АНАСТАСИЯ РОМАНОВА ОТ СЕЛО ГАБАРЕВО? И ЗАЩО НЕ?

Христо Карастоянов

web

В. "Уикенд" по повод разказа "Името" от Христо Карастоянов

Не помня точно кога беше тая работа, но се случи да изгледам по достопочтения телевизионен канал "Холмарк" филма на NBC "Анастасия: загадката на Ана Андерсон". С Ейми Ървинг, Оливия де Хавиланд, че дори и с Омар Шариф.

Горе-долу по това време (когато гледах филма, а не когато той е сниман - доста по-стар е) гръмна и историята, гласяща, че руската принцеса Анастасия е живяла в нашето село Габарево под името Елеонора Крюгер, а са й викали в селото госпожа Нора. Работата уж почна напълно сериозно, стигна се до изравяне на тленните останки и при ексхумацията присъстваха Йордан Йорданов (който от едно останало кокалче може да ти възстанови главата на някой починал преди векове човек като истинска) и доц. Мария Грозева. И следовател е присъствал, естествено. И всичко това - с прокурорско разрешение. Тоест, никаква самодейност.

После всичко секна - при това секна някак си така изведнаж, сякаш по нечия истерична заповед.

Пак тогава в Русия уж идентифицираха телата на избитото през 1918 година последно руско императорско семейство, препогребаха ги в Санкт Петербург (точно осемдесет години след разстрела им - на същата дата, 17 юли), но в общия гроб край Екатеринбург не бяха открити останките на две от децата на Николай Романов. (Пак си ги откриха де, но на друго място и доста по-късно.) След това, през 2000 година ги и канонизираха за мъченици.

С което би трябвало да се сложи веднаж завинаги точка на историите за това, че Анастасия Романова като по чудо се е спасила след ужаса в Ипатиевския дом в Екатеринбург (разрушен от Борис Елцин, който пък след това, вече като президент на Руската федерация, благослови препогребването на Романови).

Точка на историите и категоричен отговор на въпроса за това - оживяла ли е най-малката царска дъщеря в оная безсмислена касапница... Не е оживяла, разбира се!

Едно на ръка, че не беше сложена точка: след официалното идентифициране, след държавното препогребване, след канонизацията се появи поредната и последна (засега) Анастасия - някоя си Наталия Билиходзе.

Както и да е.

Справочниците са безмилостни: "Романови", уж спасили се от разстрела, започват да се появяват веднага след тази трагедия, като само ония, които са се ползвали с по-голям или по-скромен успех по света, та са оставили спомен, са 230 души. (Сред тях има и две особено изобретателни самозванки, които са се представяли за... никога несъществували деца! Тоест за пети дъщери на Николай и Александра.)

И тук вече от само себе си се налага въпросът: защо? Историята е пълна с мистификатори и самозванци - защо човекът от просветения двайсти век така се вълнува от възможното избавление и от по-нататъшната съдба на Анастасия Романова? Като между другото тъй наречените лъже-Анастасии далеч не са най-многобройните. Лъже-Олгите са 28, лъже-Татяните - 33, точно колкото "Анастасиите", лъже-Мариите са цели 53, а за лъже-Алексеевците просто няма какво да говорим: 81 млади и не толкова млади мъже са се обявявали за оживелия престолонаследник. (Сред тях е и "нашият" Георгий Жудин, който е живял с "нашата" Анастасия в Габарево.)

Тъй че, защо все пак именно Анастасия?! Мисля си, че всички тези слухове за оцеляването на който и да било от руското императорско семейство - независимо от очевидните спекулации в повечето от тях - не означават нищо друго, освен искрената надежда на хората, че някой е бил спасен в онази чудовищна жестокост и несправедливост през 1918 година. А пък тя е най-малката, най-красивата, най-веселата, най-любимата на татко си. За никое друго от царските деца няма филми - за Анастасия и филми има, песни са писани за нея, та чак "Ролинг Стоунс" я възпяват в "Sympathy for The Devil" ("I stuck around st. petersburg, When I saw it was a time for a change, Killed the czar and his ministers - Anastasia screamed in vain...").

Защо са се появявали лъженаследниците - това за мнозина си има много лесно обяснение: прословутото наследство на последния руски цар! То уж стои нейде из европейските трезори, трупа лихви, станало е колосално, но може да бъде взето единствено от доказан царски наследник. Държавниците поне държат на това обяснение. Едни викат, че ставало дума за богатство от над 400 милиарда долара, други - напротив - доказват, че изобщо няма никакво такова богатство, ами просто има няколко влога, които Николай Романов открил на децата си, пък всичко друго пак той си бил прибрал в Русия преди войната...

Сигурно е така - сто на сто повечето от случаите, ако не и всичките, са заради това "наследство". И никак не е за чудене, че най-яростни врагове на самозванците са били тъкмо многобройните роднини на царя, пръснати из целия свят.

Тъй че въпросът не е защо са се появявали.

Въпросът е: защо толкова народ им е вярвал! И защо и сега вярва! Дори и когато ги отрича - това пак е вярване. (Можете ли да си представите: търсят се "исторически грешки" в детската анимация на Fox Animation "Анастасия"! Хем напълно сериозно се търсят и посочват! Цитат: "В мултипликационния филм се говори само за една революция, а в реалността те са били три - революцията от 1905 година, февруарската революция, в хода на която царят се е отрекъл от престола, и Октомврийската революция." Цял исторически трактат срещу една приказка за деца.)

Има обаче нещо, което смущава в случая с "нашата" Анастасия.

Във всезнаещата търсачка Google за Ана Андерсън има 26 600 000 хиляди съвпадения. Съдебните процеси, които са водени покрай нейната претенция са продължили почти 49 години. Многобройни са експертизите, които са правени. За нея се говори и пише далеч след смъртта й през 1984. За следващата по популярност претендентка Евгения Смит пак в Google намираме 82 500 споменавания. И дори за най-новата - Наталия Билиходзе - срещанията са над хиляда само там.

А за Елеонора Крюгер те са 448. Главно в български страници. В някои руски сайтове нейният случай минава в графата "куриози". Шумът около нея - ако въобще можем да говорим за шум - секва за година-две. Журналистката Донка Йотова издаде през 1998 година книга "Романови - краят на една мистерия", тази година я преиздаде, допълнена с нови факти, но общо взето никой не обърна внимание. Следователят Емануилов регистрира фондация, поддържа сайт. Сюжетът "Елеонора Крюгер" цъфна в "Ясновидци", но беше по-скоро забавен, а самите габаревци по-често си спомнят за спътника на "госпожа Нора" - доктор Петър Алексиев - отколкото за нея самата.

Защо така?

Най-лесният отговор ще е - защото случаят е най-недостоверен. И наивен. Един вид - хайде и ние барабар Петко с мъжете... Навсякъде има по една Анастасия, та защо да няма и у нас...

Възможно е точно това да е отговорът.

За да го приемем обаче първо трябва да получим убедителни отговори и на доста други въпроси. Нищо, че те могат да бъдат набутани в досадната тема за "световната конспирация" (срещу България, естествено).

... През 1979 година бившият милиционер Гелий Рябов и геологът Александър Авдонин оповестяват, че са намерили мястото, където се намират останките от разстреляното императорско семейство. През 1989 година лобното място е официално разкопано. Открити са скелетите на девет души. На 23 август 1991 година бюрото на главното управление за съдебна експертиза към здравното министерство почва идентификацията. През октомври 1992 в работата се включва и вътрешното министерство на Великобритания. Година по-късно е образувана държавна комисия, оглавявана от вицепремиера Яров и съставена от специалисти от Руската академия на науките, съдебни медици и антрополози от Англия и САЩ. Резултатите са публикувани на 25 септември 1995 година. Там се казва, че останките принадлежат на императора, императрицата, дъщерите Татяна, Олга и Анастасия, доктор Боткин и трима слуги. Останките на дъщерята Мария и престолонаследника Алексей не са намерени и комисията твърди, че труповете им са били изгорени.

Дотук хубаво. Обаче с изводите не са съгласни някои членове на самата комисия. Изследователи намират противоречия в т.нар. "Записка на Юровски" и доклада на колчаковския следовател Соколов. Руската православна църква се въздържа. Въпреки това на 17 юли 1998 година се състоява пищна церемония, на която в Петропавловския събор останките са препогребани именно като царски.

Препогребани или не, остава въпросът за липсващите тела. Светът е "убеден", че липсват Алексей и Анастасия. Да, но руската страна твърди, че липсващата е Мария. Един вид - Анастасия е налице, престанете вече с тая Анастасия! Това, което е било забавна загадка осемдесет години, вече не е загадка и никак не е забавно!...

Светът продължава да не вярва, така че се налага онези два трупа, които не били намерени, понеже нали били изгорени, все пак да бъдат открити през август 2007 година. И бързо са идентифицирани като останките на Алексей и Мария. Казаното по-рано вече е доказано.

Това - в Русия.

Какво става у нас.

У нас, с официалното разрешение на старозагорския окръжен прокурор започва разкопаване на гробове, за които местните твърдят, че са на Елеонора Крюгер и Жорж Жудин. Ексхумацията се извършва на 13 и 21 юли 1995 година. И, както справедливо казва доц. Мария Грозева, това не е въпрос на сензация - това е сериозно научно изследване.

За съжаление, не е последвало никакво сериозно научно изследване.

Последвало е нещо много странно. Държавата просто не обръща внимание на случващото се в Габарево. Задгърбва го. Премълчава го. И дори оставя впечатление, че налага възбрана върху говоренето на тази тема. Дори съвсем наскоро (тази година през януари), това го напомни бившият следовател от Габарево Благой Емануилов, учредител на регистрираната в Пловдивския окръжен съд фондация "Принц Алексей и княгиня Анастасия". "Писал съм и до президентството, и до настоящото правителство, но получавам само отговори, че експертиза може да бъде извършена само след съгласуване с руската страна. Ясно е, че те никога не биха се съгласили, защото смятат въпроса за приключен", казва пенсионерът, цитиран от старозагорския вестник "Новината".

Наистина странно!... Държавата, която малко преди това официално е хвърлила луди пари - според някои става дума за 17 милиона лева на данъкоплатеца! - в една дупка край Царичина (да търси там прачовека, който бил двуполово същество, както и оригинала на кирилицата, който оригинал ни е донесен от Космоса!), да не обърне внимание на това?! Държава, която най-сериозно и задълбочено изследва нищо незначещи драскулки, диктувани от извънземни и писани с ръката на контактьорка, държава, която впряга ресурсите на едно свое силово министерство да копа дупка (при цели трима министри!), да не провери за какво става дума?! Да не прати останките за ДНК-експертизи?!

Да се копае под диктовката на извънземните може, а да се проверят слуховете около един реално живял човек - не?! Е, странно си е пък!

Следователят бил готов сам да действа за експертиза, дори се свързал с професор от Великобритания и онзи се съгласил, но, разбира се, казал, че това ще струва 6106 паунда. Такива пари пенсионерът няма как да извади, пък държавата дори и срещу тази нищожна за нейната щедрост сума не проявява поне любопитство. А шест хиляди паунда е заплатата на Азер Меликов за месец и кусур, да му се не види и работата!

Държавата обаче се прави, че няма такова животно, и накрая случаят "Елеонора Крюгер" съвсем логично цъфва в едно съмнително телевизионно шоу. Точка.

При положение че българската държава не обръща внимание на нещо, което се случва на нейна територия, то и светът реагира напълно съответно: изобщо не реагира.

Не реагират и многобройните Романови, които инак мощно помитат всяка поява на поредната "Анастасия", дори и най-комичните.

Русия с удоволствие (и дори с някаква откровена благодарност) също си премълчава, тъй че най-високото място, до което се издига историята на Елеонора Крюгер от Габарево в Руската федерация, е сайтът Самозванцы Руси и Европы.

Всички са доволни.

Случаят в Габарево може да се запише в графата "Следствието приключено - забравете!", според както беше озаглавен един филм на Дамиано Дамиани.

И там си е и записан.

Случаят не е "мухлясал", според както го описа преди няколко дни един пъстър вестник. Случаят е просто закрит.

Скептикът в мен казва: Хубаво, но защо самата Елеонора Албертова Крюгер никога не е казвала, че тя е Анастасия? А тя наистина не го е казвала. Не са го казвали и неколцината спътници в живота й. Не са го казвали другите руски емигранти, намерили подслон в България. Тези руски емигранти, дето им викахме "белогвардейци", са били висши офицери, поне някои от тях са били приемани в двора, все пак сам Врангел е идвал чат-пат в България... Никой и зъб не е обелвал. Защо? Мълчанието на самата госпожа Нора става дваж по-странно като се има предвид, че тя не е живяла само в Габарево (та, един вид, кой да ти обърне внимание на евентуалните й претенции). Не. Елеонора Крюгер е прекарала цяла година в Берлин, и то през 1936 година, точно по време на Олимпийските игри, когато германската столица е бъкала от държавни глави, всякакви официални лица и - най-важно - от жадни за гръмки заглавия журналисти от цял свят. Нима не е можела там да се оповести, при това на майчиния си език, в родината на майка си - цял свят е щял да я чуе?! Страх? Обет за мълчание?

Верно е, че Елеонора Крюгер нито веднаж не е споменала нищо такова. Така си и отишла през 1955, без да тресне по масата и да каже: "Аз съм Анастасия Николаевна Романова! Дайте си ми трона и на баща ми си златото!"

Обаче на един подобен въпрос - защо самата Елеонора Крюгер не е заявила, че е Анастасия - има простичък отговор: ЗАЩОТО ТОВА СА ГО ЗАЯВЯВАЛИ САМО ФАЛШИВИТЕ АНАСТАСИИ!

Истинските не дават пресконференции под надслов: "Аз съм цар!" Не участват в ток-шоута "Пусть говорят"... Не съдят родината си.

Това го правят единствено самозванците.

ПП: Поне филм да бяхме снимали. В история като тази какво ли няма - кеф ти драма, кеф ти биография, кеф ти крими, ужаси и мистерия - изобщо всичко, което го пише в енциклопедията IMDB. Пък и Fantasy да е, все е нещо. Ако не някой "Оскар", "Златен глобус" или палмичка от Кан, то шум поне щяхме да получим.

А всъщност защо да е късно за това? Правителствата като не щат, поне киното ни да изкяри пет минути слава.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.09.2009, № 9 (118)