Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Христо Карастоянов
=============================
АДЪТ - ВТОРАТА ПРЕСЕЧКА ВЛЯВО

(Гротеска)

web

Действащи лица:

Иван Маминколев
Човекът от Ямбол
Елвис Пресли
Хитлер
Маестро Боби
Нерадко Минев
Професорът
Жулиета
Санитар
Първи доктор
Втори доктор
Трети доктор
Бодигард
Петров
Репортерка
Телевизионен водещ
Оператори, полиция и може би дори войска

 

Действие първо

1.

Попаднали сме на място, където човекът от Ямбол и Елвис Пресли играят табла, а Иван Маминколев седи отстрани и ги гледа притеснено.

Нямам представа що за място е това.

Иван Маминколев (жално): Сега вие ще ме изслушате ли най-после?

Човекът от Ямбол (с досада):Е, а казвай де, а казвай!

Иван Маминколев: Ами мене нали ме назначиха на работа в Народния театър...

Човекът от Ямбол: Е.

Иван Маминколев: Явих се на конкурс и го спечелих...

Човекът от Ямбол: И к`во...

Иван Маминколев: Той обаче този Народен театър тук не е като онзи Народен театър там...

Човекът от Ямбол: И к`во...

Иван Маминколев: И к`во... Събраха ни още първия ден, които бяхме спечелили уж конкурса и ни казаха, че до три дена сме трябвало да представим някакъв си проект...

Човекът от Ямбол: И к`во...

Иван Маминколев: Ами нямам представа как изглежда един проект!

Човекът от Ямбол: Е, че ти като не знаеш как изглежда един проект, къде си тръгнал бе, брат'чед?!... На, и Елвис Пресли ще ти каже същото! Кажи бе, дупце райско! Какво само се хилиш!

Елвис Пресли: Като ти падне гласът, първата ти работа е да видиш къде е паднал! Нататък е лесно!

Човекът от Ямбол (пердаши се радостно по коленете): Цар си, говнянко!...

Иван Маминколев (горчиво):Голяма помощ ми оказахте, няма що, много ви благодаря!...

Човекът от Ямбол: Е нали затова са приятелите! Приятел в нужда се познава!

Елвис Пресли: Да! Голяма нужда - голям приятел!

Човекът от Ямбол (духва върху зарчетата в шепата си, хвърля ги, мести пуловете):Понечили, значи, танкист и поетеса да се..., тъй де, да се съберат, да създадат поколение, да си имат детенце. И знаеш ли какво им се родило?

Елвис Пресли: Костенурка с картечница?

Човекът от Ямбол: Не. Самовар. Ама то, защото тя поетесата беше рускиня. Той и танкистът беше руснак... И разправяше, че бил имал две пишки и поне три нокътя на големия пръст на левия си крак. Били като ветрило и едвам ги изрязвал. Много хубаво го знам аз него!

Елвис Пресли: Ужас. Ами ако бяха близнаци?

Човекът от Ямбол: Ако бяха близнаци, щяха да са двойка чайници с дистанционно управление. А за оня пич, танкиста, после ми казаха, че бил изобретил плат, но дотолкоз корав, че трошал де що имало шевна машина на този свят. И да видиш сега какво става? Вика го лично Сталин и му казва, така и така, ти защо се хабиш с такива глупости? На кого е изтрябвал плат, дето да не можеш нищо да си ушиеш с него?... Нашият отначало много се изплашил, че Сталин ще му отреже главата, обаче Сталин наместо това му дава хора, дава му пари и го праща да изобретява други работи. И той, знаеш ли какво изобретил? Изобретил самолет с парен двигател. Такъв един хвърчащ локомотив. Това лично Сталин ми го е разправял.

Елвис Пресли: Ами ето. Онзи плат е ставал да се направи от него самолет. Трябвало е тъй да каже на Сталин...

Човекът от Ямбол (оглежда го внимателно, после махва снизходително с ръка):Въобще, тя майката си трака, ами карай сега... Имаше силни и слаби - Колт изравни всички.

Елвис Пресли: Точно така! А джинсите и кока-колата ги направиха еднакви.

Човекът от Ямбол: И Макдоналдс... Абе, живеем добре, ама няма как. (Хвърля, мести с победоносно чаткане пуловете.)

Елвис Пресли: Снощи, моля ти се, сънувах една много шантава работа...

Човекът от Ямбол: А? И какво?...

Елвис Пресли: Сънувах, че уж едни боинги се джасват в близнаците в Ню Йорк!...

Човекът от Ямбол: Къде се джасват?

Елвис Пресли: В Световния търговски център. Той нали представлява два небостъргача близнаци и боингите се дръннаха там. Първо в единия, после в другия...

Човекът от Ямбол: А така! И какво после?

Елвис Пресли: Ами нали ти разправям, шантава работа! Близнаците се срутиха... Седях на някакъв баир такъв, май че беше Бакаджика, и отсреща беше Ню Йорк, и аз гледах от Бакаджика самолетите как извиват широко и как се блъсват в небостъргачите... Направо майката си трака, ти казвам...

Човекът от Ямбол: Ега ти случая!... И кога става това?

Елвис Пресли: А!... Ей това вече е най-странното... На единайсти септември две хиляди и първа година... Запомних го, защото те близнаците нали приличат на единайсетица, като ги гледаш отдалече... Сега уж сме две хиляди и пета..., направо нищо не разбирам...

Човекът от Ямбол: Заеби. Аз на тез глупости не вярвам: сънищата нищо не значат!... Хайде играй сега.

Пристига Хитлер. Прилича на един остарял Чарли Чаплин, носи пазарска чанта. Почва да се кара на Елвис Пресли на някакъв съвършено неразбираем език, който само напомня немски...

Елвис Пресли се смее.

Но не и човекът от Ямбол.

Човекът от Ямбол (на Хитлер): Бе, а бягай вече да си биеш инжекцията и престани да се дърлиш с човека, да ти сера в устата профанска!...

Хитлер понечва да се скара и с него на неговия си език, но човекът от Ямбол вече му е обърнал гръб.

Човекът от Ямбол (на Елвис Пресли):Ми ти бе! Защо му мълчиш на тоя?

Елвис Пресли (слисано):А?! Че какво да му кажа?!

Човекът от Ямбол: "Какво да му кажа..." Ще му кажеш например, "аз от препариран човек акъл не ща"! Що не му го кажеш, ами му мълчиш?!

Елвис Пресли: Е, че нали и аз съм препариран? Тука в тоя гълъбарник всички сме все препарирани... Как да му кажа, "аз от препариран акъл не ща", като и аз съм препариран, майка му стара?!

Човекът от Ямбол: Е, именно де! Точно тъй ще му кажеш и ще му запушиш устата. В Ямбол мингяните как си викат помежду си, "аз от мингянин акъл не ща"! И край! "Аз от мръсен мингянин акъл не ща!" - и моментално почват да се перат с коловете! (Продължава по-спокойно.) Мен шейсет и втора като ме пратиха на пионерски лагер в Полша, преводачката ни имаше ей тука от вътрешната страна на китката татуиран номер. От концлагера. Била в концлагер и номерът още си й стоеше. Тез хора май нарочно не си ги махаха номерата от концлагерите, не смяташ ли? Изглеждаше ми много стара, пък сега като си правя сметката, най-много да е била на четирсет... (Поглежда криво Хитлер.) Е, не мога да ги разбера някои хора и това е положението! Защо въобще живееш, като не ти е кеф да живееш?!

Иван Маминколев: Добре де, аз какво трябва да правя сега с тоя проект?

Човекът от Ямбол: Какъв проект?!

Иван Маминколев: Ами от Народния театър ни заръчаха тука до три дена да представим проекти! Вие двамата глухи ли сте или какво?

Човекът от Ямбол (шашнат): Е, че ти какъв го дириш в Народния театър?!

Иван Маминколев: Ами явих се на конкурс... Вие май въобще не ме слушате, майка му стара! Какви хора сте, не знам!... Явих се и го спечелих, обаче казаха, че трябвало да се представи програма, а нямам идея каква програма мога да им измисля... И сега аз заради едната програма може пак да остана без работа... Казвайте какво правим сега, нали ми се пишете приятели!

Човекът от Ямбол: И защо се халосваш да се явяваш на конкурс?! Защо не пробваш някой път да мислиш, преди да направиш нещо, че да видим какво ще се получи! Мисли малко!

Иван Маминколев: За какво?

Човекът от Ямбол: В какъв смисъл за какво?!

Иван Маминколев: За какво да мисля!

Човекът от Ямбол: За мисленето бе, човек! Мисли за мисленето!

Иван Маминколев: Да-да, ще мисля! Ще мисля, ама гладно стои ли се!

Човекът от Ямбол: И сега като имаш работа, какво?

Елвис Пресли (небрежно):Тая работа с проектите на мене много ми прилича на сваляне на жена. Може да го правиш много готино, може да си голям цар, обаче всъщност никога не знаеш какво точно иска жената.

Човекът от Ямбол: Така си е. Обаче какво ти пука...

Елвис Пресли: Така си е, обаче аз искам да кажа тука, че туй, което предполага мъжът, че очаква жената относно големината на съответната мъжественост, почти никога не отговаря на сбъдналата се действителност, но не е задължително това непременно да завърши зле.

Човекът от Ямбол (ококорва се):А!!! Пич! Пет лева, ако го повториш това нещо!

Елвис Пресли: Моля?

Човекът от Ямбол: Пет лева имаш от мен, ако успееш да го кажеш това същото нещо втори път, и евалла ти правим веднага!

Елвис Пресли: Туй, което предполага мъжът, че очаква жената относно големината на съответната мъжественост, почти никога не отговаря на сбъдналата се действителност, но не е задължително това непременно да завърши зле. (Въздъхва.) В смисъл че си се изложил и така нататък.

Човекът от Ямбол (потресен):Еееееба си майката!

Елвис Пресли (скромно):Е... Rock and roll is dead.

Човекът от Ямбол: Абе..., (сухо) и ти си прав.

Иван Маминколев им се обижда и отива на друго място, където го пресреща Маестро Боби, сподирен на свой ред от Жулиета и от Санитаря.

Маестро Боби (угрижено и убедено):Звездите са много големи! Една звезда като нищо може да дойде колкото Бургашка област!...

Иван Маминколев (кисело): Е, и защо точно колкото Бургаска област?

Маестро Боби: Е, че как! Защото Бургашка област - голяма! Ти картата май не си я гледал...

Жулиета (свадливо на маестро Боби):Абе ей, ти с тез чехли едновременно по вънка ли ходиш и идваш тука?!... Убивам те, хубаво да знаеш!... (На другите, вече по-меко.) Дошла съм да ви кажа, че ще ви оставям вече. Заминавам!... Ричард Гиър най-сетне се решил! Зарязал оная скумрия Джулия Робъртс и от снощи е в България. В момента е в София, но днеска пристига с експреса и утре тръгваме двамата за Далас.

Иван Маминколев (кисело): Жулиета, моля ти се! Как Ричард Гиър? Какъв Ричард Гиър?! Ти сега какво, паднала жена ли си решила да ставаш?

Жулиета: Защо паднала?

Иван Маминколев: Ами защото така се получава. Ричард Гиър, артък... Нали до оня ден бяхте с Том Круз. С контейнерите на Том Круз какво стана? Нали щяха да пристигат - не пристигнаха ли?

Жулиета: На гарата са. На гарата са, обаче тоя келеш си ги иска обратно. Ама аз ги блокирах. Сега никой не може да ги освободи без подписа на Жулиета, той какво си въобразява?...

Санитарят: Кажи им, кажи им, Жули! Кажи им как катастрофирал!

Жулиета: А да, той пък вземал, че катастрофирал! И си натрошил оная работа - на три места! Верно, оперирали са го и му го заковали със златен пирон, ама беше тя!

Маестро Боби (невинно и подло):Мадам! Тоя Ричард Гиър не беше ли агент на Тракийския ансамбъл?!

Жулиета (убийствено и високомерно):Ти какво ми се правиш на луд бе?!

Маестро Боби: Мадам! Какво говорите...

Жулиета: Няма да ми викаш "какво говорите", ясно ли ти е?! Мен мъж ми е началник на военната полиция, че пак не си позволява да ми вика така - ти ще ми викаш! Да се обадя ли сега на джипката, а?!

Санитарят (заплашително на маестро Боби):Внимавай какво говориш, маестро! Внимавай какво говориш на дамата!

Иван Маминколев: Ей, чшт! Няма да се карате, щото ще се сбиете и ще си скъсате дрехите!

Санитарят (не се отказва така лесно):Ай сиктир, разбираш ли! Ти май забравяш, че тука нищо не зависи от докторите. Тука всичко зависи единственото от санитарите.

Маестро Боби (забравя за Жулиета):Дай си ухото!... Дон Корлеоне ми писа!...

Иван Маминколев: Не думай!

Маестро Боби: Честно! Тия, дето ги мислех, че са агенти на Тракийския ансамбъл и че ме преследват, били всъщност бодигардове... Честно! Пратил ми ги като подарък за юбилейния концерт и за да не се притеснявам, обаче толкова дискретно, че и аз не съм разбрал какви са и що са!... Много изискани младежи ти казвам, много! Дал им препоръчнати писма, но те не посмяли да ми ги връчат... Отделно, че са ме удостоили със сабята на Боливар и съм поканен от Обществото на народите в Пантеона на безсмъртните. Ще съм между Безансон и Буало. Те там нали са по азбучен ред, затова... Безансон, Бетанкур, Боби, Буало..., горе-долу така вървят! А, щях да забравя! За пътуващия театър Дон Корлеоне също така ми е осигурил и пътуващи зрители...

Иван Маминколев: Маестро! Защо говориш глупости?!

Маестро Боби: Моля?!

Иван Маминколев: Глупости говориш!

Маестро Боби: Моля?!

Иван Маминколев: Глупости говориш, казвам!

Маестро Боби (го гледа потресен).

Иван Маминколев: Че къде ще ви съберат толкоз народ в тоя пансион? А?!

Маестро Боби (заеква потресен): А-а-а...

Иван Маминколев: Пансиона на безсмъртните, хайде холан! Ега ти пансиона! Той да не е разтегателен?!

Маестро Боби (в ужас): Агент на Тракийския ансамбъл! Агент на Тракийския ансамбъл!

Влиза припряно Професорът.

Професорът (тревожно):Силата е равна на момента! Моментът е равен на силата!

Жулиета: Хайде и тоз ми се прави на луд...

Професорът: Обаче ме подслушват!...

Маестро Боби: И мен! И мен!

Професорът (подозрително):Какво и теб?

Маестро Боби: И мен ме подслушват!

Професорът (ревниво):Кога са те подслушвали?

Маестро Боби: Винаги, когато се включа в някоя открита телефонна линия...

Професорът: Моля?

Маестро Боби: Винаги, когато се включа в някоя открита телефонна линия, и почват да ме подслушват!

Професорът: Каква открита линия?

Маестро Боби: Ами по телевизията. Или по радиото, все едно... Като се включа, и веднага почват да ме подслушват! Просто ги чувам как ми дишат в слушалката, ти казвам...

Професорът: Е, че ти защо се включваш? Аз затуй и не им гласувам. Защото така най-лесно ще ме издирят. (Маха край ушите си, сякаш гони мухи.)

Жулиета (с убийствено презрение): Аман от луди в тоз град!

Професорът (изразително):Ами като ти изпращя един?

Жулиета: Е, а изпращи ми де!

Професорът: Изпращявам ти не, ами оттатък!

Жулиета: Е, а изпращи ми де!

Професорът: Изпращявам ти не, ами оттатък!

Жулиета: Е, сега вече който не се обади на джипката - на!

Влиза най-сетне и Нерадко Минев.

Нерадко Минев: Голям студ днеска! Голям, ти казвам! Тая заран излизам аз да ходя да си купувам вестници, и, представи си, пред стаята ми - два умрели фингвина! Голям студ, голямо нещо!

Иван Маминколев: Два какво?

Нерадко Минев: Два умрели фингвина! Представяш ли си!

Иван Маминколев: Искаш да кажеш два пингвина?

Нерадко Минев: Е, два умрели фингвина де! Аз какво казах?

Иван Маминколев: Каза два умрели фингвина!

Нерадко Минев: Именно. Два умрели фингвина.

Иван Маминколев: Казва се пингвин, с фъ.

Нерадко Минев (подозрително):Бе на тебе какъв ти е проблемът?

Иван Маминколев (махва безнадеждно с ръка):Хубаво. И какво беше почнал да казваш?

Нерадко Минев: Бях почнал да казвам, че излизам аз за вестници и пред стаята ми - два умрели фингвина!

Иван Маминколев: Как два умрели пингвина...

Нерадко Минев: Ами тъй! Умрели от студ. То имаше още, ама те другите избягаха.

Иван Маминколев: Как избягаха!

Нерадко Минев: Те не бяха умрели и избягаха. А онези двата ги намерих вече умрели.

Иван Маминколев: Бе какви пингвини бе? То днеска топло, какви пингвини?!

Нерадко Минев: Не знам! Не знам топло ли е, какво е, ама те фингвините бяха умрели.

Човекът от Ямбол: Ей, чшт! Те тез пингвини да не са били заразени с птичи грип? Ти нещо бара ли ги с ръце?

Нерадко Минев: А, няма такова нещо! Не бяха заразени.

Човекът от Ямбол: Откъде си толкоз сигурен?

Нерадко Минев: Ами защото другите знаеш ли колко бързо бегаха? Болен човек тъй може ли да бяга?

Иван Маминколев (продължава да се заяжда):Че откъде са се взели тез пингвини?

Нерадко Минев: От Северния полюс, естествено! (Решително сочи нанякъде.) Тръгнали на юг към топлите страни, ама то тука по-студено от Северния полюс и те умрели. Баш пред вратата ми. До тук стигнали. Живот!

Професорът (намесва се нервно):На Северния полюс няма пингвини. На Северния полюс са белите мечки. Пингвините са на Южния полюс.

Нерадко Минев: Тъй ли? От теб го чувам! Че то на Южния полюс не е ли много горещо?

Професорът: Не е!

Нерадко Минев: Хубаво де, няма да се караме! Тези явно бяха емигрирали от Южния полюс... И отишли на Северния! Така и така, тука вече не се трае на тоз тъп Южен полюс, няма живот тука за нас в таз жега, фингвини сме все пак, да му таковам мамата, ами я да вдигаме ние гълъбите!... И къде-къде - давай на Северния полюс! Ама на Северния полюс нали много студено и тръгнали обратно да се връщат... Това е.

Професорът: И ти откъде разбра, че били от северния полюс?!

Нерадко Минев: Ами много просто! Бяха опръстени!

Иван Маминколев (възхитено):Евалла ти правим, Здравко! Ти направо ме закла! Остави ме сега, че много ме е срам от мене си!...

Професорът: Обаче иначе май ще излезе прав.

Иван Маминколев: Кой това?

Професорът: Здравко. Ще излезе прав май... Казаха, че ще вали и на, заваля... Явно ни чака дълга и люта зима!

Нещо иззвънява. Санитарят поглежда към някакво табло, където мига червена лампичка и хуква навън.

А Иван Маминколев се почесва, почесва, па се връща при човека от Ямбол и при Елвис Пресли, може би за да им се подмилква за програмата, не знам.

Там обаче отново ги връхлита Хитлер и започва да им крещи на своето си подобие на немски.

Човекът от Ямбол: А мани се вече де! А мани се вече от тука!

Елвис Пресли: Нали знаеш, че не те чува?!

Човекът от Ямбол: Чува той, чува! Много хубаво чува.

Иван Маминколев (опитва се да ги заинтригува): Впрочем, вие знаете ли как превъртя тоя човек?

Човекът от Ямбол и Елвис Пресли: Кой това?

Иван Маминколев: Хитлер.

Човекът от Ямбол и Елвис Пресли: Не.

Иван Маминколев: Ще ви кажа... Това стана през шейсет и седма, помня я годината, защото наесен влязох в казармата, а той превъртя пролетта. И как стана... Беше учител по естествознание и обичаше да води децата на излети из таковата. И шейсет и седма за Кирил и Методий решил да им покаже тунела и ги вкарал там. И като били вътре - минал влакът, та така...

Човекът от Ямбол: А браво! И много деца ли загинаха?

Иван Маминколев (вдига рамене): Нито едно! Хитлер, като усетил - усетил ли, чул ли, не го знам - че идва влак, веднага почнал да им вика да се залепят към стената. Разбрал, че и да се съдерат да бягат, пак няма да успеят да излязат, преди да ги застигне влакът, и веднага им закрещял да се залепят за стената и да не мърдат... И нито едно дете не загинало в тунела, обаче той си полудя човекът.

Елвис Пресли: Ужас! Е, той не си ли е бил направил сметката, че скоро ще мине влак?

Иван Маминколев: А! Точно там е въпросът! Никакъв влак не е трябвало да минава, пич!

Елвис Пресли: В смисъл по разписание ли?

Иван Маминколев: Не по разписание. Въобще! Линията беше затворена от много години, още откакто построиха двойната малко по на юг. Те даже разправяха, че петдесет и шеста, когато стана голямата мобилизация, самият тунел го взривили в средата..., обаче не знам. Така и не се разбра какъв е бил тоя влак...

Човекът от Ямбол: Стига бе! Е, как така?

Иван Маминколев: Ами не знам как, ама не се разбра. Нещо за военните от летището приказваха, че правели експерименти в онзи тунел, за някакви важни клечки от София ставаше дума, но нищо не се доказа... А и самият влак изчезна и всъщност никой друг не го е виждал. Само Хитлер и децата... Обаче той нали си изперка нещастникът, та... И после ходеше и викаше ту "Хайл Хитлер", ту "Фашист, фашист, мръсен фашист!..."

Елвис Пресли: И защо това?

Иван Маминколев: Защо викаше "Хайл Хитлер" ли? Ами, такова, защото разправяше, че видял в онзи влак Хитлер...

Човекът от Ямбол и Елвис Пресли: Моля?!

Иван Маминколев: Нали ви казвам, изпуши си човекът. Влакът като минал, и той видял през прозореца Хитлер. После - "Хайл Хитлер, Хайл Хитлер" - и тъй си му остана Хитлер, нищо, че той след това спря да вика "Хайл Хитлер", ама стана много заядлив. А пък истинското му име вече никой не го помни. Едни разправят, че май се бил казвал Стойчо Малката пача, защото в онуй училище имаше друг учител, дето прякорът му беше Иван Пачата, обаче не е сигурно... Някои дори твърдяха, че на Иван Пачата пък му викали Юри Гагарин, та може и да ги бъркам...

Човекът от Ямбол: (вече е загубил интерес към историята) Юри Гагарин излетя в космоса шейсет и първа, обаче това всъщност не беше Юри Гагарин, защото всъщност няма никакви космонавти - всичко е чиста измама. И никакъв Джон Глен няма! Руснаците правиха опитите с кучета, а американците - с маймуни. Кой от което си е имал в повече - него слагал в ракетите... Въобще простотиите им край нямат!

Елвис Пресли: Абе, карай сега! Пак като не ни бият - берекет вересин!

Човекът от Ямбол (заканително):Какво знаеш ти!!!...

И си играят пак таблата...

Иван Маминколев: (опитва се отново да ги заинтригува): Мен са ми разправяли, че като съм се родил, не съм изплакал, а съм се разсмял...

Елвис Пресли: А стига бе! Това е невъзможно!

Иван Маминколев: Именно! Не е възможно, а съм го направил.

Елвис Пресли: А някакви доказателства, моля?

Човекът от Ямбол (киска се):Последиците са доказателства!

Хоп, пристига отново Санитарят...

Санитарят (весело):Хайде сега, гълъбчета, симпатяги безподобни, мирно-равнис, строй се, преброй се! В колона по един към докторите, ходом - марш!

 

2.

Сега сме на някакво друго място. Даже на няколко места - последователно...

На първото човекът от Ямбол седи пред бюро, зад което пък бюро е първият доктор. И този първи доктор ще показва на човека от Ямбол картите от тестовете на Роршах.

Първи доктор: Нали знаеш, приятелю, какво е това тука в ръцете ми?

Човекът от Ямбол: Картинки...

Първи доктор: Именно. Картинки. И тези картинки се наричат как?

Човекът от Ямбол: Как?

Първи доктор: Наричат се "Тест на Роршах"!...

Човекът от Ямбол: ... и мат!

Първи доктор (сепва се):Моля?!

Човекът от Ямбол: Рор! Шах! И мат!

Първи доктор: Аааа..., да. Е. Не бях се замислял по този начин... Добре, да оставим сега това... Така. Значи, аз ти показвам картинката, а ти ми казваш първото, на което ти заприлича. Схващаш ли?

Човекът от Ямбол: Тъй вярно!

Първи доктор: Добре, почваме... (Показва на човека от Ямбол първата карта.) Какво виждаш?

Човекът от Ямбол (убедено):Гъз.

Първи доктор (стряска се и бързо обръща картата към себе си; взира се и свива устни):Добре... (обръща картата върху бюрото и показва следващата.)Сега?

Човекът от Ямбол (спокойно):Гъз.

Първи доктор (повтаря всичко като след първата карта; оставя я и вдига третата.)

Човекът от Ямбол: Гъз.

Първи доктор (светкавично я оставя и вдига следващата.)

Човекът от Ямбол: Гъз.

Докторът сваля и вдига картите все по-бързо, а човекът от Ямбол все по-бързо казва "Гъз!"...

Първи доктор (стигнал е до последната карта.):А сега?

Човекът от Ямбол: А... Туй нищо не ми говори!

Първи доктор: Първото, което ти идва на ума...

Човекът от Ямбол: Ами нищо не ми идва на ума!

Първи доктор: Нищо?

Човекът от Ямбол: Направо!

Първи доктор: Съвсем-съвсем нищо?!

Човекът от Ямбол (намусено.):Докторе, ти скоро да си ходил на ушен лекар?

Първи доктор (пренебрегва забележката; назидателно.):Това защото не е карта на Роршах!

Човекът от Ямбол: А такаааа...

Първи доктор: Това въобще не е карта на Роршах! Това е най-обикновена рисунка! Рисунка на птица!

Човекът от Ямбол: Ааааа... (Облекчено.) Вече се чудех: какъв ли ще е тоя гъз с крила!...

Първият доктор записва трескаво нещо си в тефтера...

На другото място са Иван Маминколев и вторият доктор...

Иван Маминколев (надменно): Не вярвам в извънземни, ти казвам!

Втори доктор: А, те пък ще си раздерат ризата, като разберат... Мислиш ли, че им пука?

Иван Маминколев: Ей затуй и не вярвам: защото не им пука. Знам ги аз. Много хубаво даже ги знам!

Втори доктор (миролюбиво):Добре, да не спорим сега! Отговори ми все пак на въпроса!

Иван Маминколев: Какъв ти беше въпросът?

Втори доктор: Ако все пак - казвам ако! - ако все пак дойдат извънземните, какво според теб биха си взели те от нас, дето го нямат, пък ние го имаме?

Иван Маминколев: Мастика.

Втори доктор: Мастика?

Иван Маминколев: Мастика.

Втори доктор: И защо мастика?

Иван Маминколев: В смисъл?

Втори доктор: Защо точно мастика?

Иван Маминколев: Е, нали питаш какво ще си вземат, дето те го нямат, пък ние го имаме...

Втори доктор: Е?

Иван Маминколев: Мастика имат ли?

Втори доктор: Надали.

Иван Маминколев: Видя ли?

Втори доктор: Да, но защо именно мастика?

Иван Маминколев (надменно):А какво?

Втори доктор: Ти каза мастика и аз те питам защо според теб мастика?

Иван Маминколев: Добре! Няма да се караме! Не щеш мастика - не щеш! Свещички за хемороиди в такъв случай.

Втори доктор: Свещички за хемороиди?

Иван Маминколев: Свещички за хемороиди.

Втори доктор: Свещички за хемороиди?

Иван Маминколев: Свещички за хемороиди.

Втори доктор: И защо свещички за хемороиди?

Иван Маминколев: А защо не?

Втори доктор: Но защо точно свещички за хемороиди?

Иван Маминколев: Не може ли?

Втори доктор: Не, лошо няма, обаче...

Иван Маминколев: Тогава?

Втори доктор: Ами ако те нямат хемороиди?

Иван Маминколев: Е, тогава мастика!

Втори доктор: И защо мастика?!?!

Иван Маминколев: Докторе! На тебе какъв ти е точно проблемът? Чувай какво ще ти кажа... (конспиративно) Докторе, един съвет от мен. Ако някой те тормози...

Втори доктор: Кой да ме тормози?!

Иван Маминколев: Няма значение кой. Ама не ми харесваш - нервен ми се виждаш. Ако някой те тормози, даваш му разхлабително и приспивателно едновременно. (Многозначително.) Мноооого силно разхлабително и мноооого силно приспивателно... Пробвай! Страхотен ефект, ти казвам!

Вторият доктор също пише припряно в тефтера си.

На третото място - третият лекар и Хитлер.

Хитлер (отчетливо и ясно, въобще с гласа на Юрий Левитан): Говорит Москва. От советского информбюро. Последний час. Сегодня, второго февраля, войска Донского фронта полностью закончили ликвидации немецко-фашистких войск, окруженных в районе Сталинграда.

Третият лекар хъмка и радостно пише...

Хитлер (пак така, но по-тържествено): Говорит Москва! От советского информбюро! Последний час! Сегодня, второго февраля, войска Донского фронта полностью закончили ликвидации немецко-фашистких войск, окруженных в районе Сталинграда.

Трети доктор (обнадеждено): Добреее..., даже много добре!

Хитлер (за трети път, още по-гръмко): Говорит Москва! От советского информбюро! Последний час! Сегодня! Второго февраля! Войска Донского фронта!!! Полностью закончили ликвидации!!! Немецко-фашистких войск, окруженных!!! В районе!!! СТАЛИНГРАДА!!!

Трети доктор: Идеално! Идеално!

На първото място първият доктор вдига глава от тефтерите си и се ослушва.

Първи доктор (изненадан):А! Ама това - Хитлер?!

Човекът от Ямбол: Е, Хитлер де!

Първи доктор: На руски?

Човекът от Ямбол: На руски. Защо?

Първи доктор: Днеска?!

Човекът от Ямбол (съчувства му):Защо? Какво те смущава?

Първи доктор: Е, той нали само на трето число минава на руски?

Човекът от Ямбол: На трето число му е заради Курската дъга.

Първи доктор: Знам. Обаче днеска не сме трети...

Човекът от Ямбол: Ама е сряда.

Първи доктор: И какво като е сряда?

Човекът от Ямбол (обяснява му):Всяка трета сряда от месеца му се пада поражението при Сталинград.

Първи доктор: Аааа... Верно, че така беше.

Човекът от Ямбол: Капитулацията на фелдмаршал кой там беше и така нататък...

Първи доктор: Верно, верно... (Навежда се и пише.)

Човекът от Ямбол: Абе..., живот! Какво да го правиш!

На третото място Хитлер продължава...

Хитлер: Наши войска сломили сопротивление противника, окруженного севернее Сталинграда, и вынудили его сложить оружие. Раздавлен последний очаг сопротивления противника в районе Сталинграда. Второго февраля тисяча девятсот сорок третего года историческое сражение под Сталинградом закончилось полной победой наших войск.

Внезапно започва да се смее сатанински, а докторът пише стремително...

На второто място са вторият лекар и Маестро Боби.

Маестро Боби (явно продължава някаква започната преди това история): Въобще, докторе... Да ти кажа, бил съм богат, бил съм и беден - да си богат е по-хубаво.

Втори доктор: Ти? Че ти бил ли си някога богат?

Маестро Боби: Не, някой го бил казал.

Втори доктор: Кой ти го бил казал?

Маестро Боби: Не на мен - прочетох го в един вестник...

Втори доктор: В кой вестник?

Маестро Боби (високомерно):А, да - сега пък ще им помня и вестника... Всичките са агенти на Тракийския ансамбъл! Всичките!

Втори доктор (пише радостно):Така, така, така... Кажи сега за дон Корлеоне.

Маестро Боби: Какво за дон Корлеоне?

Втори доктор: Ти виждал ли си се с него?

Маестро Боби: Да. Ти защо питаш това?

Втори доктор: Просто ми е интересно.

Маестро Боби: Че да ме изтропаш на агентите на Тракийския ансамбъл!

Втори доктор: Не ставай глупав, маестро! Аз да не съм луд да си ритам хляба.

Маестро Боби (подозрително):А откъде да съм сигурен... (Въздъхва.) Добре, добре... Караше крайслер, ма крайслерът му - боядисан като акордеон.

Втори доктор: Какъв акордеон, моля ти се?

Маестро Боби: Велтмайстер, разбира се. Крайслерът на акордеоните.

На първото място вече седи Елвис Пресли.

Първи доктор (показва му карта на Роршах):Какво виждаш тук?

Елвис Пресли (озадачено):Гъз.

Първи доктор (бързо обръща картата към себе си; взира се и свива устни):Добре... (Обръща картата върху бюрото и показва следващата.) Сега?

Елвис Пресли (смаян):Гъз.

Първи доктор: Тъй. (Трета картинка.) А сега?!

Елвис Пресли: Гъз!

Първи доктор (решително насмотава цялото тесте карти и ги лашва в чекмеджето.)

Елвис Пресли (подкупващо):Докторе, няма какво да се срамуваш. Гроб съм!

Първи доктор: Моля?!

Елвис Пресли: Гроб съм!

Първи доктор: За какво говориш?

Елвис Пресли: Няма да се плашиш! Обещавам ти, че от мен няма да излезе, че държиш порнографски материали в кабинета си!

На второто място вторият доктор вече си говори с Професора.

Втори доктор: Какво ти е?

Професорът (гони мухи край ушите си):Нищо ми няма.

Втори доктор: Нещо не ми харесваш днеска...

Професорът: Нищо ми няма! Какво не ми харесваш?

Втори доктор: Ами де да те знам! Гледаш лошо!

Професорът: Как гледам?

Втори доктор: Гледаш лошо.

Професорът: Как лошо? Като някой, дето на мястото на къщата му ще строят нещо друго, или нещо такова?

Втори доктор: Моля?

Професорът: Като някой, дето на мястото на къщата му ще строят нещо друго, или нещо такова!

Втори доктор: Май не ти разбрах шегата!

Професорът: Каква шега?

Втори доктор: Шегата.

Професорът: И кой се шегува?

Втори доктор: Ти. Защо? Не се ли шегуваш?

Професорът (коварно):Докторе, ти виждал ли си морето?

Втори доктор: Да, защо питаш?

Професорът: Морето много вода, много нещо.

Втори доктор: Много си прав.

Професорът: Морето има най-малко милион кофи вода.

Втори доктор: Така ще дойде работата, сто на сто ще излязат милион.

Професорът: А! Виж се какъв си невежа! Милион! Провокирах те и ти се хвана.

Втори доктор: В смисъл?

Професорът: В смисъл, че никакъв милион! Минимум хиляда! (Плясва сърдито по бюрото.) Е сега вече се пошегувах! Докторе! Да идеш да си искаш парите от тез, дето са те учили!

Първи доктор и Нерадко Минев.

Първи доктор изважда картите на Роршах от чекмеджето, поглежда Нерадко Минев, поглежда картите, поглежда Нерадко Минев, поглежда картите, поглежда Нерадко Минев...

И светкавично връща картите обратно в чекмеджето.

Нерадко Минев: Докторе, ще се мре...

Първи доктор: Нищо де, здраве да е.

Нерадко Минев: Какво здраве, докторе?! Какво здраве, като за последен път сраф във фторник.

Първи доктор: Вторник е с въ.

Нерадко Минев (вразумително):Фторник е с фъ. Фъ! Фъ като пайтон!

Първи доктор: А, не - файтон е с фъ. Не пайтон, а файтон.

Нерадко Минев: Аз какво казах?

Първи доктор: Каза пайтон.

Нерадко Минев: А какво трябваше да кажа?

Първи доктор: Файтон! С фъ.

Нерадко Минев: Е, именно де. С фъ! Това кой не го знае?! Пайтон е с фъ! Като фторник.

Първи доктор: Вторник е с въ, а файтон с фъ. Фффффф-айтон!

Нерадко Минев: Фторник е с фъ като пайтон!

Първи доктор: Да ти покажа ли речника?

Нерадко Минев: Въобще не ме интересува и на речници не вярвам.

Първи доктор: Добре, добре!... Добре!!! Кажи сега какво искаше да ми кажеш?

Нерадко Минев: За последен път сраф във фторник!...

 

3.

Тримата лекари, бодигардът на Петров и самият Петров са на съвсем друго място.

Лекарите прелистват тефтерите си и обясняват.

Първи доктор: Тука имаме кататоничен и халюцинаторен синдром, имаме затвореност, емоционално обедняване, ниска активност, имаме разгърнатост на психотичен епизод, болният се нуждае от комплексна терапия, психофармакотерапия, светотерапия, лазеротератия, магнитотерапия...

Втори доктор: Имаме си работа с делириум, обилни зрителни халюцинации, онироидален синдром, аменция. Класическа екзогенна психоза: пациентът си въобразява, че е от Ямбол! Абсолютен социопат.

Трети доктор: И параноя.

Бодигард (притеснен):Басимайката!

Първи доктор: Имаме два случая на тревожно-фобични разстройства. Имаме социофобия с клинични прояви на паническо разстройство с психовегетативни реакции. При другия случай имаме класическа агорафобия. Ще се наложи използването на невролептици, транквиланти, антидепресанти. Няколко чакат за трапанация...

Втори доктор: Имаме циклофрения, епилепсия, старческа деменция...

Трети доктор: И параноя.

Бодигард: Басимайката!

Първи доктор: ... сенилни, пресенилни, травмени, съдови и органичномозъчни психически разстройства...

Втори доктор: ... олигофрения, агресивна мегаломания и тежка психопатия...

Трети доктор: И параноя.

Бодигард: Басимайката!

Първи доктор: ... инфекциозни, соматогенни, психогенни и интоксикационни психози...

Втори доктор: ...дислексия, съчетана с логорея, интердинамични перверзии и един агресивен суицид...

Първи доктор: ... тежка форма на алголагния...

Бодигард: К`во било?

Първи доктор: Сексуални отклонения от вида садо-мазохизъм. Тежка форма на алголагния с циклични прояви на агресия...

Втори доктор: ... психопатия с параноични цикли и обща агресивност по време на циклите, фазова неадекватност с тежки пристъпи...

Трети доктор: И параноя!

Бодигард: Басимайката!

Първи доктор: Повечето от пациентите са тук, понеже поради заболяването си могат да извършат престъпления от значителна обществена опасност.

Втори доктор: От значително повишената обществена опасност!

Трети доктор: Заради параноята!

Бодигард: Басимайката! Лудница!

Втори доктор: Психодиспансер!

Бодигард: Аз к`во казах? Лудница!

Втори доктор: Тук не е прието да се казва лудница.

Бодигард: Хубаво тогава. Гълъбарник.

Втори доктор: Психодиспансер!

Петров се поизправя на стола си. Другите млъкват.

Петров (студено):Да разбирам ли, че говорим за тежки случаи?

Първи доктор (гузно):Амииии...

Втори доктор (страхливо):Еееее...

Трети доктор: Все пак..., нали разбираш..., параноя!

Бодигард: Басссиймайката!

Петров: Ясно. Надигате си акциите!

Първи доктор (възмутено):Ама моля ти се!

Втори доктор (възмутено):А, не е така!

Трети доктор (съкрушено):Ама това сега..., направо параноя!!!

Бодигард: Басссиймайката!

Петров: Добре. Сега - да се разберем. И няма да повтарям. Тука до една седмица искам от вас заключение, че всички до един са здрави.

Лекарите не вярват на ушите си.

Петров: И ги изписвате моментално.

Лекарите се вкаменяват.

Петров (вече на първия лекар):Ти. Пускаш съобщение за пресата, че благодарение на такива и такива нови методи... Я по-добре пиши, за по-сигурно. Така и така, нови методи, прогресивни методи, експерти на това и това министерство и еди коя си световна здравна организация са дошли и са останали удивени от напредъка в работата върху хора с психически заболявания... Всъщност я направо дайте една пресконференция.

Първи доктор: Ама каква световна здравна организация, моля ви се?

Втори доктор: То никой не е идвал от...

Петров (прекъсва го нетърпеливо):Идвали са, идвали са. От министерството са идвали и от световната здравна организация са идвали. Идвали са, огледали са на място и са установили достоверността на докладите ви. И пиши, моля ти се! Така. Пишеш ли? От местната администрация са обещали, че на същия терен, където в момента се намира домът за хора с психически заболявания, ще бъдат изградени нови помещения, които ще се използват за социални цели. Това "за социални цели" - обезателно! (На бодигарда.) Дай им пликовете, ако обичаш... (На лекарите.) По пет бона сега и по пет като свършите работата.

Бодигардът учтиво им раздава пликове.

Лекарите се оживяват гузно.

Надничат срамежливо в пликовете.

Петров: Приберете ги веднага! Не сте в банка. И няма нужда да ги броите - да съм бил някога некоректен?...

Петров става.

Петров: Но ще ви помоля да побързате, защото документите ми вече са придвижени в министерството. И машините чакат на шосето. (Много сериозно.) Въобще, на работа, господа! Малко бюрокрация и си получавате и другите пликове.

 

4.

Пак сме там, където и в началото. Елвис Пресли и човекът от Ямбол отново мятат заровете на таблата, а Професорът, Иван Маминколев и Нерадко Минев го играят кибици. Санитарят и той е там: решава кръстословица и им хвърля по едно добронамерено око...

Нерадко Минев: Вчера отивам аз в града за вестници и на връщане един се развика на шофьора на рейса, че подминал спирката. Той че я подмина шофьорът - хубаво, ама и честен! И като отивам при него и му викам, така и така, може ли да спрете, и той си призна човекът, че не знае къде е спирката. Вика: "А! Тука спирка ли имало! Не е ли по-нататъка!" И онзи човек отзад тогава вика: "Алоооу! Ма отде ви взеха такива индианци бе! Вчера един ме остави един километър преди спирката, днеска ти - един километър след! Ма то ясно, че от Индия ви карат!"

Професорът: Не от Индия, а от Виетнам. Карат ни виетнамци, защото ядат кучета, пък тука кучетата станаха голяма напаст. Мен един от общината ми разправяше, че вече там са назначили едни оправни хора: хем отговарят за бездомните кучета и за кучкарниците, хем са свързани с фирми, които държат виетнамски ресторанти.

Елвис Пресли: А виетнамците, като ядат кучета, дали ги е страх от кучета?

Човекът от Ямбол: Това не знам. Едно време в Ямбол също имаше виетнамци, обаче нямаше бездомни кучета.

Професорът: Аз затова гледам много-много да не им ходя в града. Мразя автобусите. Веднаж, както чаках, и гледам - а! Скелетите на всички, които са чакали на тази спирка и преди! Представяш ли си? Чакаш си ти автобуса на спирката и изведнаж виждаш скелетите на онези, които са чакали там преди теб! Ама тогава имаше една черна мъгла такава, та може да е било и халюцинация.

Елвис Пресли (учтиво):Кой номер?

Професорът (сепва се):Какво викаш?

Елвис Пресли: Кой номер беше автобусът?

Професорът: Кой автобус?

Елвис Пресли: Кой номер беше автобусът, дето го чакаше!

Професорът: Е, кой номер сега... (Гони мухи край ушите си.) Хайде нека да е било единицата. (Кипва.) Какво значение - кой автобус?!

Човекът от Ямбол (подхвърля разсеяно):Тогава ли те прибраха за първи път?

Професорът: А, не. За първи път ме прибраха, като им изкъртих микрофона в автобуса.

Нерадко Минев: А?!... И ти защо им го изкърти?

Професорът (възмутено):Подслушваха ме!

Нерадко Минев: Хубаво, ама микрофона защо?

Професорът: Чрез микрофона ме подслушваха.

Влиза малко така на една страна Хитлер. Гледа едновременно гузно и виновно. А след него войнствено пристига и разгневената Жулиета...

Жулиета (възмутено):Какво ми се правиш на луд ти бе! А? Какво ми се правиш на луд?!... (към другите) Какво ме гледате! Какво ме гледате!!! Тоя дърт папардак не ще да ходи в банята!

Хитлер жалко пролайва нещо на своя си език.

Жулиета: Ще мълчиш! (на другите) Тарикат ще ми се прави! Питам го аз докога ще го чакам да се изкъпе, че да мога да изпера, той знаете ли какво ми вика? Страх го било! Питам го аз - от какво те е страх бе?! А той знаете ли какво ми отговаря?! А?! Знаете ли какво ми отговаря тоя човек?!

Човекът от Ямбол (безразлично):Какво ти отговаря?!

Жулиета (възмутено):Отговаря ми, че в банята го причаквал трети украински фронт!...

Елвис Пресли (миролюбиво):Е че то си е за страх...

Жулиета: Оооо, я стига, моля ти се... Аз нали проверих! Никой нямаше в банята, какво ще ме лъже! (На Хитлер.) До половин час да си в банята! Повече няма да повтарям! Отивай, да не се разправяме по друг начин, разбра ли!...

Врътва се и си излиза, а Хитлер, хем облекчено, хем гузно се присламчва към останалите... Понечва да лавне на Елвис Пресли...

Човекът от Ямбол (миролюбиво):Хайде, хайде!... Забрави ли, че днеска сме вече трети?

Хитлер (веднага):Внимание, внимание! Говорит Москва! От советского информбюро! К началу июля советские войска всесторонне подготовились к предстоявшим сражениям как в боевом, так и морально-психологическом отношении. В подготовку битвы на Курской дуге был вложен напряженный труд миллионов тружеников тыла, советских воинов, командиров и штабов всех степеней. Это была поистине титаническая работа.

Човекът от Ямбол: А така! Какво си се разкрещял... И вземи наистина да се изкъпеш, че миришеш.

Хитлер го гледа възмутено и отчаяно...

Професорът (тревожно на човека от Ямбол):Но обаче ти бъркаш нещо...

Човекът от Ямбол: Аз никога нищо не бъркам. Какво бъркам?

Професорът: Бъркаш нещо! По Гринуич днеска сме първо число!

Човекът от Ямбол: По кое сме били първо число днеска?

Професорът: По Гринуич!

Човекът от Ямбол (спокойно):Ти тоз Гринуич да вземеш да си го навреш в гъза! По московско време сме трети.

Професорът: Ама това не може да бъде!

Човекът от Ямбол: Кое не може да бъде?

Професорът: Това!

Човекът от Ямбол: Тъй ли мислиш? (На Хитлер.) Я му кажи на тоз урунгел!

Хитлер (строго):Молчать и не разсуждать!

Човекът от Ямбол: А така!

Хитлер: Начальство лучше знает!

Човекът от Ямбол: А така! (На Професора.) Начукаха ли ти го?

Хитлер: Есть человек, есть проблема... Нет человека...

Човекът от Ямбол, Елвис Пресли и Нерадко Минев: ... нет проблема!

Професорът (примирено):Неее... Всичко е дух и материя! Дух, материя и енергии. Ей в онуй кьоше например са най-положителните енергии, обаче пък там най ме подслушват, да му се не види! Хем там ме подслушват стерео...

Нерадко Минев: Не е въпросът само в енергиите. Тука отдолу има тунел, ама много голям тунел, ти казвам! Мно-го! Могат да се разминават спокойно два-три тира и до пет волги. Тръгва от Зайчи връх, минава точно под нас и стига до Царево. А пък вече там в Царево има подземно пристанище. За самолетоносачи...

Професорът: Ей затуй не ходя да им гласувам!

Елвис Пресли (учтиво): А пък аз познавам най-страхотната дебелана...

Човекът от Ямбол: Така ли?

Елвис Пресли: Да.

Човекът от Ямбол: А... И колко тежи?

Елвис Пресли: Двайсет килограма.

Човекът от Ямбол: Колко?!

Елвис Пресли: Двайсет килограма.

Човекът от Ямбол (недоверчиво, но сериозно):Е, как дебелана тогава?

Елвис Пресли: Ами тя понеже е булимичка.

Човекът от Ямбол (одобрява това): Аааа... Е, така става. Тя булимията не прощава.

Елвис Пресли: И фактически сега е най-слабата дебелана на света.

Санитарят (на професора):Кажи една ободряваща напитка...

Професорът (сепва се):Моля?

Санитарят: Ободряваща напитка.

Професорът: С колко букви?

Санитарят: С четири.

Професорът: Кафе, разбира се.

Санитарят: Тц. Не излиза.

Нерадко Минев: Как не излиза?

Санитарят: Ами не излиза...

Елвис Пресли: Опитай тогава с "бира". (На човека от Ямбол.) Бирата нали и тя е ободряваща напитка...

Човекът от Ямбол: Само сутрин...

Санитарят: Няма значение. (Брои квадратчетата.) Бира става... (Пише спокойно.)

Елвис Пресли: Не виждам маестрото...

Санитарят: Той още е при доктора...

Елвис Пресли: Много се забави нещо...

Санитарят: Той тъй се бави по много... Развива теории. За дон Корлеоне и за световната власт, дето го били поканили да изнесе концерт в оонето.

Човекът от Ямбол: Хм, Маестро Боби... Маестро Боби беше голяма работа. Той, аз да ви кажа, едно време имаше страхотен слух. Всички викаха, че дава страхотни надежди. Страхотен слух. В хора пееше все солист... Голям слух. Сега обаче му остана само дето чува надалече... Те даже заради слуха му го взеха в казармата радист. Само че не изкара и до клетвата. Една вечер му се изредили всичките стари кокали от взвода. Закарали го в болницата, ама - беше тя. И ей го сега... А всъщност вече го бяха приели в консерваторията. Тогава обаче, приет не приет, първо в казармата да си отслужиш, че тогава следването. И - хайде!

Санитарят: Бе, не го знам, ама знам, че никога не спи. Като караконджул е станал. Ходи и зее...

Елвис Пресли: Какво правел?

Санитарят: Туря си ръката на сърцето и зее...

Елвис Пресли: И защо това?

Санитарят: Ами нали му забраниха да пее след десет, и той пее наум.

Елвис Пресли: Ама той и преди десет не пее.

Санитарят: Е, че как. Ти къде си виждал оперен концерт през деня?!

Елвис Пресли: Не съм виждал, ама чак пък след десет... Обикновено почват в седем.

Санитарят: Не ги разбираш тия работи. Маестрото я кара по италианско време!

Професорът: По Гринуич.

Човекът от Ямбол: Е, а стига вече с тоя Гринуич. Почваш да ме дразниш.

В този момент връхлита Маестро Боби...

Професорът (ядовито):А! За вълка говорим...

Маестро Боби (ужасен):Гонят ни! Гонят ни от тук!

Всички застиват и го зяпват...

Маестро Боби (истерично):Закриват дома!... Гонят ни!... И закриват дома!... И ни гонят от тука!!!

Объркване, после врява: смайването заплашва да премине в паника...

Санитарят хуква към вратата.

Елвис невинно, но ловко го препъва...

Санитарят понечва да се надигне и да изпълзи нататък...

Елвис го натисква с крак...

Елвис Пресли: Да не си посмял, ясно?

Санитарят се прислонява до стената...

А инак паниката наоколо расте...

Човекът от Ямбол (извисява глас):Тииииии-хо!

Всички млъкват отведнаж...

Човекът от Ямбол: Да не съм чул глас! Ясно?! (На Маестро Боби.) Маестро, кажи сега!

Маестро Боби (обречено):Ще закрият дома и ще ни изхвърлят на улицата.

Човекът от Ямбол (мрачно):Кой ще го закрива?

Маестро Боби: От световната здравна организация...

Човекът от Ямбол (кисело):Ооооо, я стига с тая твоята световна власт!

Маестро Боби: Не световната власт! Световната здравна организация!

Професорът: Има такава...

Човекът от Ямбол: Казах никой да не се обажда. Знам, че има такава...

Маестро Боби: Уж сме били излекувани и ни натирват на улицата...

Човекът от Ямбол: Добре. Давай сега от начало...

Маестро Боби (почти изплаква):Какво начало бе, човек!

Човекът от Ямбол (делово):От кого го чу?

Маестро Боби: Ами там имаше един, дето им даде пари и те...

Човекът от Ямбол: Кой това?

Санитарят (намесва се):Петров. Петров се казва. Господин Петров.

Професорът: Господин малкото име ли му е?

Човекът от Ямбол: Казах никой да не се обажда.

Професорът: Не - защото стават грешки! Един пич имахме, Петър Пасков, треньор беше по нещо, забравих по какво, и деветдесета година отива в залата и вика на папагалите, така и така, от утре нататък - никакво "другарю Пасков". От утре нататък - само господин! Господин Пасков! Разбрахме ли се, вика. И те, папагалите, от другия ден взеха да му викат Динко! Затуй питам...

Човекът от Ямбол (на санитаря):И какво тоя Петров?

Санитарят: Тоя Петров - какво. Тоя Петров иска да строи тука...

Човекът от Ямбол: Какво да строи?

Санитарят: Е, нямам представа. Нещо там...

Иван Маминколев: Сигурно някой "Палас", някой "Гранд", някой "Емпереал". Те тия папури умират за паласи, грандове и емпереали...

Нерадко Минев: Или "Рай".

Елвис Пресли: Парадайс.

Нерадко Минев: Какво?

Елвис Пресли: Пак рай, но на английски.

Професорът: Аз снощи като говорих със съзвездието Орион, те от там знаеш ли какво ми казаха?

Иван Маминколев: Какво?

Професорът: Че всичко е дух и материя...

Иван Маминколев: На мен същото ми го казаха в Народния театър...

Професорът (ревниво):Какво ти били казали в Народния театър?!

Иван Маминколев: Че всичко е дух и материя!

Човекът от Ямбол (скастря ги угрижено):Моля ви се! Оставете сега тия глупости! Тука не става въпрос нито за дух, нито за материя...

Елвис Пресли (спокойно):А става въпрос, че сме издухани.

Маестро Боби (отново е пред паника):И въобще, че ще го духаме...

Човекът от Ямбол: Маестро, кротко сега!

Маестро Боби (трезво):Прав си. Да взема да се обадя на Дон Корлеоне ли, да видим той какво може да направи...

Иван Маминколев: Стига с тоя Дон Корлеоне бе, човек! Стига с тоя Дон Корлеоне! Тя държавата се рути, той - Дон Корлеоне! Абдал с абдал! (Отмъстително.) И да знаеш, маестро, че когато човек умира, първото сетиво, което губи, е слухът!

Маестро Боби (уплашено):Така ли? И това кой го е проверил?

Иван Маминколев: Не знам! Ама пише го във вестника!...

Маестро Боби: Ма ти си бил агент на Тракийския ансамбъл бе! Направо!

Елвис Пресли: Да вземем да напишем една петиция ли?...

Професорът (нервничи и пъди мухи край ушите си):Е, добре. И сега какво правим?

Нерадко Минев (убедено):Не знам какво правим, ама аз от тука не мърдам. Нито за тока те е еня, нито за водата, телефонът ти телефон, телевизорът - телевизор... Курорт. Къде го дават тоз рахат навънка?

Професорът: Тебе въобще никой не те пита! Него питам! (На човека от Ямбол.) Какво правим сега!!!

Нерадко Минев (продължава си):Че аз, ако имаше къде да отида, че щях ли да се набутам тука да ме тормозят с тия техните лекарства. И да ми съсипват организма... Майка му стара! Дадоха ми чисто нов организъм, аз за едно петдесет години го батардисах... Хората изкарват по сто! А на теб дъщеря ти поне иска да се върнеш. Всяка седмица ти е на свиждане жената, ама ти се опъваш, щот си идиот...

Професорът: Много те моля! Не идиот, а схизофреник!... Има разлика. Иначе си прав обаче. Тя, дъщерята, знаеш ли откога ми е ремонтирала стаята, само че как да й се изтропам пак на главата? И нея ли искаш да вкарам в гроба като майка й?

Иван Маминколев: Ти пак си добре... Пък мен жена ми ме бие. Бие ме за щяло и нещяло, за най-малкото и ме бие! Бие ме чумата, че не ми и дава да викам. Да не чуели комшиите.

Елвис Пресли (съпричастно и съчувствено):И за какво те бие?

Иван Маминколев: За какво ли не. Казал й бил някой нещо, че съм направил и - айде бой. Чакай бе, й викам, не е вярно това!... А тя вика, мен хората да не би да ме лъжат? А така, й викам, на чуждите вярваш, на мене - не! Идеално! И тя пак ме почва с машата... Много иска да ме умори тая жена! Аз сега например не знам как да й кажа, че съм спечелил конкурс в Народния театър...

Хитлер (убедено):А мене навънка още на първия ден ще ми хвърлят един бой! Може и да ме претрепят биля. Като нищо...

Маестро Боби (също е на ръба на кризата):Ами аз?! Какво да кажа аз? Ми ако Дон Корлеоне си оттегли бодигардовете? Като нищо може някой да ме изтропа, някой агент на Тракийския ансамбъл и - хайде, беше тя! Ти не заслужаваш никакви бодигардове! Най-малкото пък - пътуващи зрители!

Елвис Пресли: Аз викам - най-добре да напишем една петиция...

Хитлер: Каква петиция бе, говнянко! Каква петиция!

Елвис Пресли (свива рамене):Протестна.

Хитлер: И те пък като ще я прочетат...

Професорът (на път е пак да изпадне в истерия):Млъкнете най-сетне бе! Какво сте се разврякали... (На човека от Ямбол, паникьосано.) Казвай какво правим сега!!!

Човекът от Ямбол: Какво правим, какво правим... Де да знам какво правим...

Професорът: Недей ми вика "де да знам"! Недей ми вика "де да знам", ами казвай какво правим сега!

Нерадко Минев: Аз от тука не мърдам.

Хитлер: И аз не мърдам! Мене навънка ме е страх! Ще ме бият!

Маестро Боби: Пък мене агентите на Тракийския ансамбъл ще ме изядат от подигравки...

Санитарят (неочаквано):Само за вас си мислите, не ви е срам!

Всички млъкват и го зяпват...

Санитарят: Ами Жулиета? Жулиета кучета я яли, нали?!

Другите се споглеждат и мълчат...

Санитарят: Защо си мислите, че тя има къде да отиде?!... Жулиета... ха-хо-хи-хи, нали? Том Круз, Ричард Гиър и мъжът й бил началник на военната полиция, нали? Контейнерите, нали? Дето ги била блокирала... Тоз нямало къде да отиде, онзи нямало къде да отиде... Какво само се жалвате, а? Защо мислите, че тя има къде да отиде?!... Какво знаете за Жулиета?

Другите свеждат гузно глави...

Санитарят: Знае ли някой от вас Жулиета каква беше? Аз знам. От първи клас сме заедно. Във втори клас като бяхме, тя беше първото момиче, с което съм танцувал. На рождения й ден. И й подарих едно мотоциклетче с пружинка... Много му се радваше и по едно време беше решила да става състезателка по мотоциклетизъм... - лапешки работи, разбира се, ама много искаше да стане мотористка, състезателка... Само че имаше една баба, вие представа си нямате... Някога, защото искала да става артистка, ама нищо не се получило, и реши да си го изкара от внучката... И като я почна... На нея й се играе, баба й я заключва да репетира. Стихотворения. Де що имаше тържество в училище, кой ще рецитира - тя. После по фестивалите. После на градското, после на окръжното... И като рецитираше за Вела Пеева, баба й й беше приготвила едно шишенце с червена боя, и вече като я убиват Вела Пеева, и тя се хваща за гърдите, боята по блузката... Не мога да ви опиша. Децата й се подиграват, защото взе да дебелее. По физическо я е срам да се съблече по шорти и по фанелка, какво да ви разправям... Един-единствен път я навихме да дойде на един купон и закъсня да се прибере...

Човекът от Ямбол: И баба й й опуква шамарите по бързата процедура, а?!

Санитарят: Нищо подобно. Никакви шамари. Една седмица не й говори!... И Жулка никога вече не повтори!

Елвис Пресли: Жестоко!

Санитарят: Жестоко. После какво прави, какво струва, не знам, обаче й уреди да изнася цели самостоятелни рецитали в театъра... Прогимназията, гимназията, работата вече опря да кандидатства във ВИТИЗ... То това си се знаеше още от десети клас де, ама още като почнахме единайсти клас и баба й взе да я води на уроци по разни артисти и режисьори. Напред-назад, обаче една вечер припадна. На сцената. Както рецитираше някакъв разказ за войната - за някакви брезички ставаше дума, ама не помня какви бяха тия брезички, защото те ни водеха задължително от училище и ние се базикахме в тъмното, ще ти слушаме за брезичките... - та както рецитираше за брезичките и... Ей тъй се закова една такава..., млъкна, стана цялата бяла и - дрън, на земята. Разтичаха се там сценични работници ли бяха, осветители ли бяха, кой да ти ги разбира тия работи, дръпнаха завесата... Три-четири месеца я нямаше. Естествено, моментално се разчу, че нещо е превъртяла и я лекували... И някъде към Кирил и Методи ще да е било, във всеки случай вече наближаваха матурите, туй си го спомням много ясно, тя се появи в града... И какво се появи? Ходеше и си говореше сама вече... (Оглежда ги.) Какво ли ви приказвам и аз, наистина... Аз тъй като ви гледам, хич няма какво да ви питам някой от вас знае ли как й е истинското име...

Елвис Пресли (отива и му помага да се надигне):Стани, че виж какво си направи мантата... И извинявай, че...

Санитарят (става, поотупва се):Карай, няма значение... Свикнал съм ви...

Човекът от Ямбол: И после какво стана...

Санитарят: С Жулиета ли... Ами какво стана... Казаха, че имала психическо разстройство, което обаче не представлявало опасност за околните... То си е така де. В понеделник като пуснеха нов филм в киното, тя първа там. Още на прожекцията от десет го изглежда, а след това киснеше пред касата и обясняваше какъв бил филмът, хубав ли, тежък ли, за войната ли е или е любовен... Общо взето на никого не пречеше... После нали киното го затвориха и тогава вече тя тръгна по улиците да разправя, че е Жулиета. Ама тя отскоро стана Жулиета. Преди туй беше Есмералда, по-преди Изаура, такива работи... Накрая някой реши, че могат да я назначат тука - да мете, да чисти, това-онова... (Помълчава; тъжно.) Иначе се казва Николина.

Елвис Пресли: А баба й?

Санитарят: Какво баба й?

Елвис Пресли: С баба й какво стана...

Санитарят: А, баба й нищо. Баба й си умря.

Професорът (не издържа на цялата тая сантименталност):Добре, добре, доб-ре! Губим време, хора! Какво правим сега?!?!

Човекът от Ямбол: Сега... (Мисли миг-два, после решително.) Добре! Сега просто почваме да се правим на луди!

 

5.

На първото от ония места...

Професорът: Докторе, днес направих голямо откритие!...

Първи доктор: Интересно, интересно... (Пише.) И какво е то?

Професорът: Открих истината за измирането на динозаврите!

Първи доктор (пише):И в какво се състои откритието ти?

Професорът: Динозаврите не са измрели!

Първи доктор: Така, така, така...

Професорът: Динозаврите не са измрели, а са се смалили.

Първи доктор: Продължавай...

Професорът: Смалили са се и сега им викаме гущери. (Смее се сатанински и енергично си пъди мухите край ушите.) Аз го открих това! Обаче не ми се зачита.

Първи доктор: (пише със замах и траква свирепо химикалката на бюрото.)

Професорът: А! Като си почнал, пиши и това: годишно на земята умират повече хора, ритнати от магаре, отколкото от самолетна катастрофа.

Първи доктор (забива точката в тефтера и го затваря с трясък.):Почитаеми! Поздравления! Ще се изписваме, честито! Ти си напълно здрав!

На второто място...

Маестро Боби: Докторе, сега! Ти знаеш, че съм велик тенор. Знаеш, нали!

Втори доктор: Да.

Маестро Боби: И точно там е проблемът...

Втори доктор: Защо, какво те тормози?

Маестро Боби: Е, точно туй ме тормози...

Втори доктор: Кое бе, маестро?!

Маестро Боби: Срам ме е да ти го кажа...

Втори доктор: Маестро! Нали знаеш, че на доктор всичко се казва...

Маестро Боби (отчаяно):Не! Не мога!

Втори доктор (ласкаво):Кажи, кажи, че да ти олекне... Чикии ли бухаш, какво... Чикии - чикии, лошо няма. Кажи ми!

Маестро Боби: Не, не, не! Не мога! После трябва да туря край на живота си!

Втори доктор (още по-ласкаво):Е, е, е, хайде сега... Нали затуй сме тук...

Маестро Боби: Закълни се, че няма да кажеш на никого!

Втори доктор: Заклевам се!

Маестро Боби: В какво се заклеваш обаче?

Втори доктор: Ами... Не знам. Освен да ти дам честен кръст.

Маестро Боби (цъква с език): Не става. Ти в Господ не вярваш...

Втори доктор: Ами не знам тогава... Ти в какво предлагаш?!

Маестро Боби: Закълни се... Закълни се... А! Закълни се в дипломата си, докторе!

Втори доктор (поразен):Ееее..., ама...

Маестро Боби (зверски):Закълни се! Моля ти се, закълни се!

Втори доктор: Добре!!! Заклевам се в дипломата си, че...

Маестро Боби (отчаяно):Ще ти кажа!... Понякога ми се струва, че съм баритон!...

Втори доктор: Моля?

Маестро Боби: Понякога ми се струва, че съм баритон! Пък аз знам, че съм тенор!

Втори доктор: Моля?!

Маестро Боби: Нали?! Ба-ри-тон! Срам! Срам! Голям срам, докторе! (Внезапно почва да се тръшка в припадък, хълца, задъхва се, реве със сълзи и сополи.)

Втори доктор: А! Отлично!

Маестро Боби (внезапно зловещо):Отлично?! Кое му е отличното? Дето след концерта в Ла Скала ми подариха пура, която да се взриви, когато я запаля и да ми отнесе носа и едното око - на това ли му викате тука отлично?! А Иванчо Педераста?! Дето агентите на Тракийския ансамбъл го туриха да седи на кинолекторията точно отзаде ми, като даваха "Мадам Бътерфлай", и тя вече като почна да се самоубива, и аз съм потънал в красота и печал, и те го подучили, тоя престъпник, и той ми вика в ухото: "Маестро! Кога ще дойде Червената армия бе, маестро!..." А?! Или дето ми пратиха бира, която да ме накара да пикая толкова дълго, че евентуално да умра от обезводняване! А като ми уреди Дон Корлеоне рецитал на игрище "Юнак" и ми даде чисто нова бяла риза, поплин хем, и тия диваци ми турили едно яйце в малкото джобче ей тука отпред, и аз вече като стигнах до припева на о соле мио и нали се удрям в гърдите, и пльооок, яйцето, и после ги гоних с тухлата чак до паметника на Съветската армия... Пък отделно, дето...

Втори доктор (плясва по бюрото):Идеално! Даже много добре! Констатирам абсолютно и пълно подобрение!...

Маестро Боби (зинва безпомощно; понечва отново да се затръшка..., но после махва безнадеждно с ръка)

На третото място...

Елвис Пресли (възпитано):Докторе, как може да се открие склерозата?

Трети доктор: Язък! Вчера си загубих два часа да ти го обяснявам!

Елвис Пресли (възпитано):А какво е шизофрения?

Трети доктор: Днеска да говориш едно, утре да правиш друго...

Елвис Пресли: А?

Трети доктор: Днеска говориш едно, утре правиш съвсем друго...

Елвис Пресли (възпитано):Че то така може ли?

Трети доктор: Ами да. Шизофрения...

Елвис Пресли (философства спокойно):Докторе, а ако едно престъпление се е харесало на жертвата на същото това престъпление, то туй може ли да се окачестви като престъпление?!

Трети доктор (пише):Интересен въпрос, друже! Твърде добре поставен въпрос...

Елвис Пресли (студено):Не, аз наистина питам! Не поставям въпрос, а питам. Защото сега възнамерявам да почна да буйствам. Като начало вероятно ще скоча и ще ти отхапя носа... Интересува ме дали ще ти хареса да ти отхапя носа? Не ми се разкарва после по полиции и по адвокати...

Трети доктор: Нормално, нормално... (Пише.) Ти вече отлично съзнаваш постъпките си! И последиците от тях. Тъй че - съвсем нормално! Давай сега! Скачай и хапи...

Нататък...

Нерадко Минев: Тука отдолу има тунел, ама много голям тунел, ти казвам! Мно-го! Могат да се разминават спокойно два-три тира и до пет волги. Тръгва от Зайчи връх, минава точно под нас и стига до Царево. А пък в Царево има подземно пристанище. За самолетоносачи...

Първи доктор: На шести американски флот сигурно...

Нерадко Минев: На шести американски флот! Виж как знаеш... И те със самолетоносачите пренасят пингвини от Северния полюс до Южния...

Първи доктор: Така, така... Ама то на Северния полюс няма пингвини. На Северния полюс има бели мечки, а пингвините са на Южния.

Нерадко Минев: Ами естествено! Те вече са ги пренесли всичките!

Първи доктор: Беше почнал за тировете да казваш...

Нерадко Минев: А! Че тебе какво те интересуват тировете?!

Първи доктор (нетърпеливо пише)

Нататък...

Хитлер (убедително е пъхнал ръка под ревера на излинялото си сетре):Приказ Верховного главнокомандующего по войскам Красной армии и Военно-морскому флоту. Восьмого мая тисяча девятьсот сорок пятого года в Берлине представителями германского верховного командования подписан акт о безоговорочной капитуляции германских вооруженных сил. Великая Отечественная война, которую вел советский народ против немецко-фашистских захватчиков, победоносно завершилась, Германия полностью разгромлена. Товарищи красноармейцы, краснофлотцы, сержанты, старшины, офицеры армии и флота, генералы, адмиралы и маршалы, поздравляю вас с победоносным завершением Великой Отечественной войны!

Нататък...

Иван Маминколев: Докторе, ще ми станеш ли препоръчител?

Някой лекар: В смисъл?

Иван Маминколев: Ще ми станеш ли препоръчител за един проект!

Някой лекар: За какво става въпрос?

Иван Маминколев: Ами мене нали ме назначиха на работа в Народния театър...

Някой лекар: Е.

Иван Маминколев: Явих се на конкурс и го спечелих...

Някой лекар: И к`во...

Иван Маминколев: Той обаче този Народен театър тук не е като онзи Народен театър там...

Някой лекар: И к`во...

Иван Маминколев: И к`во... Събраха ни още първия ден, които бяхме спечелили уж конкурса и ни казаха, че до три дена сме трябвало да представим някакъв си проект...

Някой лекар: Ехеее... Ти щом до там си я докарал, да печелиш конкурс в Народния театър, тебе просто няма какво повече да те мисля... (Пише, та пише.)

 

6.

Забичва яка чалга...

Бодигардът раздава на тримата лекари новите пликове и ги потупва по раменете, а те свенливо надникват в пликовете и се споглеждат хем гузно, хем доволно...

Бодигардът ги гледа спокойно, изпънат, защото нали левент човекът, и с ръце, скръстени малко по-долу от пъпа...

 

7.

На онова място са всички останали - омърлушени, объркани, стреснати и свити...

Човекът от Ямбол (решително):Добреее... Слушайте ме сега внимателно!...

Затъмнение

 

8.

Сега вече онова място е яко зарешетено и всички там са се вкопчили в решетките...

Тримата доктори са на пода - вързани и с лепенки на устите.

Санитарят и той е вързан, но милостиво е оставен без лепенка...

Само че отпред има телевизионни камери, прожектори, репортерки с микрофони и с мобилни телефони...

Святкат отблясъци от полицейски буркани и от лампи на линейки...

Глас на телевизионен водещ (явно довършва някакъв анонс за важна новина):...Наш екип се намира на мястото на събитието. Сийка?

Репортерка (мълчи умно.)

Телевизионен водещ: Колеги, имаме ли връзка? Сийка, чуваме ли се?

Репортерка: Йордан?

Телевизионен водещ: Ние те чуваме...

Репортерка: Йордан?

Телевизионен водещ: Ние те чуваме, Сийка, в ефир си, чуваме те...

Репортерка (живва):Намираме се на мястото на събитието... Както нашата телевизия първа съобщи, пациентите от дома за хора с психически проблеми днес неочаквано окупираха здравното заведение. Те се барикадираха вътре, вземайки тримата лекари и санитарите за заложници. Йордан?

Глас на водещ: Сийка, известни ли са вече исканията на похитителите?

Репортерка: Според първоначалната информация, с която разполагаме до този момент, по този начин те протестирали срещу предстоящото закриване на дома, което щяло да доведе до тяхното оставане на улицата. Специално за нашите зрители част от похитителите се съгласиха да изложат проблемите си. Колеги, имаме ли готовност? Йордан?

Глас на водещ: Колеги, имаме ли готовност да покажем материала? Колеги, моля, видеото...

Гласът на човека от Ямбол: В ефир ли съм?...

Гласът на професора: Какъв ефир бе, какъв ефир!... То туй ще е на запис! Ти защо мислиш, че не ходя да им гласувам...

Гласът на човека от Ямбол: Няма значение, аз да си кажа... (Прокашля се.) Знам как ще се оправи България!... Когато хора като вас разберат какво мислят хора като нас за хора като вас...

Гласът на репортерката: Защо прибягнахте до тази крайна мярка, окупацията?

Гласът на човека от Ямбол: Ха, защо!!! Защото знаем какво мислят хора като вас за хора като нас?

Гласът на Иван Маминколев (патетично):Не е проблемът какъв дезодорант ще накараш да си купуват хората и колко ще му е трайността. Проблемът е да накараш хората да се къпят. А, да: и да им дадеш достатъчно вода за тая работа.

Гласът на репортерката: А защо не се обърнахте първо към органите, които имат отношение към проблема?

Гласът на Иван Маминколев: Ба! Че ние да не сме луди?!

Гласът на човека от Ямбол: И кои са тез, дето били имали отношение към проблема?!

Гласът на професора: Аз не ходя да им гласувам, че ще ходя да им се обръщам...

Човекът от Ямбол зад решетките (един вид - на живо) вдига фукливо ръце със стиснати юмруци...

Гласът на човека от Ямбол: Сега си ти, дупце райско! Кажи им! Ти най-хубаво го можеш...

Гласът на Елвис Пресли: Насилието е глупаво нещо, но понякога върши работа...

Зад решетките човекът от Ямбол прави победоносен жест, а другите го тупат по раменете и по гърба...

Гласът на репортерката: Какво имате предвид?

Гласът на Елвис Пресли: Имаме предвид, че а са ни пратили баретите - а сме пуснали заразата!

Гласът на репортерката: Каква зараза?

Гласът на Елвис Пресли (спокойно): Смесихме вируса на птичия грип с вирус от обикновен грип и сега се разпространява по въздушно-капков път. Пущате баретите - пущаме вируса...

Гласът на водещия (развълнувано): Драги зрители, имаме новина! Похитителите заплашват с птичи грип! Сийка?!

Гласът на Елвис Пресли: ... прибирате си баретите - скриваме вируса.

Гласът на репортерката: А къде е гаранцията, че той вече не е изпуснат?!

Гласът на Елвис Пресли: Засега можем само да ви гарантираме, че към момента е обезопасен абсолютно надеждно...

Гласът на човека от Ямбол: Защото сме го напълнили в една дамаджана и сме я запушили яко.

Санитарят ("на живо", уплашен):Каква дамаджана?! Да не е нещо моята дамаджана това, ей?!

Гласът на човека от Ямбол: ... има тука една дамаджана, дето ей онзи там господин, санитарят Койчо, си държи ракията, заключена в килера...

Санитарят (пак "на живо", гневно и уплашено):Вие луди ли сте бе! Ами че аз одеве пих от дамаджаната... - преди да ви дам да ме вържете!

Професорът: ("на живо"):Е, щом още не кудкудякаш, значи нищо ти няма.

Хитлер: Щом още не кудкудякаш и не си опнал чепките, значи просто вече си имунизиран с таз твойта ракия, дето я лочиш като последен сархош! И сега бацилите са се спиртосали!

Професорът (скандира):"Всеки-ден-ще-е-така-до-цирозата! Всеки-ден-ще-е-така-до-цирозата!"

Санитарят: Вие сте луди!!!

Човекът от Ямбол (доволно):Е, луди сме де! Нали затуй беше целият зор - да им покажем, че сме луди!...

Санитарят (отчаяно):Не въ'й срам, да му еба майката!

Маестро Боби: Няма да се плашиш! Ти, ако беше прихванал птичи грип, сега вече щеше да го играеш умиращия лебед!

Всеобщ кикот... Приветствено пляскане на длани, тупане по рамената... Елвис Пресли отвързва санитаря. Санитарят май продължава да псува гневно и паникьосано, но не се чува от възклицанията и подвикванията на другите. Те пък даже се обръщат към камерите и микрофоните и съвсем го обръщат на цирк: махат със свити в лактите ръце и кудкудякат предизвикателно, а после викат "бум"...

Панаирът е пълен, репортерката нещо приказва в микрофона си, но и тя не се чува...

И изведнаж над цялата тази врява изневиделица се извисява гласът на маестро Боби!... Той пее "Соле мио"!... Другите замират само за миг, а след това още по-победоносно почват да го аплодират. Чуват се приветствени викове: "Браво, маестроооо!...", "Ешша бе, керата!" и "Цар си, говнянко!!!"

Човекът от Ямбол (крещи):Къде ни има нас бе, къде ни има нас!

ТЕ СА ЩАСТЛИВИ...

 

9.

Чак сега се оказва, че и Петров бил там...

Перва фаса си.

Петров (на някого си там в униформа, няма значение каква):Генерале, ти си!...

И си тръгва, сподирен от озъртащия се на четири страни бодигард...

 

10.

Мрак. А в мрака - стрелкащи се сенки, тупурдия, грачене на полицейски команди, удари, трясъци...

Писъци, вайкане...

Пълен мрак...

 

11.

Финал: Немая сцена: народ безмолвствует...

От мрака изплува жалка картинка... - всички са се скупчили, притиснати един в друг, озъртат се безнадеждно...

Елвис Пресли и Жулиета подкрепят санитаря, чието лице е цялото в кръв...

Нерадко Минев и Иван Маминколев са допрели рамена, а зад тях надзърта Хитлер, стиснал черната си пазарска чанта...

Професорът и маестро Боби са с превързани глави...

Човекът от Ямбол си поема дълбоко въздух..., изпуща го отведнаж...

И плюе гневно.

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.04.2006, № 4 (77)