web

Знаете ли как се правят магии, бе? Аз знам. Обаче няма да ви кажа. Понеже това е тайна. Ахъм. Апсолютно. Аз даже на Спаска не ги казвам, дето ми е най-добрият пирятел. И на моя пирятел, дето е вещиц, и на него не му казвам. Ама това е, понеже джуджешките магии са си само джуджешки и не може да се казват на некой, дето е вещиц или ламя, или друго нещо, понеже може да се разболее… магията, бе. Дааа. Ама вие знаете ли какво е разболена магия, бе?

Аз веднъж бях казал една магия на Джан-Джункавица, гаднярката й с гаднярка, щото ме помоли да съм й услужел временно, понеже… Ох, абе нали един път й поръсих метлата с мързелив прашец… без да искам… и после се скрих под едно листо и се смях тихичко, щото тя бързаше за някъде Джункавица, а метлата си спеше и изобщо не бързаше да бърза…

Ама аз си се смеех тихичко, щото преди това веднъж наръсих метлата на една друга вещица, предната… ама тя нали такова, тя беше нова вещица още и ги правеше едни такива, не ви е работа и като не й минаха номерата в нашата гора и замина за друга.

И аз като й наръсих метлата тогава и какъвто съм си смелчак, се показах отдалече и й се изплезих. Вярно! И тя реши да ме хване, обаче нали метлата й хъркаше и ме подгони боса из гората. Ама знаете ли колко е смешно да те гони боса вещица, бе? Щото като се набоде на трънче и почва да подскача и да се вайка и да говори разни ядосани неща. Много е смешно…

Ама това беше по-рано, а Джанковица като се беше разбързала и понеже метлата още не се беше събудила добре и като да литне и се бутна в едно дърво и после падна и се отъркаля в дерето и накрая цопна в потока и там всичките й магии се намокриха.

Ама тя нали много ядосана и дойде да ми иска да й дам джуджешка магия за изчервяване на носа, понеже тая магия си е апсолютно джуджешка, обаче тя джункавата не знае, че магията не действа на джуджета. Хи-хи-хи! Ама тя, щото нали искаше да види кой й е приспал метлата, по червения нос да го познае. И аз нали съм добро и услужливо джудже и й дадох магията и си свиркам. И тя като видя, че нали моя нос не ми е червен, а си ми остава такъв… носов си ми остава и каза, че това било само работа на оня… (моя пирятел, дето е вещиц).

Ама тя джан-джункавата я е много яд, щото аз съм пирятел на моя пирятел, а не на нея и само гледа как да му направи мръсно на моя пирятел. Ама той е много печен, бе. И от време на време ми вика: "Шишарко, ама Джанката, а?" И ми намига по нашия начин, важния. И те, такова… абе правят си разни номера и разни други работи... ама аз не ги разбирам тия работи, понеже не ме интересуват щото.

Охх, ама аз за друго ви разправях, де. И тая гаднярка после като ми върна магията и аз си мислех, че си ми е здрава значи, ама по едно време си рекох да проверя дали си ми е здрава значи и какво? Болна. Ама направо ми идеше да я изпонаритам по кокалчетата джанкави… Апсолютно безо... безобразничестие. Ама така ми я беше разболяла, че ми се разболяха и две други и после лелеее, докато ги оправя…

Ама най-много ме беше яд, щото като ми се разболя магията за брадавици на езика и вместо да излезе брадавица на езика на скръндзата, дето не иска да ми даде от сладкиша си, понеже уж си бил негов, почне да прави така, че не мога да си хвана сладичките неща, дето ми са се прияли. Ама представяте ли си, бе? Пресегнеш се да си вземеш лешниче и то хоп - помести се. Речеш да си вземеш ягодка или торта - хоп, помести се. Охх, апсолютно много лоша работа. За малко да умра.

Обаче моя пирятел като видя и щеше да се спука от смях. Ама после на мене ми стана мъчно и той спря да се смее и ми я оздрави. Ама даже не само ми ги оздрави и трите, дето ми се бяха разболели, ами ми направи една отделна, дето да ти бягат сладките работи от тебе, ама и тя не действа на джудже. И ми я подари и каза, че си е само за мене и на никой да не я казвам. Апсолютно. Обаче аз веднъж я изпробвах на Спаска и щях да се спукам от смях. Ама то много смешно, бе. Обаче…

Ама тя е много лесна магия. Прави се така:

Стъпваш на един чисто бял лист хартия. Ама чисто бял. Понеже с тъмно бял не съм опитвал. Вземаш си едно сладичко нещо, ама не го ядеш, а го държиш с дясната ръка, ама обаче по-настрана да не се накапеш, ако е тулумбичка, щото… оххх тулумбичка… и такова, а с лявата ръка се хващаш за косата… За косата ли беше, за брадата ли беше? Абе няма значение. Нещо по главата си хващаш, то нали няма много неща по главата и ако не стане с косата, се опитва с брадата и после държиш здраво с двете ръце и почваш да подскачаш на куц крак и да се въртиш на едно място и повтаряш:

лЕбух-рАя, лЕбух-рАя, лЕбух-рАя, тук!
лОри-сАя, лОри-сАя, лОри-сАя, там!

И така правиш, ама много пъти. Много. Понеже ако не е много и не става магията. Ахъм. И обаче аз какви други знам, ехееее… Ама нали понеже са тайна и не се казват.

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)