Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАРИ, ПРОСТО ПАРИ...

Христо Карастоянов

web

В самия край на тежкото лято, когато било толкова горещо, че наоколо миришело на изгоряло, някоя си жена си взела един ден неплатена: отишла в банката и най-сетне изтеглила ония три хиляди лева, дето тя и мъж й отдавна се колебаели дали да ги теглят...

Както и да е, изтеглила ги.

Увила ги в найлон, найлона го омотала с ластик, накрая пъхнала тънкото пакетче на дъното на старата си чанта и забързала към спирката на другия край на площада. Качила се в първия автобус, залюшкала се към квартала отвъд гниещата тукашна река, и уж непрекъснато внимавала, уж стискала здраво чантата, уж не знам си какво си, а ето че като слязла на тяхната улица и бръкнала за всеки случай в чантата - премаляла!

Парите ги нямало...

Ахнала и първо понечила да се втурне след автобуса, после се метнала към телефона на олющения ъгъл, а най-подир просто побягнала към къщи...

Мъжът пък, като видял как жена му влиза уплашена, напъдена и разчорлена, скокнал и взел да я пита да не би нещо да е станало с таковата... Жената се разплакала и отвърнала, че са й ги откраднали... “Луда жена! - охнал той. - Ебах ти лудата жена!" - викнал и се нахвърлил отгоре й да я ругае. И накрая охнал и започнал да я блъска, където свари. Жената писнала и побягнала навън и надолу по опиканото стълбище.

Мъжът ритнал вратата подире й, върнал се пак в кухнята и първото нещо, което зърнал там, била, разбира се, изтърваната на балатума чанта.

Поколебал се..., после се навел, вдигнал я уплашено и накрая изсипал всичко на масата.

И наистина!

Онова стегнато с ластик пакетче с трите хиляди лева си било там!

Приседнал на кривия стол отстрани, втренчил се в мътния найлон с парите вътре, и изведнъж, дори без сам да се чува какво точно казва, промърморил безпомощно: “Само да ми се върне, само да ми се върне!..."

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2008, № 9 (106)

Текстът печели Първа награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2008.