web

Ох, ако Джанковица разбере… Лелееее, много лоша работа. Май ще трябва да остана тука в тая къщичка, щото в моята ми омръзна… малко. Обаче само дано Маджунката не разбере, че съм тука, щото… лоша работа. Направо - много лоша. Оххх! Понеже е толкова лоша, че ще й стане лошо. Оххх!

Ама обаче, пък ако знаете колко хубаво беше… Щото аз нали си се разхождах из гората и без да искам, дааа, напълно без да искам, съм отишъл до къщата на Джанката, понеже Гьорчо, гарвана, дето ми е много добър пирятел… понякога… дофърча тая сутрин и взе да ми чука с клюна по прозореца, гадняра му с гадняр, и да вика: "Бягай да видиш, джункавата вещица се е напила снощи и сега хърка, та чак цветята в гората повяхват." И аз понеже нали съм доброто джудже и ми стана много мъчно за цветята и веднага хукнах от любопитство да им помогна, щото тя, маджунката, като се напие, и става много весело, обаче нали само аз знам една много важна магия за съживяване на цветя. Ахъм.

Ама те нали понеже много обичат вино от Зло биле… ох, обърках се. Нали понеже тя много обича вино от Зло биле, щото трябва да го пие. Мдааа. Вещиците трябва да пият вино от Зло биле, понеже иначе не може. Така каза Спаска. Ама това е, понеже те не са като джуджетата вещиците. Ние, джуджетата, сме си винаги джуджета, а те не са. Охх, исках да кажа, че те не са винаги вещици...

Уффф, стана много такова… Сега ще ви обясня. Отначало значи вещиците ги няма. Щото те не се раждат вещици, понеже нали никой не е виждал бебе вещица и после да стане дете вещица и после да стане момиче вещица. Обаче те се появяват после вещиците, когато вече са си вещици. Ахъм.

Уффф, май не стана много ясно… Абе те вещиците са такова бе, те са другата половинка на принцесите. Вярно ви казвам. Като се роди некоя принцеса и нали тя си е там отначало бебе и после пораства и става Снежанка или Пепелянка… такова де - Пепеляшка или Спяща Красавица и разни други там гаднярки. И тогава вещиците още ги няма. Ама те като пораснат тия разните там гаднярски принцеси и красавици и повече не порастват, понеже така трябва и си остават завинаги такива. Обаче то нали така не може, понеже те не са джуджета да са си винаги джуджета и като станат там… абе като се оженят там за некой принц и после те си остават такива, каквито са били. Ама то нали трябва някой да остарява и да става лош и тогава те се раздвояват. Да, бе. Като мине сватбата, дето три дена всички ядат и пият, и през нощта, точно в полунощ, принцесите се раздвояват и едната си остава Снежанка или там, която си е гаднярка, а другата почва да става лоша и да остарява, щото нали принцесата трябва да не остарява и да си остава добра.

Оххх, май така беше. Абе, така беше. Сигурен съм, понеже Спаска така ми каза. Ама Спаска знае, понеже ламите и змейовете пазят много стриктно да се спазва тая работа, дето в полунощ да се раздвоят, щото иначе, ако не стане, и всичко ще се обърка. Понеже не знам защо, ама нали трябва принцесите да са си принцеси. Къде се е чуло и видяло стари красавици!

Ама вещиците, като се появят, и после трябва да пият вино от Зло биле, понеже нали те, като остаряват, и не може все да остаряват, иначе нали трябва да умрат, ама Спаска каза, че и това не може, понеже също много щяло да се обърка работата, защото, нали ако няма вещици, и к'во, ми то не е интересно. И те затова вещиците пият вино от това биле, щото то ги прави да си стоят живи и здрави, каквито са били в нощта на раздвоението и само външно да остаряват. Ахъм. Така било. И трябва да го пият, понеже ако не го пият и умрат, ще умре и принцесoвата им половинка и това съвсем, ама съвсем щяло да обърка работите апсолютно, понеже къде се е чуло и видяло хубавиците и принцесите да умират и също да няма и вещици? Ми то тогава апсолютно няма да е интересно хич.

Обаче на мене Спаска ми каза коя е Джанковица. Тя е другата на Снежанка. Вярно ви казвам. Те нали, щото на Снежанка й викат също и Джуджанка, и оттам и нашата Джанка. Да, бе! И тя затова е толкова гадна, понеже колкото е по-добра принцесината половинка, толкова е по-лоша вещината. И на Пепеляшка знам коя е другата. Пепелянка се казва, обаче тя си е в нейната гора и само понякога си ходят на гости с Джанката.

Оххх, ама аз друго… Нали такова, отидох да съживя повехналите цветенца и какво-какво - гледам маджункавата му Джанка си оставила метлата пред къщата. И обаче така хъркаше, че аз реших да отложа съживяването на цветята, понеже те пак щяха да увехнат и защото много ми се прииска да такова… абе да прибера метлата на Джанковица, понеже нали, щото съм добро джудже, и да не ме превари някой друг да се повози…

И такова… лекичко се приближих и като видях колко много вино е изпила Маджунката, и веднага ми стана ясно, че цял ден ще мори цветята и много се зарадвах… такова де, домъчня ми за цветята, обаче нали се зарадвах, че никой не ме е преварил за метлата и ще мога цял ден да такова, абе да я прибирам.

И после се качих, значи, на метлата и тя обаче нищо. И аз взех да се друсам и да й викам: "Диий!", ама тя - тц. Много гадна метла. И аз се изпотих малко, понеже нали се притеснявах да не събудим Джанката и взех да се чудя на глас, ама тихичко, де, що не тръгва тая метла сега и тя тогава взе да се киска. Метлата взе да се киска, ама направо много безобразно се кискаше, понеже Джанковицата ако се събудеше, направо - ох. И се кискаше и ми се присмиваше, че не съм могъл да я подкарам и взе да става много лоша работа, щото тоя гадняр Гьорчо си доведе пак роднините и те накацаха по клоните наоколо и взеха всичките да грачат: "Айде, Шишарко! Давай, Шишарко! Опитай пак, няма начин да не тръгне!" и също се хилеха най-безобразнически, понеже нали, когато някой спи, и разните скришни работи трябва да се правят тихо, щото така е възпитано. Ама какво ти разбират гьорчовите от възпитано правене на тихи неща, дето не трябва да се разбере, че стават. Ох!

И взе да става много лоша работа и аз лекичко взех да се опитвам да сляза от метлата обаче като се наведох и без да искам, я погъделичках с брадата. И като я погъделичках, без да искам, и тя подскочи и взе съвсем да се хили ужаснически. И като подскачаше и нали аз се тръсках и брадата ми я гъделичкаше още повече и тя съвсем пощуря и взе да хвърчи насам-натам между дърветата и клоните им. Ама беше страхотно. И гьорчовци се разхвърчаха от страх, понеже аз така фучах покрай тях, та чак перушината им падаше като есенни листа от вятър… Гаднярите им гадни! Така им се пада. Ще ми се подиграват, че не съм могъл да подкарам метлата на Джанковица...

А през това време метлата се хилеше, като когато те гъделичкат, понеже е много гадно. Абе беше много хубаво. Направо страхотно апсолютно. И взе да ми се моли да спра, ама как да спра - тя нали като беснееше над гората и правеше такива извивки и лупинги и от друсането брадата ми я гъделичкаше все повече и ставаше все по-хубаво, понеже Мърморацията ме видя и направо щеше да се спука от завист. Знам си аз. И Спаска ме видя и поклати глава и въздъхна, ама нямаше време за повече, щото тая, метлата де, окончателно се разгъделичкави и като се понесе с пълна сила напред, лелееее - кеф! Обаче накрая взе да става малко страшничко, ама малко де, понеже аз нали съм си смелчак, ама нали щото така се бях здраво вкопчил в метлата, че брадата ми опираше в нея и от вятъра я гъделичкаше, а пък на мене вече такова… не че ме беше страх, обаче се сетих, че имам една много важна работа, ама забравих коя и исках да сляза, та да се сетя. Ахъм. Точно така беше… май… Ама нищо не ставаше, щото метлата му смотана изобщо не разбираше от дума. Понеже аз нали й виках тихичко да спре вече, ама тя не спираше, гаднярката му с гаднярка, а ми викаше аз да съм спрял, щото не издържала повече. Ама аз като тръгнех да й кажа, че не мога да спра, щото тя трябва първо да спре и от това казване брадата ми още повече я гъделичкаше. Абе - лоша работа.

И най-накрая като не можа да завие навреме тъпата му метла и като се натресе в един пън… Оххх! Лелеее, ох! Ама такова “ох” ви казвам… И аз като отхвърчах, та се закачих в една трънка, дето пораснала най-гаднярски точно на пътя ми. Обаче добре, че беше пораснала, иначе летях право към прозореца на Джанковица и ако я бях събудил… щеше да е доста невъзпитано. Ох, ама такава гадна трънка значи - целия ме изподра. Добре, че дойде тоя моят пирятел Гьорчо, който ми е много добър пирятел… понякога. И ме отскубна от трънката. Ама много невнимателно, гаднярът му с гадняр - целият съм в бодли заради него.

И после обаче - ужас! Метлата си беше счупила дръжката. Ама знам си аз, че нарочно, значи, го направи. Щото иначе кой ще се прасне в пън, ако не нарочно? И аз като видях счупената дръжка и веднага се сетих коя беше оная важната работа, дето имах, и - дуфти, понеже нали ви казах, че имах много важна работа. Ох! Обаче дано да не разбере Джанковица, лелееее...

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)