ДРУГАТА СТРАНА

Христо Карастоянов

web

1.

Обичаше да си представя как умира отведнаж - или в съня си, или на улицата, пред очите на покрусените минувачи. Просто полита и вече е мъртъв, още преди да е рухнал на плочника или на асфалта на пешеходната зона в центъра. Представяше си обикновено победоносен инфаркт, но приемаше да е и рак на някое по-благородно място. В гърлото, например.

И нямаше да се лекува! Никакви болници! Никакви лекарства, операции... Не се виждаше омотан в тръбичките и жиците на системите им! Не се виждаше в лайната на оскотяващо залежаване. Това той нямаше да го допусне за нищо на света. Ако се завъртяха така нещата, че да бъде изправен тъкмо пред опасността да залинее и да се остави в агонията на обидно и гнусно тръшване, просто щеше да изпревари немарливия ни Създател: щеше да се качи на покрива на отсрещната седеметажна кооперация и да скочи оттам. Толкоз.

2.

Отсетне нямаше да си спомня по каква причина му се наложи да отиде на доктор, но така или иначе там го подкараха по едни все по-съмнителни прегледи, където го посрещаха и изпращаха някакви лекари с все по-съчувствени лица. Изпълняваше, каквото му кажат, но го правеше от учтивост, и търпеше високомерно всичко.

А ето че накрая му казаха скръбно: прегледите показват безпощадно, че има рак на същото онова благородно място, което си бил представял дотогава, и че сърцето му е в дотолкоз прединфарктно състояние, че било направо неразбираемо как вече не е рухнал на плочника, както си върви, или в съня си.

3.

...Като се окопити от чутото и след като усети отново земята под краката си, той преглътна и каза:

- Пишете рецептите!

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2006, № 10 (83)