Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АРМИЯТА НА КРАСИВИТЕ ВОЙНИЦИ

Христо Карастоянов

web

В някоя си армия войниците ги подбирали по хубост. Там поручиците се различавали от редниците по мустаците, но и на едните, и на другите мустаците им били напарфюмирани. На генералите също. В раниците имало задължително брилянтин и гел, за една несресана лимба те тиквали директно в карцера, ебати, войниците не козирували, а откършвали благороден поклон с ръка на сърцето, духовата музика свирела само валс, танго и рокендрол, тъй че войската марширувала по плаца с изяществото на танцьори на фламенко, защото вместо стрелба и ръкопашен бой в казармата се изучавали танци, поезия и добро поведение.

А пък войската в държавата оттатък баира била нещо ужасно. Там войниците приличали на парцаливи караконджули, били дребни, грозни и страшно въоръжени, мръсни, рошави, направо ад, всички пушели като разпрани, а офицерите псували на всяка дума. Не било за разправяне.

Един петък тия убийци нападнали армията на красивите войници. И ги избили до един, защото тия наместо да отвърнат с огън, викали: "Добър ден! Как сте?" - пък когато онези ги колели като овце, пищяли: "Само не по лицето! Само не по лицето!"

Както и да е - изклали ги.

След което взели да си вдигат паметници навсякъде из победената държава.

А на паметниците били изваяни не като криви изроди, каквито били, а красиви, снажни и с напарфюмирани мустаци - досущ като онези, които били изтрепали.

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2011, № 12 (145)