ИЗПИТЪТ, НАРЕЧЕН "СЛЕДВАЩА КНИГА"
Или Градът, в който всички преки пътища минават през двора на нещо

Христо Карастоянов

web

Първата книга на Веселин Стоянов беше озаглавена "Шлагери" (издаде я неуморното списание "Кула") и слисваше евентуалния си читател с едно забравено сладкодумие на роден разказвач на истории. Във времето, когато книжарниците вече бяха изхвърлени навън по сергиите, а самите сергии необратимо се засипваха с нечистивите лъскавини на текущия кретенизъм, автор и издател предложиха белетристичен сборник, в който от всяка страница дишаше градецът К. С живата история на цял един род. Сиреч от "Шлагери" надничаше един нормален (шантав) свят, където се живееше нормален (шантав) живот.

Сега същият този автор вече е друг. Във "Вечеря с Ангели" сладката носталгия от ония предишни разкази е отстъпила място на внимателното - понякога удивено, а понякога и тревожно - взиране в другата същност на нещата. Предишното несъмнено умение да се борави ловко със словото тук вече е впрегнато не за някогашното стремително препускане през години и случки, а за едно умъдрено дирене на истинските отговори на истинските въпроси. Впрочем самата композиция на новия сборник на Веселин Стоянов сочи и новите намерения на автора: тя сякаш преднамерено натъртва на директната връзка с "Шлагери" - открива се с разкази, които и по стил, и по дух са уж досущ като предишните, но постепенно този стил и този дух съзнателно се пречупва и променя; думите стават все по-различни; минава се дори през неописани преди самота, отчуждение и даже жестокост, за да се стигне до финала - сиреч онова едно-единствено задъхано изречение, превърнато в разказ, дал и заглавието на цялата книга. И тъкво тук, накрая, Веселин Стоянов си задава най-сетне и въпроса, който все витаеше по страниците на "Шлагери", то там така си оставаше непроизнесен. И този въпрос е: ако животът е една шега, то дадено ли ни е да знаем, кой си я прави тази шега?!

Отговор, разбира се, няма: но пък я има надеждата за предстояща справедливост. Единствено авторът си знае какво трябва да значи неговото "Великото Всичко Наоколо", но веднъж то е наречено "назидателно-спасителен бряг", друг път - "тъмно-светло удобство", а следователно е израз на признанието, че светът не е толкова лесен за разбирне, както изглеждаше досега. А това вече е нещо. Тъй с "Вечеря с Ангели" Веселин Стоянов, ще не ще, излиза от града, в който всички преки пътища винаги минават през двора на нещо. В онова "Велико Всичко Наоколо", към което (дай, Боже) се е отправил оттук нататък, преките пътища едва ли ще минават през двора на каквото и да било и надали ще бъдат вече толкова преки...

А дали е така..., ще видим, ще видим...

Изпитът е всеки път "следващата книга".

© Христо Карастоянов, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 07. 2003
=============================