Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

In memoriam

СПОМЕН ЗА ДОБРИ ТОНЕВ

Христо Карастоянов

web

Искате ли да ви покажа кога за първи път е споменато името на Добромир Тонев във вестник?

Ето...

Профили

Добрият мир на Добромир1

В ямболския техникум по механотехника учи едно момче, което вече е проверило себе си - Добромир Маринов му е името.2 Сега аз имам един въпрос не към него, а към неговите съученици:

Известно ли ви е, че още на първия ден след излизането си от болницата, където беше отведен след една твърде тежка злополука, Добромир помоли да му позволят да поязди кон?! Тези, които го познават по-отблизо, не могат да не знаят, че от шейсет и осма година насам той се занимава с конен спорт. Сега, нека започнем по-отдалеч. В първия момент след нелепото нещастие Добромир не си помисля за нищо друго, ами за това, дали ще може да продължи да язди. Защото веднага е разбрал, че характерът на злополуката може да му направи наистина сериозни пречки в това отношение. В болницата той често пита по този въпрос, но му отговарят съчувствено: е, да... разбира се... може би... но... Дълбоко в себе си обаче никой не вярвал, че Добромир ще може да продължи да спортува.

Та, на първия ден след излизането си от болницата, той помолва да му бъде позволено да поязди. Разбира се, съгласяват се, позволяват му, но съвсем недоверчиво и пак така с някаква съчувствена учтивост...

А постепенно става така, че през март тази година3 на конните състезания Добромир спечелва една първа награда, една втора и една специална награда за техничност! Само по себе си това е нещо много, но я да си помислим как ми би се изненадала съдийската комисия, ако й беше известно, че никой не е вярвал, че Добромир ще може въобще да язди. И всички са имали пълни основания да се съмняват, защото, както си казахме, такъв е бил характерът на злополуката.

Вие, неговите съученици от техникума, май като че ли бяхте по-потресени от него през оня крив ден на декември седемдесет и втора? А когато на следващия ден отидохте да посетите Добромир Маринов в болницата, той ви посрещна съвсем спокоен, усмихнат беше, нали така, та даже беше пренебрегнал класическите лекарски заповеди и си позволи да слезе долу при вас да си поговорите за разни неща.

Нека си помислим колко души познаваме около нас, които на драго сърце биха използвали някое смешно порязване, за да отърват два-три часа я по математика, я по нещо друго...

Казвам това, за да подчертая, че Добромир е имал наистина всички основания да пропусне цяла една учебна година - нека да не забравяме, че едно от последствията от злополуката бе дори затрудненото писане!...4 А пък той не я пропуща въпросната година и сега пак е в класа си, вече като четвъртокурсник.

Значи има нещо отвътре в това момче, което - според лошите романисти - “го е накарало да превъзмогне болката"; нещо - което, казано по-простичко - го е върнало по максимално бърз начин при вас в училището и след това дори му е помогнало да продължи да тренира конен спорт.

Добре де, ще каже някой, кое е това нещо, което говори за такава душевна сила?! Вижте, не бих казал, че Добромир е някакъв свръхчовек! - не, той всъщност е едно най-обикновено българско момче. Пък и в нашето общество няма място за супермени, нали?!...5

Ние обаче бихме могли да потърсим по-дълбоко причините за неговото поведение: така например самият той казва, че много от нещата в характера си ги имал от баща си. И в това отношение аз напълно му вярвам - сигурно е така! Значи, тук ние опираме първо на първо до възпитанието, а оттам вече и до по-други неща...

Тоест, Добромир в никакъв случай не е единственото момче, способно на такава сила. Такива младежи като него у нас има много. Те са на пръв поглед най-обикновени, понякога дори не ги забелязваме, но все се случва нещо в живота им, което ги проверява как ще издържат на изпитните, които съдбата им готви. Добромир ги издържа с много добър! - защото такава е душевната нагласа на младия българин.

 

Ами това е... Смешно и не знам какво... Друг път ще ви разправям предисторията на този текст, който ми е много скъп.

Както и да е.

Не става въпрос за стихотворения, нали? Ами много просто: чак после Добри (нямам представа защо) взе, че ми донесе стихотворения. При оная първа среща Добри ми говореше само за коне; после много писа са коня... Стихотворенията не бяха хубави, но - пак така, без да имам представа защо - му казах, че са страхотни. После го приеха в Пловдивския университет и още първия месец ги прочел пред другите от литературния кабинет. Върна се почти разплакан в Ямбол и ми каза яростно, че ще им покаже на тях!...

Показа им. И стана звезда, ама не като днешните, ще прощавате, “звезди".

После си отиде. Пише - на 24 март 2001 година.

Но казва ли ти някой?

Ето ви и една снимка. Помня и повода, и времето: осемдесет и втора година, Оги Сапарев и Добри дойдоха да представят първата ми книга... А бяхме млади, бяхме толкоз млади...

Огнян Сапарев и Добромир Тонев представят първата книга на Христо Карастоянов, Ямбол, 1982

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Христо Карастоянов. Вестник “Народен другар", Ямбол, брой 51 (2833), 25 април 1974 година. [обратно]

2. Добромир Маринов... О, Боже! Добромир обожаваше баща си... - бай Марин. Беше хубав човек. Тръгна си първи... [обратно]

3. Тази година... Хм... Е, виж по-горе коя е била “тази година"... [обратно]

4. Да му се не види! Ега ти годините! “Затруднено писане"... Ръката му беше отрязана, ръката! Дясната! Но главният редактор не можеше да си представи, че може да се каже така. [обратно]

5. В тогавашното, в тогавашното наше общество... В сегашното ни супермени - дал Бог! [обратно]

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2008, № 3 (100)