ПЪТНИЧЕСКИЯТ ВЛАК ОТ ЕДИНАЙСЕТ И ЕДИНАЙСЕТ

Христо Карастоянов

web

Имаше един влак. Беше пътнически и по разписание трябваше да тръгва в единайсет часа и единайсет минути от една малка гара. Какво стана, как стана, това вече никой не можеше да каже, но по някакви причини влакът все не можеше да тръгне.

Инак гарата изобщо не беше някакво забутано място. Напротив. Оттам минаваха цели четири бързи влака през деня, други два - в два през нощта, профучаваха с ужасен грохот безкрайни композиции с цистерни и товарни вагони, трополяха тежки ешелони с войска, танкове и оръдия, а веднаж мина Ориент-експрес.

Пътническият влак обаче не потегляше и не потегляше.

Стоеше си на трети коловоз, някъде към десет и половина идваха циганите, качваха се, разпльоскваха се по седалките и трите тенекиени вагона заклокочваха от врявата им, в единайсет без петнайсет машинистът се покатерваше бодро в локомотива, показваше се на прозореца и си бъбреше с кондукторите, които чоплеха семки долу на тревясалия перон, в единайсет и петнайсет слизаше обратно, псуваше държавата, че е скапана, и се прибираше в стаята на началник-гарата да псуват заедно, мангалите и те се разотиваха, на другия ден пак идваха, пак се качваха, пак слизаха, и така - точно сто години.

Не щеш ли обаче, малко по малко дойде единайсти ноември две хиляди и единайста година. И точно в единайсет часа и единайсет минути влакът свирна, забумтя свирепо, лашна се напред и потегли.

Да.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2011, № 12 (145)