Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИКАЗКИ ПО ICQ

Хитър 5ър

web

Втора част

Храбра Реактивна Врабешка Приказка по ICQ

- Кхм, кхм! Спомням си, тъкмо се бях прочул като Храбрия Реактивен Врабец - казал Храбрият Реактивен Врабец…

- Кръц-Кръц - потвърдил Скръц и схрускал едно фуре.

- …когато един ден, както си се разхождах хвърчилаторно и си мислех за някоя нова реактивна храброст, и изведнъж отнякъде ми се изтърси тоя нашият - Разказвача. Аз, разбира се, съм добре възпитан врабец и като такъв най-културно-пируетнически се опитах да предотвратя контакта с него, защото по принцип съм скромен, но по изключение световната слава и разни там интервюта не ми допадат.

- Кръц-Кръц - потвърдил Скръц и схрускал едно фуре.

- Като видях обаче каква окаяна физиономия направи, явно много беше изпаднал горкият, дожаля ми и се повърнах, па го попитах какво иска. Искал бил приказка някаква да напишел, ама му се щяло да я започне с някой прославен герой, та да предизвикал читателския интерес. Та затова беше се изтърсил на пътя ми - да иска разрешение да ползва името и славата ми. Щял специално да ми изкаже благодарности, след като продадял приказката, още в първото си интервю… Наивник. Погледах го, погледах го, абе, какво да ви разправям - тъжна работа. Махнах с ръка… с крило де, па му рекох "Действай!"

- Кръц-Кръц - потвърдил Скръц и схрускал едно фуре.

- И какво, моля ви се? Чета аз тука някаква си "приказка", в която на мене като Храбър Реактивен Врабец са отделени два реда, при това подигравателно унизителни за моето положение. Аз категорично заявявам, че случката, описана от Разказвача, всъщност бе следната: Бях започнал изпробването на облаци за въздушни възглавници при гимнастическите си упражнения. Него ден тренирах едно мое откритие - упражнението "Слънце", при което си закачваш шалчето на една клонка и се въртиш около нея, докато то се навие на клонката и ти не стъпиш на нея с крака. Упражнението е много полезно за оперяването. Облакът, който ми бяха пратили за тестване, очевидно беше дефектен, защото когато Скръц кръцна по мое нареждане и аз се блъснах човно в облака, той се спука и протече.

- Кръц-Кръц - потвърдил Скръц и схрускал едно фуре.

- Това обаче е друга история. Благодаря! Автографи?

* * *

Дядо Капчукова приказка по ICQ

Много ми е мъчно, да ви кажа. Много - казал старият капчук. - Онова моето внуче - капчуче, дето искаше да емигрира в Сахара, се беше събрало с едни другари… Ох, ръжда ми избива, само като си помисля… Колко пъти му говорих, ама кой да те слуша? Да вземе да се натовари с няколко от тях в някакъв камион, дето да ги прекарал нелегално. И други разни цветни метали имало в камиона - не че съм расист, но - събрани от кол и въже, всякакви… И какво мислите? Предали ги, разбира се. Не е ясно кой точно ги е предал, но разбрах, че камионът бил на "Вторични суровини". Мъка. Поболоях се оттогава. Тая пуста Сахара…

* * *

Сахарина приказка по ICQ

Здравейте! - казала пустинята Сахара. - Толкова съм възбудена… Ако знаете какво ми се случи… Невероятно! Направо - чудо. Аз нали страдам от пясък в бъбреците и ми бяха казали да пия специално Нилска минерална вода. И аз, нали знаете, като закъсаш - пиеш, къде ще ходиш, обаче нещо не ми помагаше кой знае колко. Абе, направо хич не ми помагаше и вече съвсем се бях отчаяла. И го срещам аз тоя нашия - Разказвача, беше дошъл сюжети за приказки да дири и ми вика: "Да напиша една приказка за тебе, а? Тебе всички те знаят и… нали разбираш? Няма как да не скочи тиража с тебе като персонаж. Ще ти се отблагодаря, с каквото мога."

Викам му: "Абе, пиши там спокойно, не се притеснявай, ами кажи някакъв лек за пясък в бъбреците, че гледай какво чудо съм натрупала. Зарадва се много човекът и… оня ден получавам бележка от митницата, че имам получен един контейнер минерална вода някаква. Веднага ми трепна отвътре. Това е мъж на място - държи на думите си. Ама ви казвам, водата е без грешка! Специално за пясък в бъбреците. Даже на мое име била кръстена, като разбрали там производителите, че специална поръчка от пустинята Сахара имат. Само, гледам, са разместили буквите на етикета - "Хисарска", ама нищо. Сигурно е от вълнение...

Ох, много съм щастлива. Цял живот ще му бъда благодарна на Разказвача. Пък и крокодилите сега в Нил няма да се оплакват, че съм им пиела от водата…

* * *

Крокодилова приказка по ICQ

Ние к-к-к-рокодилите сме к-к-к-ротки и онеправдани животинки - к-к-к-азал един к-к-к-рокодил. Това съм го чувал от дядо ми, к-к-к-ойто беше много начетен и образован к-к-к-рокодил. В стари времена к-к-к-рокодилите си живеели мирно и тихо на сушата и по дърветата, където… искам да к-к-к-ажа, к-к-к-ъдето си свивали гнезда и си снасяли яйцата. Това били щастливи времена, но "Всяко щастие, е кратко" - к-к-к-азваше дядо ми. Някакъв си майстор сладкар измислил к-к-к-роасана. Той много се харесал на хората, ама толкова много, че те масово започнали да прииждат край Асуан за к-к-к-рокодилски яйца, защото си мислели, че к-к-к-роасан се прави с к-к-к-рокодилски яйца от Асуан и затова така се к-к-к-азвал. Дядо ми отначало много се смеел на тая глупост, после много съвестно обяснявал на хората, че са се объркали и най-добре да питат майстора сладкар, но к-к-к-ъде ти… Хората к-к-к-азвали, че може и да е така, ама к-к-к-ато са били толкова път дотука, първо да вземели яйца, пък к-к-к-ато се върнели, щели да питат. Това наложило к-к-к-рокодилското племе да напусне дърветата и да заживее в Нил. Гнездата оставили под наем на птиците, но родният к-к-к-рай си ги теглел и затова излизали понякога на брега, гледали к-к-к-ъм старите си домове и плачели. И досега тъгуваме. А ето, виждам, че още една неправда се задава: Някакъв Разказвач измислил, че сълзите ни били сладки и затова к-к-к-равите идвали да пият от Нил. Цялото к-к-к-ротко к-к-к-рокодилско племе сме изтръпнали, к-к-к-ато си помислим к-к-к-акво още може да последва от това.

* * *

Сладоледопродавачова приказка по ICQ

- Господи, толкова много работа имам - казала мишкавата помощница, - че ми иде да напусна. Ето, от вчера не съм ходила в чувала с брашно, а сега разбирам, че вече има нов. Буркана с фъстъчено масло в хладилника, както и буркана със сметана не съм навестявала отпреди обяд дори. За сиренцето пък, ох, за сиренцето направо да не говорим. Като че ли беше преди сто години, когато за последен път ходих да видя как е.

- Мда - казал сладоледопродавачът, който бил също така и сладкиработиправач. - Миличка, би ли ми донесла торбичката с орехи и лешници за новия сладолед, който искам да направя?

- Ето. Знаех си аз, знаех си аз. Сега и орехи трябва да нося. Защо все аз трябва да знам къде са орехите и лешниците? Как мога да знам къде са, когато вече няма орехи и лешници? Ами те не останаха… миналия път изядох последния орех… да видя да не е развален. Освен ако не си доставил нови и не си ми казал. Това на нищо не прилича. Знаех си аз, че си доставил и не си ми казал. Нарочно го правиш, за да напусна. Апчихххх!

- Миличка, извинявай, просто забравих. Торбичката е в десния долап зад гърнето с меда. Ще нарека новия сладолед "Гризанка".

- Виждаш ли? Напускам! Никакво уважение. Чувствам се пренебрегната и ненужна… Да не ми кажат на мен за новата торба с орехи - това е обидно. Това на нищо не прилича и аз напускам. Още сега… Веднага… след като ида да видя какво става със сиренето, а също и с новия чувал с брашно. И освен това как мога да знам, че искаш да направиш нов сладолед, когато ти ми казваш, чак след като вече не знаех къде са орехите? И как мога да съм сигурна, че ще го наречеш "Гризанка", след като аз вече напускам? Ти нарочно го правиш, за да не напусна. Обаче аз напускам.

- Миличка, за този сладолед се сетих току-що. Това ще е един много особен сладолед, защото никога няма да се свършва. Неговата вафлена фунийка ще се е размекнала и на дъното й ще се появява малка капчица, а в същото време върхът му ще клюмва и аха, аха да капне… И детето, което яде този сладолед, няма да вижда и чува нищо друго, защото ще е съсредоточено в това бързо да облизва капчицата от фунийката и връхчето, дето потича, за да не се накапе. И всеки път ще въздъхва с облекчение, че е успял и този път да предотврати петънце на дрешката си и миг след това ще вижда, че сладоледът по-ти-ча-а-а-а-а!!! И ще бърза отново да лапне капчицата отдолу и после да оближе разтапящото се връхче, а сладоледът все няма и няма да свършва и детето, на което ще бъде този сладолед, ще бъде най-щастливото дете на света, ама толкова щастливо, че майка му накрая няма да издържи, ще го наплеска и ще му вземе сладоледа. Обаче с това работата няма да се оправи, защото сладоледът е необикновен и когато майката го вземе в ръцете си, той ще потече неудържимо отвсякъде и ще я окапе цялата, намигайки на детето. И тогава то ще се спука от смях, понеже ще знае, че сладоледът му е приятел и следващият път пак могат да направят някой номер.

- Обаче ще се казва "Гризанка"?

- Да, разбира се.

- Добре. Обаче това да ти е за урок, че не може така повече, без да си почивам. Иначе напускам. Апчихххх! И отвори тоя буркан със сметаната, че не мога да я проверя дали е годна… И сиренето не го слагай толкова нависоко… ама че недосетлив…

* * *

Завеждащ мърморацийна приказка по ICQ

Много е важно да бъдеш завеждащ - казал завеждащият мърморациите. Когато си завеждащ, ти си много важен, а както казах вече, да си важен, е много важно. Разбира се, да си важен, е в кръвта на котките, което е още едно доказателство за нашето превъзходство, а също и за нашето превъзходителство. Не че съм против някои видове, но нима може да се сравняват някакви си песове с нас? Ето ви само един примър-р-р-р-р:

Направило ли ви е впечатление как всеки път, когато някой представител на споменатия по-горе по-долен вид ви срещне на улицата, изпада в бяс? Безсилна злоба и завист - ще се съдере да лае, пяна изкарва около устата си от яд, че има някои, които стоят по условие на по-високо стъпало. Ако някога стане така, че трябва да бъда нещо друго, бих предпочел да съм мишка, да загина достойно в лапите на някой достолепен котарак, отколкото да бъда някакъв джавкаш простак. Мър-р-р-р…

* * *

Стъклена приказка по ICQ

Ние, стъклата, искаме да се оплачем от безобразното отношение, на което сме подложени. Никой не ни забелязва. Гледат през нас все едно ни няма. И което е най-възмутително - обръщат ни внимание, когато сме мръсни. Извратеност някаква. Е, вярно, че забелязват. когато ни няма понякога, но това е още по-обидно. Ами това "Внимавай, има стъкла!" Ние, които сме толкова крехки и чупливи, дето всеки може да ни направи на сол и какво? С нас се плашат. "Внимавай - стъкло!", все едно "Внимавай - пепелянка!" А питате ли ни как се чувстваме, когато отправят призиви за прозрачност? Някои просто не могат да ни гледат. И откъде това отношение? Сложили ти някаква рамка, не ти дават да мръднеш от нея и тъкмо си помисляш, че са ти обърнали внимание, а то се оказва, че гледали картината или снимката, дето завряли зад тебе. Иска ни се да изкрещим "Елате ни вижте!", но не го правим, защото ще е изпросено. И на кого да се оплачем? Как да те чуе някой, когато не те вижда...

* * *

Къщена приказка по ICQ

Ами аз не мога да разказвам приказки, aз ги намечтавам. Ето така: подремвам си и както си подремвам, ги намечтавам, сънувайки. Например сега сънувам една къщена приказка, за това как къщата разказва как намечтавала приказки. Като я разкажа, ще се събудя, да си почина малко, понеже е Нова Година, а на Нова Година нали никой не работи... И аз ще попразнувам с моя джентълмен, пък после... После пак ще трябва да мечтая...

Ама така е,
като никой друг не желае
ежедневно да си мечтае...

* * *

Стайчена приказка по ICQ

Пък ако искате да знаете, аз не съм плюла през прозореца. Това не знам кой го е измислил, но си е чиста лъжа. Аз съм стая с достойнство... Аз плюя през прозореца само когато съм много ядосана. Даже и тогава не плюя, а казвам: "Тюх да му се не види!", обаче то излиза: "Пу да му се не види!" ...сигурно. Ама как да не се ядосвам, когато някой се опитва да ме подреди? Ами на вас добре ли ви е, ако ви "подредят добре" и трябва да ходите с тъмни очила или да се нагримирвате обилно? Я ги гледай ти! На никого нищо не съм направила, а те гледат на мен да си го изкарат. ...* да му се не види! Добре, че има добри деца, та се грижат за мен.

* Видяхте ли? Току що не плюх, а казах на ум... "Брей..."

* * *

Нещова приказка по ICQ

Аз пък искам да ви кажа, че не може да искате да разказвам приказка, защото мене ме няма. Случайно някой да ме е виждал? Не ме е. А нарочно? Пак не ме е. Видяхте ли? Не сте ме виждали. Е, тогава как да разказвам приказка, когато просто ме няма? Освен това, ако искате да знаете, аз нали затова не се показвам, за да ме няма. И ако искате да знаете, още повече: Аз и тези думи не съм ги казал. Подозирам, че някой е написал тази бележка и я е плеснал тук от мое име, за да ме злепостави, но няма да му мине номера - мене ме няма. Не съм казал нищо и не е било мой ред.

Хайде сега следващият, че мен може да ме няма, ама приказки да знаете как обичам да слушам...

* * *

Огледална приказка по ICQ

Ееееех! - въздъхнало старото огледало - толкова много неща са минали пред очите ми... Един безкраен филм. Така ми се иска да го покажа, а все не се получава. Няма на кого. Тъкмо направя опит и те почват да недоволстват, защото искат да се видят такива, каквито са в момента, а не, каквито са били. Искат обезателно да ги отразя, дори да са тъмни или празни...

Много ми е мъчно. Така ми се ще някой да ме заговори и аз да му разкрия всичко, което съм видяло. Да седи срещу мен, а аз да му показвам като на филм времето и нещата, които са били и както са били, но... те все нямат време или желание... Или може би не се досещат, че съм запазило в себе си дните и нощите им?

Помолете ме моля ви някой път, когато сте свободни. Нека да ви покажа, а?

* * *

Новинарска приказка по ICQ

- Ние новините...
- ...тъй си съществуваме...
- ...в нощите и дните...
- ...като се редуваме.
- Идва ред и блясваш...
- ...като на арена.
- След това угасваш...
- ...удовлетворена...
- ...че си впечатлила...
- ...някого за малко...
- ...кат си се разкрила.
- Е, все пак е жалко...
- ...че сме ден до пладне...
- ...но ако се падне...
- ...ний да си избираме...
- ...пак на туй се спираме - новините тъй декламирали
и завършвайки се прибирали
във съответните им архиви
вече прочетени, ала щастливи.

* * *

Мауко-Салатанова приказка по ICQ

Ние,
принцеса Мауко и принц Салатан
тук заявяваме, че във капан
любовно-опасен, дълбоко сме хлътнали,
та езиците чак сме си глътнали.
Някакъв смотан и тъп разказвач
в каша забърка ни тип "Буламач",
дето обичали сме се ужасно.
Та се налага да протестираме.
за да стане на всекиго ясно
в к'ва ситуация днес се намираме.
Ние, горните, тук декларираме,
че изобщо не се познаваме
и че при среща се разминаваме
просто защото не се понасяме.
Тази истина тука изнасяме,
щото вече е крайно време
някакви мерки някой да вземе.
Гледайте, станали сме за кашмер
от скудоумното му "произведение"
и настояваме в пълен размер
да ни плати той обезЧЕСтение!

* * *

Приказна приказка по ICQ

Днес, около часа на приказките (читателско време), неизвестна приказка е забелязана да навлиза в насрещното течение на издание "Приказки по ICQ". За щастие пострадали няма. На мястото на инцидента "имало едно време", както и следи от "яли пили и се веселили". Контролните органи, пристигнали на мястото незабавно след получаване на съобщението по ICQ, разпитват присъствалите на случая читатели. Приказката е успяла да се скрие, използвайки чуждо заглавие и автор в натоварения по това време трафик. Има заподозрени.

За вас, от мястото на събитието, предаде Приказна Приказка

* * *

Разказвачова приказка по ICQ

Разказвачът е в платен отпуск.
Елате утре.

* * *

Мило моева приказка по ICQ

Обичам те, мили мой разказвачо на приказки!

Твое Мило Мое

* * *

...

- Хм, ама това ли ти е приказката?

- Да. Що?

- Ами такова... Много е малка.

- Ти откъде се взе?

- Ами аз съм си тука, нали съм Електронното Нещо... Чета си приказки.

- Аха. Обаче тази приказка не е твоя. Твоята е след малко.

- Да, ама аз понеже, нали приказки, пък то Разказвачът в отпуск, ти само едно редче, Приказката - съобщение от мястото на събитието, Мауко-Салатанците - декларации... Ми то няма приказки вече!

- Не бой се. Ела да излезем оттук и ще видиш каква интересна приказка ще ни разкаже Сянката.

- Добре. Ама чия сянка?

- Ничия. Ти не знаеш ли? Това е сянката, дето си имала човек.

* * *

Сенчеста приказка по ICQ

Да ви кажа право, не мога да стоя на слънце. Много съм чувствителна към лъчите му и затова си взех един човек. Водя го с мене навсякъде. Така добре го обучих, че сега винаги стои между мен и слънцето. Много съм доволна. Откакто си го взех - един лъч не ме е докоснал. А преди, ако знаете какво беше... Трябваше все по тъмно да ходя или да чакам метеоролозите да докарат облаци.

С течение на времето така се привързах към моя човек, че не бих могла без него. Чувствам, че ще ми липсва ужасно, ако нещо му се случи. Нещо повече, сигурно ще умра. Отначало бях малко скептична, но сега мисля, че човекът е най-добрият приятел на сянката. Не, не мисля, а съм убедена. И затова препоръчах на няколко мои приятелки да си вземат и те. Някои си взеха и, познайте какво - гледам, че са доволни.

Само не знам как да му се отблагодаря на моя човек. Понякога спирам и го гледам. Очите му са вперени към мен, но усещам, че не ме вижда, а гледа някъде в материята. В такива моменти ми се иска да му помогна, а не знам как. Еееххх...

* * *

Лунна приказка по ICQ

- Добре, че съм аз. Иначе к'во щяха да правят влюбените, дето ги избива на поезия, не знам. За поетите, дето ги избива на любов, не се притеснявам, ама за тия, първите... То направо ме хваща срам понякога. В такива моменти се чудя дали, ако се скрия някъде завинаги, няма да отърва света от сополанци...

- Ама ти ще разказваш ли приказка?

- Ти кой си?

- Електронното Нещо.

- Ааа, онова дето е след мен. Не съм свършила още.

- Аха. Щото аз знам една приказка за Луната, ама тя такова... Не е много за разказване.

- Така ли? Я, кажи, кажи. Кажи да чуем какво ме одумвате вие мене, докато аз съм от обратната страна.

- Тц! Не може.

- Как така не може бе?

- Ами не може, понеже това тук си е твоя приказка. Не може друг да разказва твои приказки.

- Ами като си е моя приказка, ти какво правиш в нея? Ааа?

- Ами, не, аз понеже такова... Само питах ще разказваш ли приказка...

- Ама не може така бе! Ало, сценариста? Къде отиде тоя... автора бе? Това тука моята приказка ли е? И ако е моята, къде са ми репликите?

Я да си видя аз в листчето... Така, така... А, ето: След сцената с Електронното Нещо Луната остава като декор, а Електронното Нещо продължава с неговата приказка.

А! Ама чакайте бе. Ама как така? Аз все пак съм Луна. Какво ще правят без мен влюбените, дето ги избива на поезия? Как така декор бе? Аз напускам. Не, аз просто напускам. Вие пак ще се влюбите, ама ще видите тогава. Ще видите Луна, ама друг път. На Млечния...

Довиждане, сбогом!

* * *

Електронно Нещова приказка по ICQ

Пък аз не знам да разказвам приказки. Ама наистина не знам. И искам да си дойде Разказвача. Уаааааааааа...

* * *

Снежна приказка по ICQ

Ама, че работа значи..

Валя си аз...

Млъкни бе, Електронното! Стига си циврило, че не мога да си кажа приказката от тебе. Слушай сега аз да ти разкажа една, докато го няма Разказвача.

Валя си аз значи оня ден и докато си валях така, на парцалчета, си спомних за времето, когато през зимата падах от небето на земята, а когато дойдеше пролет, си събирах багажа и "падах" от земята на небето. Дааа. Точно така беше. Отлитах от земята нагоре, понеже някакъв учен бил измислил оная глупост, дето нищо в природата не трябвало да се губи. Не знам на тия учени откъде им идват такива неща в главите, значи. Ами аз много добре си спомням как една моя снежинка падна в чашката с кафе на някаква госпожа и после естествено, когато трябваше да отлетим обратно на небето, я нямаше. Това ни създаде много проблеми, понеже решихме, че се е загубила или просто успала и се наложи отново да падаме на земята да я търсим. Лошото беше, че докато се преброим там горе, и то беше станало вече лято. И като се върнахме да я дирим, стана една... Ама вие вече я знаете тая приказка де, дето майките и татките вдигнаха олелия, че било много невъзпитано да валяло сняг през лятото.

Те после и оня закон го отмениха. Там, задето нищо не се губело. И сега вече валя само еднопосочно. Ама знаете ли защо го направиха това? Понеже напролет, като почнех да валя нагоре, и на майковците и татковците им влизаха снежинки в носовете. Представяте ли си? Да отмениш закона и да забраниш на децата да се радват на отлитащия сняг само защото ти влизали снежинки в носа. Абе няма ли някой учен да ги забрани татките и майковците, та да видят те. Да им забрани да забраняват или да ги задължи да са деца...

* * *

Автомобилна приказка по ICQ

Ееех, ако знаете каква мечта имам... - въздъхнал един стар автомобил и продължил: Толкова е несправедливо това, дето така са устроили света, автомобилите да обикалят цял живот без почивка, а пътищата какво? Опънали си се на земята и хич не се помръдват. Така ми се иска някой ден нещо да се промени. Ей го, и снощи сънувах един сън...

Качи се в мен един баща, сложи детенцето си на седалката и каза: "Отиваме на село".

И знаете ли какво се случи тогава. Като завъртя ключа и пътят се раздвижи. Стояхме си ние така, без да се помръдваме. Само колелата ми се въртяха от пътя, който се движеше под тях. И вместо да отидем на село, то само дойде при нас. Беше толкова хубаво...

После се събудих и си мислех защо трябва хиляди автомобили да се мъчим да возим хората до някъде, когато може само да накараш пътя да ти доведе пред теб мястото, което ти трябва?

* * *

Грейпфрутна приказка по ICQ

Да. Така е - казал грейпфрутът. Много несправедливости и недомислици има по света и у нас (в приказките). Най-вече в приказките.

Аз съм толкова огорчен
от измислиците за мен,
че съм баща на горчицата
в съавторство с лютеницата.
Моля, моля! Аз съм Грейпфрут
и с това съм прочут,
че с мойте роднини
комплекс витамини
отглеждаме и на тях сме богати.
Ега ти!
Какво унижение
да ме поставят във положение
да бъда равен, да бъда брат
на някакакъв чушков полуфабрикат.
Не, аз наистина съм убеден
че сме попаднали на кретен
вместо на някой автор-класик.
Разказвач ли? Пу! Ексик!

* * *

Сълзлива приказка по ICQ

Знаете ли колко е трудно да си сълза бе? Някои разправят, че сме можели само да напълваме очите, да се стичаме по бузуте и да капваме. Да, обаче питате ли се вие какво става, когато някой смешник прекали със смешките и децата почнат да се заливат от смях? Ама да се заливат ви казвам, та чак докато им се свършат смешните сълзи. И тогава знаете ли каква паника настъпва сред нас? Понеже откъде да намерим други смешни сълзи? И тогава става една бъркотия... Всички се юрват към гримьорните и гардероба да се преобличат и гримират на смешни сълзи. Ама такава блъсканица ви казвам, че ти се иска да си нещо друго. И то, все така се случва, в последния момент, когато всеки вече си е затръгнал по неговите си работи, и изведнъж: Айдееее, бързо трябват извънредно сълзи за лук! И ние какво да правим - юруш да се натъкмиме за случая, понеже все както винаги било спешно и намяло време за туткане. То защо после казват, че някой плачел с неискрени сълзи. Ами то, като нямаш време да се наискрениш, така се получава.

* * *

Земна приказка по ICQ

А мен питате ли ме?

Знаете ли колко е приятно да се разхождат по тебе всякакви с немити крака или пък направо с калните си обувки? То добре, че не са ми сложили дъжда на режим и мога да се къпя редовно, ама с това не се решава проблемът. Понякога така ми иде да се разтръскам, ама като стара перална машина, та да изпопадат от мене всички, дето ме цапат. Така:

Трак-трак-трак-трак-трак-трак-тррррррррррррррр...

Но не смея, щото ще изпопадат и ония деца, дето са чисти и не ме цапат.

Ама трябва да има някакъв начин. Много силно се надявам, ако не някой дръг, то поне Разказвача да го измисли.

* * *

Хорска приказка по ICQ

Тууууу, дойде най-после и наш ред - рекли хората.

Искаме тук най-целокупно да заявим, че като гледаме какво става, и направо се издигаме в очите си. Ами то това вашето заприлича на оплаквачница. Вместо да разказва приказка, еле пък в нея Разказвача да е главен герой... всеки нещо си мрънка, всеки нещо си недоволства... Срамота! Я се вижте на какво сте заприличали бе. На нас сте заприличали. Изобщо не сте приказни герои.

И персонажи
даже
не сте,
ами тесте
от характерчета човешки,
поприкрити в приказни дрешки.
Стига! Рима
тука не трябва да има.
Тука трябва сериозна проза:
Вие, драги, сте просто угроза
за читателите нещастни.
И ще бъдем пределно ясни:
Вие поставената задача
си изпълнявайте, докат е време,
че я мътните, я разказвача
(разбирай дявола) ще ви вземе!

* * *

Инструментална приказка по ICQ

Ние пък тук да кажем държиме,
че държиме на своето име
и настояваме за специализация
в някоя приказна цивилизация,
дето да влезем в крак със нещата.
Тъй, че и без промяна във щата
разни разбрицани приказки тъпи,
дето затрупват ни да се научим
без ремонти да правиме скъпи,
а с технологии, които получим
(най-модерни), да диагностираме
и ефикасно да ги коригираме.

* * *

Болестна приказка по ICQ

Ох, да ви имаме проблемите - едва, едва продумали болестите, които, както е известно страдали от хронично здраве. Ние сме особено силно възмутени от Земята. Ами то не минава ден, без да си вземе по някой душ... такова де - дъжд. Е, на какво прилича това? Геноцид. Иска да ни затрие. Къде е справедливостта? Нарушават се исконните ни права. Някой си правят кефа за сметка на други. Не може така. Нейните права се простират до там, откъдето започват нашите задължения. И всичките тези безобразия стават пред очите на Разказвача, а вероятно и с неговото съгласие или, може би, дори по негово нареждане. Край. Настояваме за предсрочни избори на нов Разказвач!

* * *

Токова приказка по ICQ

Аз пък да ви кажа - започнал ни в клин ни в ръкав да разказва приказка Тока - трябва всеки път, когато притрябвам на някого, да се блъскам като изоглавен по едни тесни проводници с всякакви елементарни частици. Трябва да знаете, че не е никак елементарно. То ако бяха една и две, каквито са си елементарни - както и да е. Ама напоследък гледам навъдили са се всякакви и се бутат най-брауново, без никакво възпитание. Това правила за движение за тях няма. Понякога даже ме е страх, че няма да успея да свърша работа, такава блъсканица и такова съпротивление ми оказват. Пък аз не мога така. Аз като има нужда някой от мене и веднагически хуквам. Това е то възпитанието.

И в тая връзка бих искал да помоля Разказвача, да намери оня... Как му беше името? Ааа да: Ом май беше. Точно така - Ом. Дето издал закона, според който разните там елементарности са длъжни да ми оказват съпротивление. Ами аз съм на години вече, със стаж и опит и мисля мога да поискам промяна в нормативната база. Нека да ми освободят трасето от свободно шляещи се частици без работа, та да мога да си минавам спокойно през вакуума и да не закъснявам за поредния консуматор. А сега какво? Не стига, че се бутам в навалицата, от което се изпотявам, та чак завирам от жега, ами и през вакуума ми е забранено да минавам.

...

Тук Разказвача въздъхнал дълбоко. (Въздишката има само това определение, понеже не било ясно дали е от задоволство или от мъка.) Почешал се по виртуалната кратуна, която не се знае къде била (поне от момента, в който той се изпратил по Електронното Нещо и бил навсякъде)... Та се почешал, значи, той по кратуната и си казал на ум, че му омръзнало да слуша и чете чужди приказки. Ама как пък не се намери една по-свястна бе, рекъл си и твърдо решил да им покаже, та да видят те. Плюл си на ръцете и започнал следната приказка по ICQ:

You have received a message!

Мило мое,

Kазвам ти "Здравей" и "Чао" сега, а ти, като ги получиш, си ги прочети с интервал между двете, колкото да ти разкажа една приказка за…

 

 

© Хитър 5ър, 2002
© Издателство LiterNet, 07. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.