ЗА СЕЛИНДЖЪР, НО САМО НА ПРЪВ ПОГЛЕД...

Христо Карастоянов

web

По причини, които нямат нищо общо с последвалото (макар че е възможно и да е тъкмо наопаки), започнах отново да чета Селинджър. Джеръм Дейвид Селинджър. Сега съм на петдесет и седем и не бях го отварял от... Тоест не ми се проверява от кога, защото не искам да ровя в библиотеката, та да видя кога точно е излязло онова първо томче, дето така ни беше побъркало в ония години. Помня, разбира се, заглавието, "Очите ми зелени, устата ми хубава", беше от някаква много добра библиотечна поредица, а помня и предговора, мисля на Димитри Иванов, пък може и да не е бил негов, защото спокойно може да е бил и на Кръстан Дянков. Който и да беше го писал, ме беше зашеметил с изречението, че не е въпросът дали си разбрал, че в разказа със същото заглавие единият от героите спи с жената на другия, който се оплаква на първия, че жена му му изневерява. Въпросът бил - кога точно го разбираш това нещо и тъй ти ставало ясно доколко навътре си влязъл в играта, наречена Селинджър.

Не ми се рови в библиотеката. Прашно е и е пълна каша, ако разбирате какво искам да кажа. Знам само, че "Очите ми зелени..." беше издадена преди цели едни десетилетия и преди куп събития, много жени, няколко патетични изгонвания от работа и още толкова - пак патетични - напускания на работа. Беше ни като...

Глупости, щях да кажа някое клише.

И ето, сега тръгнах да го чета. Едно къде-къде по-сетнешно издание на "Христо Г. Данов", чак от осемдесет и пета. (Озаглавено е някак си, все едно как, защото пък онова, което няма да разбера никога, е - защо нашите съставители все измислят някакви заглавия на сборниците си, които не са заглавията на самия Селинджър. Ту ще е като първото "Очите ми зелени, устата ми хубава", а Селинджър няма такава книга, ту ще е нещо друго, каквото той също няма. Добре поне, че "Спасителят в ръжта" си е "Спасителят в ръжта". Вероятно въпрос на някакъв пазарен тарикатлък, от който точно пък Селинджър... Човекът направо не знае как е правилно да озаглавява книгите си, явно. Върхът е книгата на Дан Браун, която по света е известна като "Кодът Да Винчи" и само в България се казва "Шифърът на Леонардо". Няма обяснение, както няма обяснение и на това как "Pulpfiction" на Тарантино може небрежно да се преведе, с извинение, като "Криминале"... Нейсе.)

Добре, това да кажем няма значение.

Въпросът е другаде.

Въпросът е там, че още докато стигна до "Човекът, който се смее" - третият ли, четвъртият ли разказ според точно тази подборка - внезапно си рекох: "Абе, мама му стара! Какъв е смисълът да се пише след Селинджър. След Джеръм Дейвид Селинджър - какъв е смисълът да се пишат разкази след него?"

И точно докато си мислех това стъписващо нещо, внукът ми, по-добрият Христо Тодоров Карастоянов, на шест години, ми каза тъй:

- Отвори една празна страница на компютъра и напиши на нея "Празнодумия".

Направих го.

И това е всичко.

Само не помня дали беше почнал поредният Вип Брадър или предстоеше новият Биг такъв.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2007, № 5 (90)