Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДУМИ ОТ ЗАБРАВЕНА ПЕСЕН

Христо Карастоянов

web

И друг път се беше събуждал с някаква песен в главата, но този път там имаше само мелодия, а думи - не. Не можеше да си ги спомни и си помисли с досада, че дълго ще се мъчи...

Асансьорът, разбира се, не работеше, и трябваше да слиза осем етажа по стълбището, което се виеше между олющените стени с отвратителните петна от стари наводнения и глупави ремонти. Навън миришеше на дим и мърша, отсреща в градинката още висяха дълги парцали от полицейската лента - по-предния ден там бяха открили труп - а отвъд сивите блокове виеха сирените на пожарните.

В автобуса беше по-мръсно от преди и се люшкаха парцали отпран гетинакс. Пътува дълго - пак бяха отбили движението. Или имаше авария, или беше станала тежка катастрофа, а може и да е било бомба, всъщност вече му беше все едно... - знаеше само, че пак ще закъснее и пак ще се свива гузно. Песента със забравените думи обаче продължаваше да звучи в главата му - дори и когато му връчиха заповедта, че е съкратен. Дори не се ядоса: беше свикнал с мисълта, че точно с него ще започнат... Все пак се скара с шефа си: не искаше да му плати дните от дълго неизползваните отпуски...

Денят се влачеше все такъв мрачен. По обед вече беше официално безработен, но си каза, че от утре ще му мисли. Купи си някакъв остарял вече вестник и седна да изпие една ракия в кафенето отсреща, където беше шумно и където той изпсува с омраза в оловната мътилка... Във вестника пишеше, че токът поскъпвал и че в центъра на София пак имало престрелка. Захвърли го върху мръсната маса, тресна набързо блудкавата ракия и се махна от там.

Огледа се нагоре, където пред старата автогара едни момчета се биеха, после надолу към площада, където трима полицаи се разправяха с орляк просяци...

И точно тогава се сети!

Онази песен се казваше "La vie en Rose"!...

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2004, № 6 (55)