СТАРИЯТ НУЖНИК НА ЧОВЕКА

Христо Карастоянов

web

Един от нашата махала реши да си маха нужника. Имаше отзад в двора стар нужник, и той не че му пречеше, обаче - на - реши да го маха. Негов си му е, ако иска ще го маха, ако иска ще си го държи.

"Решил съм, рече, и това е! Ще го махам."

Общо взето дотогава никой не му обръщаше внимание на нужника, ама като чуха какво е намислил, всички се заинтригуваха, а на другия ден дойдоха чак от другите махали да гледат как тоя човек ще си маха таковата.

Обаче вместо да му блъсне една кирка, той реши да го събаря с взрив. Хубаво: с взрив - с взрив! Нали си е негов, да го маха както иска. Зареди взрива и прати едни цигани да обикалят махалата и да викат: "Бомба! Бомба! Бомба!“ - че хората да се пазят от бомбата, нали така. И хората се изпокриха кой зад дувар, кой зад кьоше и оттам вече заничаха да видят как тоя човек ще си премахне стария нужник с взрив.

И човекът му пална фитила на взрива.

Взривът като гръмна - вдигна се страхотна пушилка и завоня безподобно.

Когато обаче пушилката се разкара, какво се видя?

Видя се, че нужникът така си стои, не е мръднал, ама човекът отстрани - целият в таквоз!

После народът се разпръсна, разотидоха си се, но вечерта в кръчмата разправяха неприятни работи.

Разправяха, че като си взривяваш нужника, нужникът ти може да падне, може да не падне, без значение, но ти във всички случаи още дълго след това ще миришеш на лайна.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2014, № 3 (172)