Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ХАРИ ПОТЪР И КРИТИКАТА
Отговор до Симона

Христо Карастоянов

web

Уважаема Симона,

Видях Вашето писмо в Литернет, та ми позволете да Ви благодаря за него! Честно!... Мога надълго и нашироко да Ви обясня защо именно Ви благодаря, вместо да съм обиден, разстроен и съсипан, но си мисля, че точно това ще е напълно излишно.

Разбира се, стана ми приятно, че сте забелязала тази статия. И че й отговаряте с аргументи, защото тая дреболия - аргумента - май взехме да я забравяме и мигар случайно в един друг литературен (с извинение!) сайт за същата тази статия ме почнаха директно с голямата тояга. Както и да е.

За две неща съм безусловно съгласен с Вас. Първото е напомнянето Ви, че живеем в свят, в който всеки труд се заплаща - къде по достойнство, къде не чак толкова, но се заплаща. Литературният труд също. Или поне така казват, че било в други страни...

А второто, под което и аз бих се подписал, е, че епопеята за Хари Потър е научила много български деца да четат. На мен ли го казвате? Че нали имам внук (който повтаря и трите ми имена), който, още преди да тръгне в първи клас, изчете всички тези книги, а след това и сам започна да пише разказчета (пък сега дори печели литературни конкурси за деца; впрочем има го в Литернет, можете да го видите - нали затова Ви се похвалих, че ми носи името). Обаче да Ви кажа какво ме притесни после. Подариха му една джаджа, пи-ес-пи май се казва, след това той си намери диск с компютърна игра за въпросния Хари и вече не го чете. Не изобщо, разбира се - вече не чете книгите за Хари Потър. Като му се прииска Хари Потър, грабва пи-ес-пи-то, джитка и печели точки. Think about it, Симона, think about it!

Казвате, че детството Ви е било щастливо и заради книгите. Моето също. И то по същата причина. Мога точно толкова пламенно, колкото го правите Вие, да разказвам за книгите на моето детство, но по-важното е, че и Вие, и аз сме расли с книги.

Вижте, мила Симона, аз нито за миг не съм си и помислил, че днешното поколение е невежо. Напротив. Твърде често съм писал яростни текстове срещу всеки, който посмее да намекне дори нещо подобно. Не съм и против четенето на сагата за Хари Потър. Какво, да не би да съм призовал да се забрани? Църквата го била забранила или какво там беше сторила, но тя тая наша православна църква понечи да забрани и филма на Скорсезе по "Последното изкушение" на Казандзакис. (Впрочем тогава попитах от страниците на един много голям столичен всекидневник "Отче, а ти този филм гледал ли си го?" Мисля, че съм имал право на такъв въпрос, защото забраните ме ужасяват.)

С какво от писмото Ви обаче няма как да се съглася...

Да речем, Вие ме окачествявате като критик. Е, не съм. И в този смисъл грях Ви на душата, ако ми кажете, че дори и с една дума съм понечил да оценявам художествените качества на тия съчинения.

(Е, Пиер Байар е написал цяла книга, в която обяснява как да говорим важно-важно за книги, дето не сме ги и разгръщали. И даже цитира там Оскар Уайлд, който бил казал, че когато трябва да рецензира някоя книга - не я чете! Защото щяло да му пречи. Само че Уайлд с неговите язвителни шегички няма нищо общо с мрачните литературни талибани от твърде близкото ни минало, дето казваха: "Роман я не читал, но могу высказаться!..." - и громяха например "Доктор Живаго".)

...Сега, ако редакторите на Литернет ми разрешат, ще Ви разкажа една работа.

Преди забравих вече колко години се позарових в класациите по продажбите на книги в различните американски вестници. Вие сто на сто разбирате, че това ни най-малко не са литературни класации. Те редят книгите именно по продажбите им. Даже съм чувал, че си имат и термин "бестселинг" - тоест процес, а не просто резултат като последна и непоклатима истина. Та по същото онова време комай всички челни позиции бяха направо окупирани от Клайв Каслър. Вие Клайв Каслър чела ли сте? Защото аз съм го чел..., ама нейсе.

Точно тогава за първи път видях някой си автор J. K. Rowling. И този J. K. Rowling също се крепеше все на първите места в листите. През живота си не го бях чувал и затова в статийката си после говорех като за "него". Вие може и да се смеете, но доста по-късно видях едно интервю на госпожата, където тя казва, че напълно съзнателно се подписвала с подобни неразгадаеми инициали, та да я мислят за мъж.

Друго бях почнал да Ви казвам. Значи, Клайв Каслър беше на всички челни места по продажби, J. K. Rowling и "той", а пък Джеръм Дейвид Селинджър - някъде към двайстото, че и по-надолу.

След това обаче, колчем отново поглеждах към тези класации, Клайв Каслър ту потъваше някъде, ту направо изчезваше от листите, ту отново изплуваше с поредната си еднодневка и задължително яхваше първото място..., а Селинджър си беше неизменно там. Вие ми кажете какво означава това!

Та исках да кажа, че продажбите хич - ама хич - не са показател за каквото и да било друго, освен за търговия. И именно в този смисъл не книгите за Хари Потър, а самата госпожа Роулинг е някакъв феномен. Тя се превърна в звезда и за нея вече научавахме само неща, които научаваме въобще за звездите и за милиардерите: колко пари имат, кого съдят, кой ги съди... - обичайните работи. За книгите й и за филмите, направени по тези книги, вече се говореше само с цифри и те се оценяваха не от литературните издания, а от списания като "Форбс".

Сърдите се, че не съм чел, пък критикувам... Не критикувам нищо. Просто отчитам.

Вижте, Симона, знам, че книгите на Роулинг се четат неистово по цял свят. Или поне се четяха доскоро. И че май са преведени дори и на мъртвите езици - не знам защо са го направили, но така пишеше.

Историите за Пипи Дългото чорапче едва ли могат да се похвалят със същия бизнес-успех. Нямам представа дали когато през 1945 се появява първата книжка (всъщност книжле) за Пипи тя е предизвикала такова читателско торнадо като първата книга на Джоун Роулинг.

Сега си отива 2011 година, а книгата за Пипи се издава и издава... Оставете това, че в преднамереното телевизионно шоу "Малкото голямо четене" "Пипи Дългото чорапче" се оказа най-любимата книжка на днешните български деца. (Аз лично си мисля, че тъй като "последният" Хари Потър беше издаден у нас през 2007 година, тоест преди цели четири години, та може би поради това е останал на второ място... - но това, естествено, си е мое мнение!) Въпросът е, че през 2011 година Пипи е точно толкова актуална, колкото и когато се е появила за първи път в книжарниците. Сиреч вече шейсет и шест години.

Първият "Хари Потър" пък излезе през 1997 година.

Питам се дали през 2063 година някой ще е чувал за Хари Потър...

Но и с това не казвам нищо лошо за самия Хари. Вероятно откакто човекът е започнал да чете, винаги е имало книги, които първо са били като всепомитащи вихрушки, а след това са били забравяни. (За стоте години, през които се връчва Нобеловата награда за литература, са били отличавани книги, дето днес никой не ги помни, а авторите им са изпаднали дори от енциклопедиите.) Но тогава, във времето си, стотици и стотици хора са плакали и са се радвали с героите им и това никой не може да им го отнеме.

Прекрасно знам, че всеки век се нуждае от своята светла приказка, а ужасният двайсти век - още повече.

А от писмото Ви разбрах, че за вашето поколение тази вълшебна и вдъхновяваща приказка е приказката за Хари Потър.

И затова Ви благодаря.

Ваш
Христо Карастоянов

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2011, № 12 (145)