Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК НЯКОЯ СИ ТАНЯ ОТГЛЕДАЛА ЗМИЯ

Христо Карастоянов

web

През лятото на хиляда деветстотин шейсет и трета тази Таня - тогава още пионерка, шестокласничка - пак изкарала лятната ваканция при баба си в К. отвъд сивеещите баири на Сакара. Всяко лято ходела там, обаче точно оная година се случило, че от тамошните си връстици тя за първи път чула как конски косъм, поставен в проста вода, скоро става на змия. Затова и резервоарите на големите чешми, където привечер пояли добитъка, били пълни със змийчета - те били виждали! Отначало Таня, разбира се, не им повярвала, но после момчетата й показали ония хлъзгави и зеленясали корита и тя видяла, че там наистина се виели тънки и равнодушни водни змии. Тъй че решила и сама да провери. Взела няколко косъма и ги пуснала в три стари буркана, само че баба й един ден намерила бурканите и ги изляла, очевидно много преди космите да почнат да се превръщат в змии. После майка й и баща й дошли в К. и си я прибрали, та на Таня не й останало време да опита отново... Вкъщи пък, в големия окръжен град, дълго нямало откъде да намери конски косъм: той, според както й били казали, трябвало да е с корен и обезателно да е или от опашката, или от гривата. И тя, предполагам, че щяла да забрави завинаги, но се случило тъй, че наесен, когато първия ден в училище всички деца трябвало да разказват къде са прекарали ваканцията и какво са научили това лято, Таня се сетила и разказала за К. и за конските косми, които се превръщат в змии, ако бъдат оставени да престоят достатъчно време във водата. Класната им обаче, която отгоре на всичко им била учителка по естествознание, кисело и безпощадно доказала, че това е невъзможно и че е голяма глупост и тъй небрежно й махнала да сяда, че класът - било за да угоди на другарката, било понеже цялата тая работа се сторила извънредно смешна на изнежените градски деца - жестоко се присмял на момичето.

И тогава Таня решила да им покаже!...

Сприятелила се с някакви случайни безделници от квартала и те една вечер се промъкнали в конната база под Свети пророк Илия и й донесли от там цяла шепа конски косми - точно такива, каквито тя им обяснила, че й трябват. Напускала ги припряно в приготвените много преди това буркани, а бурканите скрила долу в мазето на кооперацията - затулила ги там с кашона от телевизора "Опера", дето техните го били купили пролетта на същата година. После по цели дни стояла там, въобще не учела и, разбира се, си развалила успеха - по алгебра главно и особено по естествознание. Още на първата родителска среща класната казала това нещо на родителите и те се притеснили: веднага й забранили да играе с ония момчета, но понеже и това не помогнало, решили да я водят на лекар.

Точно тогава обаче дъщеря им отведнаж се променила!

Един ден те я видели да хуква към училището грейнала и зачервена каквато била някога... Зарадвали се, разбира се, но всъщност така и не разбрали, че дъщеря им била на път да успее, защото космите в два от седемте буркана били станали дебели, били посивели в някаква плесенява резеда и дори били почнали да се вият из мътилката... Таня ги занесла в училище и с треперене ги показала както на ахкащия клас, така и на оная учителка. Само че тя, млада и още неопитна в тия работи, се разсърдила, грабнала бурканите от ръцете на момичето и напук ги изляла в чешмата; после, вбесена от неочакваното пламъче в очите на слисаната Таня, й се скарала, казала й, че ще я отучи, и пред целия клас я наказала да напише сто и петдесет пъти, че това било суеверие и - кой знае защо - мракобесие, а на останалите креснала да не блеят, а да си гледат там микроскопите и разрязаните домати, по които изучавали урока за клетката.

От този ден момичето отведнаж намразило всички учители и самото училище, а в зъзнещата му мъничка душа вече зреел белегът на онова, което имало да става.

По онова време, когато вече била в седми клас, на Таня почнали да й растат гърди, така че малките негодници - тайните й приятели от махалата, с които тя все пак се срещала напук на родителите си - внезапно престанали да играят с нея на предишните стражари и апаши, ами почнали все по-често да я канят на кино и я водели в старата някогашна сладкарничка зад театъра. Вечер пък уж я изпращали важно, но накрая все я замъквали в тъмния заден вход на кооперацията и там посягали разтреперани към гърдите й. Баща й, като научил, че продължава да се мъкне с тях, я насмел в нейната стая и дълго я бил, но Таня вече знаела силата на тялото си: изтърпяла безмълвно боя, а после избягала от къщи. Майка й и баща й - полудели от див страх и безсилни предчувствия - се обадили в милицията и милицията бързо намерила момичето, но каква била изненадата на тия сурови и видели какво ли не мъже, когато я открили със сак буркани. Питали я какво е това, за какво са й бурканите, само че тя - явно паникьосана от спомена за учителката по естествознание - мълчала докрай.

Оттук нататък Таня се превърнала в мрачна малка хулиганка. Съсипаните й родители постепенно вдигнали ръце от нея, а педагогическият съвет набързо и някак гузно я изключил от училището и от там я преместили в друга прогимназия, чак в оттатъшния край на града, където тъкмо избуявали новите квартали и където никой никого не познавал. Там тя напълно зарязала уроците и домашните, не се сприятелила с никого, отсъствала заинатено и непоправимо, а на петнайсет години и половина вече била хваната и в кражба: заедно със същите ония нейни малки бандити от старата махала, до един регистрирани в детската педагогическа стая, тя се вмъкнала в учителската стая на предишното училище. Там те първо разбили прожекционния апарат, после задигнали двата магнетофона мамбо, и дори отнесли със себе си дневниците да ги горят.

Тогава вече я пратили в трудово-възпитателно училище.

За Таня обаче най-лошото било, че все не успявала да дочака космите да се превърнат в змии! Каквото и да ставало, тя все намирала начин да се сдобие с конски косми, крадяла буркани и после чакала. Изчела куп книги по зоология и веднага ги захвърляла, защото никъде не намерила нищо такова. От друга страна не казвала на никого, дори не и на оная шайка хулигани, защото тъкмо те, когато веднаж плахо им разказала, й се присмели най-безмилостно от всички.

...Скоро след като се била върнала от онова училище, трудовото и възпитателното, към нея се лепнал друг един юнак, само че и той се оказал идиот: когато тя най-сетне се престрашила да му покаже бурканите си, тоя келеш не само че не им обърнал внимание, ами се изкискал, казал й, че това са глупости, и веднага понечил да я обърне на изтърбушения креват. Изумената Таня първо го изритала от себе си, а после настояла да й повярва, че е така, както му го казва, а той, глупакът, взел да й показва шведски списания. Тя му креснала отчаяно, че това са гнусотии, а той й отвърнал, че по-големи гнусотии от нейните буркани - здраве! - грабнал си списанията и се измел.

На деветнайсет години Таня се махнала от къщи, отишла да живее на квартира - една прогнила от мухъл и влага таванска стаичка - където се затворила завинаги с десетки, а може би и стотици буркани, в които чернеели невъобразимо много конски косми. Започнала да пие, с никого не се срещала, само страстно се взирала в бурканите и често нощем й се привиждало, че съзира през някое от мътните стъкла знака на бъдещия живот: тогава грабвала буркана и го притискала с убедено охкане до недокоснатите си всъщност гърди..., но после на другата сутрин все излизало, че пак се е излъгала.

Минали още две години и някогашните й приятелчета се върнали от казармата. Били покаяни и смирени, веднага приели да почнат работа из тукашните фабрики или в ДАП-а, а когато началниците им казали да ги махат тия бради и да не са посмели да си пускат пак дълги коси - те лесно и покорно се съгласили.

Дошла и бързо отминала модата на лица като Таниното, но тя и туй не разбрала, защото животът й сега течал съвършено другояче, далеч от забавленията на връстниците й и от танцовите им забави в открития наскоро младежки дом. Майка й и баща й се били споминали, покосени от срам и вина, но тя изобщо не разбрала; веднаж зърнала на някаква случайна стена посивелите им некролози, погледала ги... - и отминала. Един ден пък променените й авери я потърсили и я намерили на оня таван. По това време къщата била вече изоставена от всички, собствените й хазаи също били махнали с ръка и се били изнесли някъде из оборотните жилища в мрачните блокове отвъд гниещата тукашна река само тя продължавала да живее горе. Таня ги посрещнала навъсена и те се стреснали като им отворила: насреща им стояла една остаряла жена. Таня ги изгледала и не се разбрало дали въобще си спомнила кои са, що са; помълчала миг-два и им тръшнала равнодушно вратата, а те някак си усетили, че този път това е завинаги, и после по пътя обратно се разбрали помежду си да я забравят.

 

* * *

И ето че една заран през август хиляда деветстотин осемдесет и девета година, когато по изровените пътища надолу през Сакара пълзяли последните колони от умиращи москвичи, шкодички и варшави, в един от бурканите на Таня действително се родила змия!

На Таня всичко й се преобърнало отвътре! Изумена и пребеляла, тя вдигнала буркана срещу мътния прозорец и се уверила, че там, вътре, в мръсната зелена вода, наистина се вие сиво, истинско змийче...

И изведнаж се ужасила: видяла, че всъщност младата змия се опитвала да изплува отгоре и да се плъзне навън...

Дръпнала се назад, замахнала и разбила буркана на пода; после стъпила върху змийчето и го размазала под тежката си, груба и напукана, отдавна-отдавна непоглеждана обувка.

И в този миг се огледала...

И като се огледала, се вкаменила: във всички буркани вече се гърчели млади водни змии, и всяка от тях се опитвала да изплува от вонящата вода, да се измъкне и да запълзи по пода. И после една по една те наистина изплували, измъкнали се и се плъзнали по пода - право към Таня.

Тя, разбира се, се разпищяла. "Помощ, помощ!" - викала, само че вече нямало кой да я чуе, тъй че писъците й отеквали страшно и се скривали надолу между напуканите стени на двата криви етажа. Тогава Таня се втурнала към вратата, но бравата - безнадеждно и завинаги ръждясала - внезапно заяла и вратата така и не се отворила, колкото и да я дърпала и блъскала.

Залепила се смразена на голата стена и загледала с ужас как змийчетата се вият и идват към нея. Отново се разпищяла - този път за да не чува пронизителното им съскане, но пак го чувала.

И тогава Таня, като събрала всичката си смелост, се стрелнала напред: претичала през онези гъмжащи по прогнилите дъски на стаята змии, разбила с победоносен трясък прозореца, поела дълбоко забравения чист въздух и с вик на безкрайно облекчение се хвърлила долу.

Блеснала сред облака от стъклени искри срещу синкавото утринно слънце, прелетяла сякаш над цялата онази забравена махала Свети четирсет мъченици и рухнала завинаги върху изкъртения последен плочник.

1980-2003

 

 

© Христо Карастоянов, 2003
© Издателство LiterNet, 20. 12. 2003
=============================
Първо издание, електронно.