1983

Христо Карастоянов

web

Когато вече щяха да тръгват на оная екскурзия до Германия през далечната хиляда деветстотин осемдесет и трета година, първо ги събраха на едно място и им казаха:

"Сега, да се разберем за една работа!... Отивате в капиталистическа страна и трябва да ви предупредим нещо. Ще видите едни магазини, в които има всичко. Всичко. Няма начин да не ги сравните със супермаркета тука на ъгъла, и понеже там само отделът за колбасите е три пъти по-дълъг от супера, сигурно ще почнете да си мислите разни глупости! Запомнете обаче, другари! Това, което ще видите, е последното им зареждане! Последно зареждане! И после край, капитализмът им рухва!"

Рекоха им тъй и ги отпратиха.

Пристигнаха те в Германия и там верно, че видяха магазини, където има всичко. Всичко! Нямаше начин да не ги сравнят със супермаркета тука на ъгъла и понеже там само отделът за колбасите беше три пъти по-дълъг от супера, веднага взеха да си мислят разни глупости.

После си спомниха как им бяха казали, че това, което виждат очите им, е последно зареждане и че след последното зареждане капитализмът рухва, та се успокоиха.

Напазаруваха зверски, а след туй, като се качиха с всичките онези чанти, торби и претъпкани сакове в автобуса "Чавдар", един от последната седалка зацъка с език.

И като го попитаха какво се е разцъкал такъв, той каза учудено:

"Ами много яко са заредили тия империалисти бе!..."

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2014, № 3 (172)