Музиката ква ш’тий? Да не е нещо ала-бала? Примерно казано реге. Регето, ръ'йш, най не моа го понасям: щот регето едно такова мазно. Искам да кажа, че на певците гласовете им мазни, знам аз...

Иван: Няма такива работи. Основната тема - "Драгиева чешма“!

Кантов: Как "Драгиева чешма“ бе, лайнянко? Нали викаш - фантастичен екшън!...

Иван: Е фантастичен екшън де!

Кантов: Е как тогаз "Драгиева чешма“?

Иван: С аранжимент, разбира се.

Кантов: Джазирана. (обидно) Тъй ми! Колко му'й!

Иван: Е...

Кантов: Тва, дет най го мразя... Народна песен - джазирана!

Иван: Тя "Драгиева чешма“ не е народна песен.

Кантов: Как не е!

Иван: На Йосиф Цанков е.

Кантов: Сериозно? Баф маа му!... Да бях умрял, нямаше да го знам.

Иван: Ми то има няколко такива песни, дето са авторски, пък са станали като народни... Не е една.

Кантов: Сериозно? Коя друга е тъй?

Иван: Е, сега - коя! (леко се нервира) Де да знам коя. Много са...

Затъмнение и пауза за реклами...

Сцена трета

Кантов: Кажи сега: кое от кое ти хрумна или и двете сега си ги измисли?

Иван (стресва се): В какъв смисъл кое от кое да съм измислил?

Кантов: Ми в смисъл, че кат видя бабите със сирената ли измисли таа простотия за филма, дет ма будалкаш, или първо измисли филма, пък после натамани и бабите, че уж си ги бил видял.

Иван (се хили): Е, не. Бабите наистина ги видях.

Кантов: Преди да говориш със Стефан Данаилов, нали. Или след?

Иван се хили...

Тъй бе, тъй! Хили ми са!... Щот той Мануел Кантов прост, нали!... Той на Мануел Кантов челото му два пръста!... Той Мануел Кантов потта си я бърше ай тъй... (показва как се бърше пот само с показалеца на един сантиметър над веждите най-много) Нали!...

Иван (се притеснява): Чакай бе, Мануеле! Кво ти стана изведнаж... Да си ме чувал някога да приказвам тъй за тебе?

Кантов: Ми как ш’та чуя? Ти няма пред мен да го кажеш, я...

Иван: Да ми изсъхне ръката, ако...

Кантов: Стига с таз твойта ръка... "Да ми изсъхне ръката!“, "Да ми изсъхне ръката!“... Той Карастоянов и той си така кълнеше, ма после си строши рамото, нали?

Иван: Остави го сега Карастоянов...

Кантов: Не, щото и той си тъй разправяше...

Иван: Аз не съм Карастоянов...

Кантов (внезапно вдъхновен): 'Найш кво! На тебе сценария вече готов ли ти е?

Иван: Само в най-общи линии...

Кантов: Ма не е окончателно?...

Иван: Е, не е...

Кантов: Чувай с'я!... В такъв случай - давам ти една идея! Що не включиш във филма и една гостилница?

Иван: Какво да включа?

Кантов: Гостилница!

Иван: Ресторант ли бе?

Кантов (щрака с пръсти): Мммне! Не е същото!

Иван: Шкембеджийница?

Кантов: Бе не е шкембеджийница... Шкембеджийницата е друго, не е като гостилницата...

Иван: Закусвалня?

Кантов (пак щрака с пръсти): И закусвалня не е!... Гостилницата нито е ресторант, нито е закусвалня, нито е шкембеджийница... Гостилница като кажеш - веднага си представяш боб-чорба, ма с много запръжка! И салата от маслини! С лук! Солниците - с две панички: едната за сол, другата за червения пипер, а пък по средата - клечки за зъби... Пепелниците - задължително алуминиеви! Като матарка!... Нямаш си на представа колко съм са затъжил за гостилница, брату, просто нямаш си на представа!... Ш’тийба и ресторантите, ш’тийба и дискотеките! Артък - уиски! Щот тя ракията проста! И що да е проста? Аз оназ мойта Вероника за кво мислиш, че я разкарах! "Инно малку джинчи, инно малку уиски...“ - лигла. Ш’ми са праи на вишистка, щот баба ъ само джинчета и уискита е пила... Аз, като дойде въшльото да ни земе поръчката, му викам, чувай с'я, мойто момче, дай ъ на таз загубената вишистка кват пикня там си поиска, пък на мен ша ми донесеш една ракия кат за бял човек, пък ако искаш после - пъши ми я там уиски! - щом толкоз трябва да са праим на американци!... Пък той ми вика: "Ракия не сервираме, господине, много съжалявам!...“ Ма как ракия няма да сервирате бе, бах'тий'работата! Той - неговата си знае: "Съжалявам!“... А млъкни бе, мухльо! Кво ш'ми съжаляваш!... Съжалявал... Да та съжаляват на гробищата, ръ'йш!... Студен. "Ми ний тука сме не знам си кво си и ракия не сервираме...“ - и той на вишист ми са праи! И тоз, дет го държи ресторанта - и той! Сички - вишисти! Айде да не ва знам как почнахте! Айде да не ва знам! Пепо, например, Чушката, на "Грандиозо“-то дето е... - найш ли го кък почна? Ми кък почна! Той и Гого Урунгела... - обявите! Гледат обявите във вестника, и кат видят "продавам тва и тва от пет до осем“ - готово! Щом е казано "от пет до осем“, значи през останалото време кво? - ела, Вълчо, изяж ма! Адресчето в тефтера и - айде!... Кокошкарска работа. Че пък и културни: не ходят да трошат прозорците, не дънят вратите... - няма! 'Найш кък влизаха?

Иван (подмазва се): Как?

Кантов: С крик!

Иван (удивено), (в смисъл, че пак се подмазва): Не думай!

Кантов: С крик! Крик бе - от кола. От ладата на Урунгела. Всичко знам аз! Отиват, крика ай тъй (показва, че ония слагали крика хоризонтално), точно дето е бравата! Навиват го лекичко, културничко, навиват, навиват, колкот касата да са разпъне, само колкот трябва - колкот да са измъкне езичето, ръ'йш. Влизат, естествено, там няма никой, тарашат, после излизат с чувала и с кашоните и от там - по обратния начин: кръка, касата си са прибира и - заключено!...

Иван: А стига бе! Е че не ги ли хванаха?

Кантов: Ъ, ша ги фанат те!... Е, не. Няколко пъти ги фащаха. Ма веднага ги пускаха...

Иван: Е че как тъй?

Кантов: Ми имаха си алибита пичовете.

Иван: Алибита? Всеки път?

Кантов: Точно!... О, божеее... - алиби! Ако ще е за алибита - аз мога да си осигуря до седем! Ако си напъна мозъка - и десет си осигурявам! За едно и също време! Минута по минута!!! Ша ги побъркам!... Пепо последния път даже стигна до съда и там работата тъй са обърна, че не само дет не го осъдиха, ами той за малко да осъди ченгетата. Били му нарушили примерно казано правата на човека, обаче прокурорката кара паджеро от тез неговите права на човека, нали?! Нямало било улики! Нямало... Кви улики ма, госпожа?! Че той самият метър и осемдесе улика ма... (кипва) Сега - пет ресторанта! Три дискотеки! И айде да кажем той Гого - голям. Нали урунгел... Ма Пепо?! Пепо няма де да плюнеш отгоре му, обаче, нали, бавареца, ръ'йш, па вързал връзката, па облечен като Ал Капоне, ши го й... И ролс-ройс си бил харесал, сив, благороден като бомбе, и щели тия дни да му го дакарат. Ай сиктир: артък само ролс-ройса му кусур... И кво? - "Много съжалявам, ракия не сервираме“, щот тя - ракията - проста!... Мурее... Той, ако става въпрос, после Урунгела биля и диплома си такова, ма то човек като е прост - ш'са оправи с едната диплома, кък не! За туй - само гостилница!... Ма няма, нямаааа...! Муре, аз ако имах малко пари - ей сега отивам и отварям една гостилница. Никой да не влезе - ай тъй сам ша си седя и пак ш’мий кеф!... Тъйиии... (гадно) Кажи с'я за скелетите. Тва на кино може ли да стане? (сам си отговаря) Ми може ми, що да не може. (убедено) На кино сичко може. И кво скелетите?

Иван: Ми кво. Откачат се от стативите, грабват автоматите и тръгват...

Кантов: Тъй. Хубуу. (усъмнено) Ма те тез автомати отде ги взимат не ми каза...

Иван (подло): Туй тепърва ще го уточнявам. Туй са детайли.

Кантов: Ъ, ега ти детайлите! Отде ша ги земат автоматите - туй не е никакъв детайл, драги, ми си е бас-бая много важен проблем.

Иван махва досадено.

Аз мога да ти кажа от къде ша ги земат обаче!

Иван: От казармата, от къде.

Кантов: "От казармата“ - глупости. Много е тъпанарско.

Иван: Тогава от къде?

Кантов: Ш’ти кажа кат му дойде времето. 'Начи! Грабват те калашниците и са замандрахерцват към барикадите... (въодушевява се и думва по бюрото) Слушай, пич! Ти знайш ли, че има много хляб в тая работа със скелетите? Представяш ли си: онез гадове, извънземните, с лазерите - чжжжт, гяуууу, бииюууу! - обаче лъчите тъй си минават през скелетите. Между кокалите. Чжжжт! - и скелетът - А! - гледа се шашардисан (показва как точно), щото му няма нищо! И са чуди! Лъч-млъч - няма!

Иван (се вкисва): Лазери... Отде лазери бе, Мануеле?

Кантов (извива удивено): А-аа... Ти още от с'я кат ша са предаваш, къде си тръгнал бе, младеж?!... Не знайш ли как става в България? В България едно нещо кат не можеш да го купиш - някой ти го дарява... (неочаквано) Абе, пич! Ти кът ша праиш фантастичен екшън, знаеш ли, че "супер-нова“ не значело - за звезда - че е много нова звезда, ами значело "свръх-ярка“? Аз, да сай'ба в тъпата глава, мислех, че значи "нова“, в смисъл НОВА, пък то тва "нова“ не било НОВА, ми било по латински и значело "ярка“... (чуди се)

Иван (нервничи и го прекъсва): И кой ще е тоя, дето ще ми дари лазер?

Кантов: Ша го мислим. Лесна работа. Млъкни с'я малко - си бързаш! Си бързаш!... И може... - знайш кво! Може извънземните да изловят един скелет и - данннн! - в летящата чиния! Пък ти кат си искал чак толкоз да е смешно - ми напръй я чинията кат же-пе гара! И компютрите ша са ти кат разписанията, кррръъът-кррръъът, сичко са изписва, ужким компютри, а онез фашаги ша са ти зад гишетата - си едно туй са им барокамерите!... И главният гад (показва с някакви извратени движения около главата си какъв точно изрод има предвид) го пита: "Въъъ, скелет! Ма ти как си са докарал до тоз хал бе, пич?“ И скелетът знайш ли кво му вика? (величествено) Скелетът му вика: "Ми ний с'я кво. Ний първо преместихме камъните от ай тука - ай тука! После дойдоха и ни казаха, а с'я обратно! И ний, кво-кво, преместихме ги обратно от ай тука - ай тука, и на скивай кво стана...“ И оня почва целият да пуши зелено, щото разбира, че нашият са подпичква с него. Вади лазера и... - гяуууу!!! Обаче лъчът пак минава ай тука под ребрата на скелета и... - право в разписанието!!! В най-главния компютър! Си едно - в слънчевия сплит на тез селяни! И навънка малките чинии почват да капят на земята... да ти с невидеше и супер-новата!

Иван: Сега пък чинии. (бие на чувство) Ти знаеш ли колко ще струва всичко това бе, Мануеле! Направо не се чуваш... (мърмори кисело) И той фантаст - ай сиктир!

Кантов: Слушай ей... Аааа... Кат говориш с мен - ша мълчиш! Какво си позволяваш! Не си ма видял ядосан, затуй... (продължава) И скелетите излизат от чинията и си тръгват с калашниците, и единият накрая закача отвънка една табела, и на табелата 'найш кво пише?... "Не са тез, дет ша ма учат!“ (гордо) А??? Аз да н’съм висшист, че те ша ма учат?! Няма да са смейш! Няма да са смейш! Кво са смейш?! (подхвърля му някакъв мърляв вестник) Тука с’я кво пише? Чети де, чети, кво с’я... - гнусиш ли са, кво? (грабва обратно вестника и чете исторически) "Българският интелигент е оставен на границата на глада!“ (поглежда го изпитателно) Ма аз като говоря - не приказвам! (пак чете) "Гладна мечка хоро не играе...“ (хили се и оставя вестника) Тва не го пише. Тва аз го казвам. (философства) Въобще, мене ако питаш, тва за мечките, че не играели хоро, важи само за мечките. И то защо им са изкъртени зъбите. Предварително: вадят им ги още като са малки. И те с’я като не могат да сръфат мечкадарина - изразяват си протеста как? Като не играят хоро!... (исторически) Слушай бе, вишист! А ти да си чувал нещо за мечка стръвница?! А?! (злобно) Дето напада добитъка! Дето, ако искаш да знаеш, и хора напада! И дето събират дружинките да я гонят! Ма щото ъ имат страха! И ЩОТО Е НА СВОБОДА БЕ, БУНАК!...

На вратата се чука лошо.

Затъмнение и реклами.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.07.2002, № 7 (32)