ПРОЗОРЕЦЪТ

Христо Карастоянов

web

- ...Ти изобщо слушаш ли ме какво ти говоря?!

- Не. Бях си дръпнал слушалката от ухото и си драсках тука едни човечета. Защо? Ти да не каза нещо важно през това време?

- Обяснявах ти, че като се обърне колата, пътища - много! Ама някой да ти е гарантирал, че и те няма да са били осеяни с малки камъчета? Долу! Долу ти казвам!

- Моля?

- На кучето викам! Качва се на дивана, пък не съм го къпал. Водих го на разходка и още не съм го... Долу казах!

- И кое, викаш, било таковано с малки камъчета?

- Пътищата! Другите пътища! Дето като се обърне колата - все са много!

- Е, защо с малки камъчета... Аааа, да, сетих се защо...

- Ти на колко си години бе, идиот?

- На колкото си искам!

- Е, тогава защо не се държиш като на толкова? Говоря ти сериозно!

- И какво е това, дето било толкоз сериозно?

- Ами сетих се, че... Някой там нали бил казал, че всички сме излезли от шинела на Гогол!

- А не е ли така?

- Бе така е, обаче някои тъй си и останаха с шинели. Ама на повечето шинели вече хастарът им - от коприна... Фу! Фу ти казвам!

- А... Разбрах те..., ама на мен в България си ми е добре! Аз от България не мърдам!

- И именно защото на такива като тебе им е добре в България, нашите деца бягат!

- А, ти пък защото много имаш деца...

- Нямам, ама можех да имам!

- Е... Кучето махна ли се вече от...

- Не ще говедото! Сигурно си мисли, че... Ти знаеш ли какво ще направя сега бе, ей, гад мръсна! Знаеш ли какво ще направя сега!

- Ще вземеш да го изхвърлиш, какво друго!

... Каза така, но чу как отсреща слушалката тресна захвърлена и как издрънча с всичка сила разбит прозорец. И чу онзи вик! Беше победоносен и щастлив, додето изтъня стръмно и секна отведнаж.

За миг стана тихо..., а после чу как кучето започна да вие.

Виеше на умряло.

© Христо Карастоянов, 2003
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Текстът печели Голямата награда на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet 2003.