ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ДУМИ

Христо Карастоянов

web

Когато някъде кам края на 1992 година се появи "Шлагери", първата книга на Веселин Стоянов, редактирана от Георги Янев и издадена като № 3 от Библиотека "Кула", лично аз бях приятно удивен от очебийната й отлика от другите дебюти. А тази отлика се виждаше преди всичко в езика - младият разказвач без съмнение вече го владееше. Тъй че, вместо бляскави и плющящи думи, метафорни конструкции и други видове мъки (целящи, разбира се, да бъде на всяка цена надвикан събрата по перо), в "Шлагери" имаше една разговорност, която ме накара да озаглавя тогавашния си отзив "Рисковете на пределната стилизация": Веселин Стоянов действително беше изградил целия си сборник именно уж като лека, уж съвсем приземена и уж простодушна, продължаваща от разказ в разказ история на един род. Което обаче си беше един лукав "номер" - основното в "Шлагери" не беше сладкодумието, нито смешните и тъжни случки, а едно неотстъпчиво дирене на загубената (и погубена) духовност.

Беше ясно, че първата книга на Веселин Стоянов е плод на дълго и съвестно "чиракуване", а като резултат имахме в ръцете си произведние на изграден разказвач.

Сега, тази година, вторият белетристичен сборник на Веселин Стоянов "Вечеря с Ангели" отива много по-далеч в неговите професионални търсения. Тук умението му да разказва увлекателно, макар и да е отново използвано и оползотворено, вече е "впрегнато" в нещо по-различно: във вглеждане отвъд видимостта на историята на съвременика (и връстника). В тази си работа Веселин Стоянов прибягва и до езикови и литературни експерименти, като трябва да му се признае, че и в това отношение той не си е позволил и най-малката прибързаност. И "Вечеря с Ангели" се явава като ново доказателство не просто за литературните му възможности (доказани още в "Шлагери"), но и за сериозността и дори сомокритичността му в работата.

Като цяло двата сборника на живеещия в Казанлък белетрист Веселин Стоянов ни представят автор със сериозни и внушаващи доверие намерения в литературата. Скромното ми мнение е, че в негово лице читателят се среща с предствител на тепърва предстоящия нов професионализъм. С човек, за когото писането не е например хоби, а е поприще.

Понеже съм сигурен, че рано или късно - но, дай Боже, да е по-скоро - българската книга ще трябва да се пребори и на пазара с лавината от вносни лъскавини и други видове капалъ-чаршийска "книжнина", аз силно се надявам, че автори като Веселин Стоянов ще бъдат създателите именно на този нов професионализъм.

Ямбол, 30 октомври, 1995 година

© Христо Карастоянов, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 07. 2003
=============================