Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

А БЯХМЕ МЛАДИ, БЯХМЕ ТОЛКОЗ МЛАДИ...

Христо Карастоянов

web

Събудих се заради странен сън.

Сънувах, че съм умрял.

Това просто не може да бъде - мозъкът не допуща подобно сънуване, няма как. Доказано е, че човек не може да изсънува собствената си смърт.

Но го сънувах!

Скивай сега как точно беше работата. Сънувах, че някой казва за мен: "Я! Виж ти - и Карастоянов си отиде... Влязъл човекът в тоалетната да се изпикае и след две минути го нямало вече..."

Това го чух в момента, в който наистина влизах в някаква тоалетна.

И започнах да очаквам как ще стане това, да умра.

Пиках. (В съня си, искам да кажа.) Пиках и броях минутите. Как иначе?! Нали бях чул, че съм си отишъл?! Не знам как, но ги броях... Минутите. И когато според съня бяха минали почти точно две минути - се събудих. Умът ли, Господ ли, не знам кой, но нещо, някой наистина не допуща да се сънуваш мъртъв.

Беше тъмно и страшно наяве. Бях сам. Е, не буквално, де... Тоест и буквално, но не беше това усещането, а беше, че въобще съм сам.

Отвън тракна врата на кола, но аз си бях сам.

Деца, пияни, разбира се, пък може и дрогирани да са били, крещяха от близката детска градина, хора минаха и си говореха - всичко се чува, прозорецът ми е отворен - аз си бях сам...

Пиках - вече наяве, защото нали собствено това ме беше и събудило - върнах се, телефонът мълчеше девствен и - какво-какво?! - включих компютъра.

И той девствен, естествено. Той вече трети месец е девствен... А оная нощ беше някакъв петък срещу някаква си събота...

И тогава, точно в три часа през нощта срещу оная събота - защото пък по някакви Негови причини се бях събудил точно в три - разбрах: Тоя тип Карастоянов е напълно прецакан. И няма какво да прави тука. Да си ходи.

Може.

Ще си ходи...

И какво? - както вече ме попитаха... - Някой ще си помисли ли за Карастоянов, като си отиде Карастоянов?

Няма да си помисли...

Боже, колко прав беше - както винаги - този някой...

Пичове! Знаете ли кога наистина настъпва старостта? Чакайте да ви кажа...

Аз отначало си мислех, че старостта е дошла, когато почнеш да се будиш в час, в който някога си се прибирал. Например в три. Или в чатири. И като се събудиш в три или четири - да не можеш вече да заспиш, е, на, тогава е дошла старостта...

Да, може да се каже...

Или някои намират, че си вече стар, когато се наложи да си овързваш очилата със скоч... Много е унизително, но няма как... На скоч-лепенките някои им викат тиксо. Все тая. Скоч, тиксо - ти почнеш ли да си крепиш счупените очила с тиксо или скоч - свършила тя!... Или да ги връзваш с ластик отзад през тила на плешивата тиква...

А един ми вика, че старостта е настъпила, когато хората се радват, като си тръгваш. Същите, които са плачели на раздяла (а то е било за два-три дни), сега открито се радват, че си тръгваш и се вижда в очите им, че колкото и дни да те няма - все е хубаво, все е файда...

Тия неща, разбира се, също важат, обаче лично за мен има и един още по-важен белег.

Старостта, пич, я смятай за настъпила, когато вечер си мажеш подутите и разкривени глезени с лиотон 1000, и това става в абсолютно същото време, в което някой някъде се весели и танцува. Какво празнува, защо се весели - това няма абсолютно никакво значение. Важното е, че се весели, докато ти си мажеш патравите крака с лиотон 1000. То може да ти се случи в нощта срещу събота, но може да е и в нощта на четвъртъка срещу петък.

Е, това е то старостта, пичове, това е то старостта!...

И по още едно нещо се познава старостта, майка й да еба и старост: когато човек вече знае всичко, а ужасно иска да го излъжат, че не е така... Което вече не e мъдростта на зрелия, ами си е старческо оглупяване, естествено. Е, как да не е така бе, като си е точно така, както го знаеш?! Всеки път си казвам едно и също - че по-страшно няма как да стене. И всеки път с ужас откривам, че можело, можело и по-страшно...

... и го превърна в обезглавено животно, което се тресеше в агония и пръскаше снежните чаршафи с една гореща и кисела материя, която развали в съзнанието му прозрачния като разтопено стъкло въздух на следобеда със сияйния дъжд, прекаран под москитерото, ами че това бяха лайна, господин генерал, собствените ви лайна.

Ти ми кажи откъде е това! (Жокер: не е от Нора Робъртс, Барбара Делински или Клайв Каслър.)

 

Право на отговор

RE: А бяхме млади...

Красимир каза:

За пръв път от доста време не ми се спи в миговете преди полунощ. Няма я умората от ежедневните 14-15 часа, прекарани в служба на агрономската кауза. Кариерата ме е отпуснала малко и си прекарвам, както в доброто старо време в неделя вечер - дремя пред компютъра. Доста от старите неща даже не си ги спомням вече. Не помня откога не съм гледал цял филм на компютъра, въпреки че няколко от доста време прашасват в папката filmi.

Не помня откога не съм гледал цял футболен мач по тв, без да заспя по средата на второто полувреме. Да не говорим от колко месеца не съм чел книга, просто защото там заспиването ще е гарантирано дори и да държа в ръка поредния шедьовър на Иван Джурелов. Доста мина и откак писах за последно каквото и да било по-дълго от справка за количество набрани ябълки Гала, брой пропаднали фиданки в разсадник и описание на процедурата за тристрания странен тест за зрялост.

Това последното да не забравя да го свърша утре, въпреки че ми е ден за отпуск.

Не съм се замислял и откога не съм сънувал. Нямаше и да се замисля, ако не беше се провалила айсикю връзката с виртуалната ми позната. Влязох си в пощата, ей така, за последно преди лягане, и какво да видя - Карастоянов ми пратил хабер. С увереността, че това е молба да гласувам за поредната му изява в конкурс за виртуална карикатура, отворих линкчето. Да ме таковат ол дъ крейзи мадъфакърс, задето приказвам такива досадни английски нещица, но това отделна тема. Линкче, пфу!

Христо сънувал, че е мъртъв! На хубаво е, биха казали всичките ми комшийки, до една посветени в тайните на окултизма, и на това как отвъдното влияе на отсамното. На хубаво, щото ще живее дълго човекът. Правилно! Да живей! Аз обаче се замислих, че той е сънувал дори невъзможното, а аз хич не съм сънувал. То и как да сънувам при четири часа средно спане на вечер, при това доста поуморен? Явно работата ме е смачкала съвсем, а това не подобава на един съпротивен тип като моя милост. Явно, да не сънуваш, е сигурен признак за обсебване от кариерата, както да нямаш махмурлук, е сигурен признак за обсебване от алкохолизма. Не помня и откога не се бях напивал както в петък вечер. В съботата - традиционно работен ден, щях да се спомина от махмурлук, беше съвсем реално, без да съм заспал, усещах как душата ми копнее да се отдели от тялото, а аз едва сварвах да въздишам любимото си в такива моменти "Копнея да изтрезнея".

Даааа, болестта на кариерата, на която до края на това писмо, сигурно ще намеря име, явно ме владее тотално. Освен усещането, че няма време за нищо, дори и да сънува, човек е сигурен, че е болен от тази проказа като си ляга в часове, в които преди е излизал с приятели. И добре, че беше днешната вечер неделна, прелюдия към няколкото дни почивка, дето ми отреди съдбата и всемилостивият ни падишах, разбира се. Нищо не е загубено, другарю секретарин! И от това, дето си сънувал, и от старостта, и от моята странна срамна болест има лек. Има лек и от двете форми на безвремие, дето са ни завладели. И вместо да се каем и да се надъхваме за поотделна, отчаяна съпротива, то я да вземем съвместно да се извадим от батака.

Просто ЩЕ СИ СМЕНИМ МЕСТАТА. Аз ще се отдам на чарa на старостта, на лежерните мигове с мъдри приятели, на онова забавяне на скоростта, което позволява всеки един момент да се извлича кеф от живота. А ти - ти ела в агрономското забързано ежедневие. Където не остава време за мисли, пòмисли, дори сънища, които да носят угнетяващи мигове. Между обиколките с консултанта, който, както бях писал, много се кефи на скайпа ми mаminkolev, ще се постарая да не скучаеш. Кеф ти проверка по евростандарти, кеф ти беритба, кеф ти пръскания денем и нощем, да не говорим за близките срещи с толкова мили и колоритни типове и образи от живия живот, каквито предполага работата с групи от по 25 човека. Да се сменим, а? Хем ще патентоваме тази лечебна практика. Представяш ли си колко отрудени люде и колко отдали се на мисли за старостта ще бъдат спасени?

А с парите от патента нашите пра-пра-внуци ще остареят богати като едри земевладелци, без да им се налага да знаят що е то ябълкова градина на слаборастяща подложка.

А ако все още си отчаян, да знаеш, че старостта е дошла, когато в писанието ти фигурира горе-долу следният график:

5 часа - пикане

6 часа - акане

8 часа - събуждане

Да му пикая на положението.

(По пладне, че в пет знае ли човек...)

 

RE: RE: А бяхме млади...

Милена каза:

Или пък, когато ти се роди внук и ти отстъпчиво решиш да се прекръстиш на Дядото.

~~~

Аз съм се сънувала мъртва. Много беше странно усещането: кръвта, цвета, кожата ми... всичко това се отдръпна, някак ме напусна. Въпреки това, аз си подтичвах след приятелите и много държах да знаят колко е лошо да си умрял.

Но, тъй де - пак си бях наоколо... Някой ли, нещо ли, някакъв подкаст на съзнанието ли наистина не допуска да си се представим докрай умрели.

 

RE: RE: RE: А бяхме млади...

Бойко каза:

Ами прочетох го, Карастоянов!

Абе ти си си ебал вятъра, жесток си, откъдето и да го погледнеш. И железен...

А пък на мене ми излезе "херпес зостер". То поне да беше на хуя (както му излезе на Емил, примерно). А то на мене ми излезе на челото.

Ебати държавата!

Прочее, едного го хванало някакво разстройство, ама яко го тресло 5-6 дни. Накрая човекът вижда, че ще се мре, събира приятелите и им вика: Пичове, вика, да знаете като ми слагате камък на гроба, да пишете, че съм умрял от трипер! Що бе, питат го паснофите, а той: щото, рекъл, искам хората да мислят, че съм умрял като ебач, А НЕ КАТО ДРИСЛЬО!

Друг пък един ми вика, че старостта идвала като почнат да ти растат косми в ушите. Те на мен отдавна ми растат, ама аз си ги скубя (купих си една пинсета за един лев и си ги скубя!). Ето така например можеш да се подмладяваш всеки месец - само срещу един лев.

Абе дали ще се насираш по толкова пъти, колкото пъти някога си ебал, няма значение. Нито има значение, колко пъти си скубиш космите в ушите. Важното е да не се отказваш.

Щото един друг много мъдър човек, Йордан Радичков (не някой друг, а именно ТОЙ!), който беше казал, че... "по-добре е да се удавим в морето, отколкото на сушата" - виж книгата "Ноев ковчег", мисля, че беше на 34 страница отгоре. (Виж също и "Зеленото дърво", от същия автор - бележка на метранпажа!)

Абе с две думи, продължавай!

И без да ръждясваш!

 

RE: RE: RE: RE: А бяхме млади...

Илиана каза:

Карасте, потресе ме изчезването на пикаещия човек!

Жессссстоко!

Живо нагледно показно за една физико-астрономическа теория за туй, че нямало нивгаш настояще. Само бъдеще и минало. Няма "миг поспри" в мига на пикаенето.

Тъй било спроти кратката история на времето на Хокинг.

И според дългата - пак тъй иде.

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2008, № 10 (107)