ДОБРИЯТ СЪСЕД

Христо Карастоянов

web

Един човек си загуби главата. Като си лягаше вечерта, си беше на мястото, а на сутринта, като се събуди, я нямаше. Провери под възглавницата, бръкна под леглото, после обърна къщата, изтърси де що имаше чекмеджета и шкафове, прерови килера, огледа чак в тоалетната, понеже понякога оставяше и там разни работи - я някоя книга за четене, я нерешена кръстословица - обаче главата му я нямаше никъде и това беше положението.

Човекът много се притесни и накрая, срам не срам, звънна на съседа отсреща да го пита.

- Съседе - каза, - много се извинявам, ама да си ми виждал случайно главата?

Онзи в първия момент кипна и замалко да му тегли една, но го видя какъв е притеснен и уплашен, та само изръмжа:

- Бе ти майтап ли си правиш с мене?

- Какъв майтап? - възкликна човекът. - Недей така! Аз сериозно те питам!

- Ами явно майтап си правиш - натърти съседът. - Ми ей ти я главата на раменете, аз да не съм нещо кьорав! Хубава работа...

Човекът си опипа главата и тя наистина си беше там!

- Боже - рече радостно, - не знам как да ти благодаря, брат! Ако не беше ти да ми кажеш, направо не знам как щях да я карам без глава...

Оттогава те двамата много се сприятелиха. Човекът редовно канеше съседа си да му цапнат по едно, веднъж през есента му удари едно рамо да си прибере дървата в избата, после му държа стълбата да не падне, като си оправя антената, и въобще такива работи.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2011, № 12 (145)