Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТОЙ И СЕДЕМТЕ КУЧЕТА

Христо Карастоянов

web

...После му потръгна и той реши да наеме едни виетнамци. Колеги и познати му бяха казали, че сегашните виетнамци не са като ония виетнамци, предишните, които помнеше още от едно време, съвсем друга работа били, му казаха, тия бачкали като за световно, и той си рече, че защо да не опита. Напечата брошурки с инструкции на четири езика, нае хубави квартири - всичко, както си му е редът.

Накрая виетнамците наистина пристигнаха. Посрещна ги лично той на летището в София и ги докара тук със същия микробус, с който след това щеше да ги вози до обектите, пръснати в четири области.

И като дойдоха в К., първо спряха в центъра. И там той им каза:

- Това - каза - е площад. Това е читалище. Това е общината. А това - каза - са седем бездомни кучета! Седем! Едно ако изчезне, вие всичките още на другия ден хващате самолета и обратно във Виетнам. Изчезне ли куче - друг няма кой да е! Сега - каза - разбрахме ли се?!

Виетнамците закимаха енергично, заклеха се, че са разбрали, и после той ги заведе в квартирите и там те дълго се смяха и си говориха нещо на този техен език, дето като ги слушаш - все едно че пеят.

Той беше сигурен, че го одумват, но не му дремеше: беше длъжен да ги предупреди.

Защото той на тия бездомни псета вече трета година им плащаше ваксинациите, таксите - всичко - и всяка събота ги водеше едно по едно вкъщи.

И дълго си ги къпеше във ваната...

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2014, № 3 (172)