Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАДОЛУ КЪМ АДА - ПЪРВАТА ПРЕСЕЧКА ВЛЯВО

Христо Карастоянов

web

Беше попаднал на някакво място, където Хитлер беше жив. Вече много стар, той изтляваше в една досадна, но ужасно жилава и безкрайна старост - сигурно защото се беше побъркал от страх, че е болен от всички болести на тоя свят, така че по три пъти на ден ходеше да му бият някакви инжекции. И всички там в това място го знаеха като ужасно мрънкало: от сутрин до вечер ходеше нагоре-надолу между масите с едни стари гумени галоши от село, ругаеше пискливо и все намираше за какво да се скара на Елвис Пресли. Елвис Пресли обаче изобщо не му обръщаше внимание; на всяка забележка отвръщаше: "Не думай!" - и през повечето време играеше на табла с един от Ямбол. Той също го ругаеше, но по-инак - както се ругаят табладжиите - и Елвис Пресли умираше от смях, когато оня му викаше, че щял да му хакне контрабаса в задника. "Ей сега като ти го навра тоз контрабас в задника и ще видиш ти, главоч такъв!..." - му викаше човекът от Ямбол, а Елвис Пресли не знаеше какво е "главоч", защото това е само ямболска дума, и още по-силно се смееше. "И като ми го навреш - викаше - какво?" "Ще заприличаш на гондола! - му викаше оня. - Не ми се хили като пача, ами играй!... И пий, ако ще пиеш!" - викаше и му подаваше бутилка гроздова.

Тая бутилка май негови приятели му я бяха оставили на гроба.

Нямаше никакъв контрабас и всичко приличаше на някакъв объркващ сън, но не беше. Така че когато него самия го назначиха на работа в Народния театър - много се притесни. Не знаеше какво ще прави в Народния театър, а и този Народен театър не беше като онзи Народен театър: в този ги събраха още първия ден и им казаха, че до три дни всеки трябвало да представи някаква програма. Не разбра за какви програми говорят тия хора и усети, че пребледнява. Отиде да пита Елвис Пресли, но и той не знаеше, а онзи от Ямбол направо му каза: "Е че ти като не знаеш за какви програми става въпрос, къде си тръгнал бе, брат'чед?!... На, и Елвис Пресли ще ти каже същото! Кажи бе, дупце райско! - изсумтя. - Какво само се хилиш!"

Елвис Пресли знаеше какво е "райско", но май не разбра какво е "дупце", понеже и това са ямболски работи, обаче изведнаж стана сериозен и каза убедено:

- Като ти падне гласът, първата ти работа е да видиш къде е паднал! Нататък е лесно!

Човекът от Ямбол се плесна радостно по коленете.

- Цар си, говнянко!... - му рече.

А той им изсъска горчиво:

- Голяма помощ ми оказахте, няма що, много ви благодаря!...

- Е нали затова са приятелите! - отвърна човекът от Ямбол. - Приятел в нужда се познава!

- Да! - засмя се от сърце Елвис Пресли. - Голяма нужда - голям приятел!

* * *

...Не знаеше защо, но в това място миришеше на счукан хрян и оцет. И на прогнила дограма. Наоколо беше пълно с арогантни и зализани ангели, дискретни дяволи с крила на прилепи и с полицейски значки, вещици от кварталите отвъд гниещата тукашна река, три заядливи джуджета и няколко улични търговци на кухненски ножове и комплекти фалшив "Тефал" в много лъскави опаковки. И трима космонавти. Космонавтите бяха постоянно пияни - започваха от сутринта, когато закусваха с по една водна чаша водка по лев и шейсет и три бутилката и с по едно листо маруля. Ония вещици пък идваха тук само заради войничетата от охраната на невидимото летище отвъд сивите баири: като ги пуснеха в градска, вещиците ги отмъкваха из храсталаците в стария парк отсам реката и после оттам чак дотук се чуваше отчаяно пръхтене, свирепо охкане, всякакъв победоносен кикот. След това ангелите им прибираха парите и ги деляха с дяволите, биеха по няколко шамара на вещиците и ги натирваха да яхат метлите и да се прибират в махалата, а Хитлер ядно викаше, че тая държава не отива на хубаво. Всички мислеха, че жените са циганки - заради жълтите им очи и защото говореха гърлено и лаещо - но те не бяха, а езикът им беше арамейски.

Оня от Ямбол каза на Елвис Пресли да не се разсейва. После духна в шепата си, понечи да хвърли заровете, обаче спря и внезапно каза:

- Понечили, значи, танкист и поетеса да се..., тъй де, да се съберат, да създадат поколение, да си имат детенце. И знаеш ли какво им се родило?

- Костенурка с картечница? - каза храбро Елвис Пресли.

- Не - отвърна другият. - Самовар. Ама то - обясни, - защото тя поетесата била рускиня. Той и танкистът беше руснак... И разправяше, че бил имал две пишки и поне три нокътя на големия пръст на левия си крак. Били като ветрило и едвам ги изрязвал. Много хубаво го знам аз него!

- Ужас - отбеляза учтиво Елвис Пресли. - Ами ако бяха близнаци?

- Ако бяха близнаци - натърти човекът от Ямбол, - щяха да са двойка чайници с дистанционно управление. И щяха да ви разкажат играта във Виетнам - допълни.

- Да бе, да! - възкликна Елвис Пресли. - Сега коя година сме, защо не кажеш?

- Две хиляди и пета - погледна го онзи. - И какво?

- Какво! - сви рамене Елвис Пресли. - Значи, стават точно четирсет години, откакто сме във Виетнам. Не че ме интересува, ама защо според тебе руснаците не ни разказват още играта?!

- Ами де да ви знам! - изсумтя другият. - Предполагам - каза, - че по същата причина, по която и вие още ги държите да се трепят в Афганистан, вас човек може ли ви разбра... А оня пич - продължи след това - ми казаха, че бил изобретил плат, но дотолкоз корав, че трошал де що имало шевна машина на този свят. И знаеш ли какво? Извикал го лично Сталин и му казал, така и така, ти защо се хабиш с такива глупости? На кого е изтрябвал плат, дето да не можеш нищо да си ушиеш с него?... Нашият отначало много се изплашил, че Сталин ще му отреже главата, обаче Сталин наместо това му дава хора, дава му пари и го праща да изобретява други работи. И той знаеш ли какво изобретил? Изобретил самолет с парен двигател. Такъв един хвърчащ локомотив. Мен Сталин това нещо лично ми го е казвал като бяхме петдесет и седма на таковата.

Духна пак в шепата си и кой знае защо обобщи:

- Въобще - каза - тя майката си трака, ами карай сега... Имаше - каза - силни и слаби. - Колт изравни всички.

- Точно така! - съгласи се Елвис Пресли. - А джинсите и кока-колата ги направиха еднакви.

- И Макдоналдс... - изсумтя човекът от Ямбол. - Абе... - изсумтя повторно, - живеем добре, ама няма как.

Каза тъй и се пресегна за бутилката. Вдигна я замислено срещу прозореца и измърмори:

- Ще трябва да слизам за друга... Няма начин пичовете да не са ми оставили за Бог да прости...

Хвърли заровете, премести с победоносно чаткане пуловете и каза доволно, че а да го видел сега.

- Снощи, моля ти се - обади се някак гузно Елвис Пресли, - сънувах една много шантава работа...

- А? - погледна го разсеяно човекът от Ямбол. - И какво?...

- Сънувах - въздъхна Елвис Пресли, - че уж едни боинги се джасват в близнаците в Ню Йорк!...

- Къде се джасват? - вдигна вежди другарят му.

- В Световния търговски център - въздъхна пак другият. - Той нали представлява два небостъргача близнаци и боингите се дръннаха там. Първо в единия, после в другия...

- А така! - ухили се онзи от Ямбол. - И какво после?

- Ами нали ти разправям, шантава работа! - сви рамене Елвис Пресли. - Близнаците се срутиха... Седях на някакъв баир такъв, май че беше Бакаджика, и отсреща беше Ню Йорк, и аз гледах от Бакаджика самолетите как извиват широко и как се блъсват в небостъргачите... Направо майката си трака, ти казвам...

Човекът от Ямбол го погледа миг или два..., а после се изсмя и каза, че ега ти случая...

- И кога става това? - попита след това.

- А! - притесни се внезапно Елвис Пресли. - Ей това вече е най-странното... На единайсти септември две хиляди и първа година... Запомних го, защото те, близнаците, нали приличат на единайсетица, като ги гледаш отдалече... Сега уж сме две хиляди и пета..., направо нищо не разбирам...

- Заеби - успокои го грубо човекът от Ямбол. - Аз на тез глупости не вярвам: сънищата нищо не значат!... Хайде играй сега.

Точно в този момент отнякъде се появи Хитлер. Приличаше на един остарял Чарли Чаплин. Беше с пазарска мрежа и веднага се скара на Елвис Пресли. Човекът от Ямбол обаче се извърна към Хитлер и го попита досадено защо не си таковал най-сетне таковата? Не се ли виждал, че мирише на гроб, ами ходи да прави забележки наляво-надясно. "А бягай вече да си биеш инжекцията - му каза, - и престани да се дърлиш с човека, че като стана да ти опукам два шамара..."

Хитлер се разфуча и сигурно щеше да се скара и с него, но човекът от Ямбол вече му беше обърнал гръб.

- А ти бе! - каза на Елвис Пресли. - Защо му мълчиш на тоя?

- А! - изненада се Елвис Пресли. - Че какво да му кажа?!

- "Какво да му кажа..." - кипна другият. - Ще му кажеш например, "аз от препариран човек акъл не ща"! Що не му го кажеш, ами му мълчиш?!

- Е че нали и аз съм препариран? - учуди се още повече Елвис Пресли. - Тука в тоя гълъбарник всички сме все препарирани... Как да му кажа "аз от препариран акъл не ща", като и аз съм препариран, майка му стара?!

- Е, именно де! - викна онзи. - Точно тъй ще му кажеш и ще му запушиш устата. В Ямбол мингяните как си викат помежду си, "аз от мингянин акъл не ща"! И край! "Аз от мръсен мингянин акъл не ща!" - и моментално почват да се перат с коловете!

Елвис Пресли не разбра какво е мингянин и се ухили криво.

- Мен - продължи човекът от Ямбол - шейсет и втора, като ме пратиха на пионерски лагер в Полша, преводачката ни имаше ей тука от вътрешната страна на китката татуиран номер. От концлагера. Била в концлагер и номерът още си й стоеше. Тез хора май нарочно не си ги махаха номерата от концлагерите, не смяташ ли? Изглеждаше ми много стара, пък сега като си правя сметката, най-много да е била на четирсет, ама ние защото нали хлапета тогава и ни се виждаше баба...

Погледна към Хитлер, който пак нещо фучеше в другия край, и додаде:

- Аз обаче и една друга работа съм забелязал. Забелязал съм - каза, - че когато една жена остарява, тя става просто една възрастна дама. А когато остарява един гей, става дърт педераст!... Е, не мога да ги разбера някои хора и това е положението! Защо въобще живееш, като не ти е кеф да живееш?!

* * *

... Пак си помисли за програмата, която трябва да представи до три дни в Народния театър, и усети, че отмалява.

- Добре де - каза, - аз какво трябва да правя сега с тая програма?

Човекът от Ямбол и Елвис Пресли го изгледаха учудено и го попитаха за каква програма им говори. Обясни им нервно, че от Народния театър са му заръчали до три дена да представи някаква програма и че да не би да са глухи или какво, а те още по-слисано му рекоха, че какъв изобщо го дири в Народния театър...

- Ами явих се на конкурс... - им каза той притеснено - вие май въобще не ме слушате, майка му стара! Какви хора сте, не знам!... Явих се и го спечелих, обаче казаха, че трябвало тука до три дена да се представи програма, а нямам идея каква програма мога да им измисля... И сега аз заради едната програма може пак да остана без работа... Казвайте какво правим сега, нали ми се пишете приятели!

- И защо се халосваш да се явяваш на конкурс?! - не можеше да се начуди онзи от Ямбол. - Защо не пробваш някой път да мислиш преди да направиш нещо, че да видим какво ще се получи!

- А гладно стои ли се! - озъби му се най-сетне и той.

- И сега като имаш работа, какво? - не спираше другият.

- Сега като има работа - изсмя се Елвис Пресли, - по всяка вероятност ще заприлича на гондола!

- Аз обаче - подхвана гадно човекът от Ямбол - мога да ти дам добър съвет!... Пишеш им програмата и после дим да те няма оттам!

...Напсува ги обидено и се сви на стола.

- Тая работа с програмите - каза небрежно Елвис Пресли - на мене много ми прилича на сваляне на жена. Може да го правиш много готино, може да си голям цар, обаче всъщност никога не знаеш какво точно иска жената.

- Така си е - кимна оня от Ямбол. - Обаче какво ти пука...

- Така си е - настоя Елвис Пресли, - обаче аз искам да кажа тука, че туй, което предполага мъжът, че очаква жената относно големината на съответната мъжественост, почти никога не отговаря на сбъдналата се действителност, но не е задължително това непременно да завърши зле.

- А! - ококори се другият. - Пич! Пет лева, ако го повториш това нещо!

- Моля? - погледна го Елвис Пресли.

- Пет лева от мен, ако успееш да го кажеш това същото нещо втори път, и евалла ти правим веднага! - натърти човекът от Ямбол.

- Туй, което предполага мъжът, че очаква жената относно големината на съответната мъжественост, почти никога не отговаря на сбъдналата се действителност, но не е задължително това непременно да завърши зле - повтори Елвис Пресли.

И въздъхна:

- В смисъл, че си се изложил и така нататък.

Другият го изгледа дълго, после цъкна с език и рече:

- Знаеш ли, драги, кога точно разбрах, че това ние, мъжете, за нищо не ставаме? Ще ти кажа, а ти, знам, че ще ме разбереш... Един-единствен път през живота си съм се излагал пред жена и знаеш ли как стана? Исках само да галя една жена и цяла нощ само да й държа ръката и нищо друго да не правя... Да я галя, разбираш ли, после да я целуна за лека нощ - такива работи. Пък вместо това я чуках като невидял! Като за последно, да му се невидеше и работата... По едно време някой взе да блъска по стената. От другата стая, искам да кажа. Някаква ядосана кучка, не знам... И вика: "For Heaven's Sake! For Heaven's Sake! What are you doing to that woman?!" Не знам точно какво значи...

- Какво я правиш тая жена - каза Елвис Пресли.

- И аз така я разбрах - кимна онзи. - Така и така, бе ти тая жена там убиваш ли я, какво я правиш!!! Остави вече на мира жената бе, гад!...

- Защо - прекъсна го Елвис Прели. - Това къде става?

- В един хотел, къде... - махна човекът от Ямбол.

Помълча..., после въздъхна и довърши:

- Впрочем, да ти кажа, тя самичка стана посред нощ и отиде, та купи виагра.

- А стига бе! - изгледа го Елвис Пресли.

- Няма стига, пич! - въздъхна повторно другият. - Няма стига. Скочи, ти казвам, отиде и купи виагра. Страшна работа. А оная ще ми чука по стената, представяш ли си! Щял съм да я убия... И знаеш ли какво?! Не бях пиян или нещо подобно! На туй му викам аз голямо излагане. Обаче - каза - никога няма да разбера какво е искала да каже с тая виагра.

- Е... - поколеба се Елвис Пресли. - Rock and roll - каза - is dead.

- Абе... - каза сухо човекът от Ямбол, - и ти си прав.

...Поглеждаше ту единия, ту другия, но те и двамата бяха дотолкоз истински там на онази мръсна маса, с таблата и с мътното шише отстрани, че май наистина не ги сънуваше.

После джуджетата в другия край се заядоха за нещо с ангелите от съседната маса - почнаха да псуват и да рипат от столовете. Хитлер от своя страна веднага се разфуча, че не ги ли било срам и къде им е възпитанието; космонавтите ревнаха свирепо от другата страна, че какво щели да им говорят - всичко било дух и материя! - те го знаели, защото всяка нощ пътували между звездите, ама водката я повишили на лев и седемдесет и четири; дяволите отстрани гледаха напрегнато, докато вещиците се заизвръщаха и засвяткаха с восъчните си очи, а тия двамата пред него явно нито чуваха цялата тази олелия, нито въобще ги интересуваше надигащият се скандал.

Накрая все пак погледнаха натам..., но само свиха гнусливо рамене и после човекът от Ямбол вдигна празната бутилка, измърмори спокойно, че ей сега след малко щял да слезе за още. После погледна към прозорците, където отвъд зелените решетки отровните облаци се кълбяха все по-ниско над земята и вече скриваха прозрачната граница между съня и това място..., цъкна с език и каза на Елвис Пресли:

- Ти си.

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2005, № 5 (66)

Други публикации:
Христо Карастоянов. Последствия. Пловдив: Хермес, 2005.