Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Едно джудже разказва

ШЕСТА ИСТОРИЯ, В КОЯТО ДЖУДЖЕТО СЕ ПРИТЕСНЯА ЗА ЧУДОВИЩАТА ПОД ЛЕГЛАТА

Хитър 5ър

web | Едно джудже разказва

Ама няма такива работи, бе! Чудовища под леглата няма. И-зоб-що! Апсолютно. Спаска така каза. Тя знае всичко. Понеже тя ми каза, че като била малка ламя... искам да кажа, че като била колкото мене голяма и много я било страх от чудовища под леглатааа. Ама - ламя! К’во да я правиш?! Те са много страхливи ламите, когато са мал... когато са малко големи. Щото те да не са някое храбро джудже като мене...

И какво-какво, един ден, като станала каквато е сега ламя, отишла при моя пирятел, дето е вещиц и му казала, че трябва да се свърши една много важна работа, понеже щом една ламя я е страх, какво ли остава за децата... и за джуджетата също май казала, не помня... Ама сигурно е казала, понеже нали ми е пирятел. Няма начин да не е казала и за джуджетата... ох, дано да е казала и за тях... Обаче без мене, щото аз нали съм си много смел и понеже тя нали така каза, че няма чудовища под леглата и на мене ми стана напълно ясно веднга, че изобщо няма чудовища под леглата. Ахъм. И после му казала, че тая работа с чудовищата трябва да се провери веднагически и ако може, да е незабавно. И обаче моя пирятел й казал, че работата е много сложна, щото има толкова много детски креватчета за проверяване - и на Джан-Джункавата вещица метлата да вземеш, пак няма да можеш да ги обиколиш всичките, докато децата са още деца. И обаче тогава, нали е много печен и се сетил за една магия и я праснал... абе чукнал я с вълшебната си пръчица по главата и казал:

Исти мЕуа дан пуджИ
Спаска мигом размножи!

И ако знаете после к'ва станала... Ми те като се разтърчали безброй много Спаски изведнъж насам натам като мравки, едва ги събрал с една друга магия на едно място и им дал задача всяка Спаска да си намери легло и да стои там, да не мърда и да гледа да няма чудовищааа. И после ги изфъчкал по задачата. Вярно бе. Спаска така ми каза. Обаче само тя останала, щото нали тя си е истинската Спаска, а не размножена някаква си там и щото тя казала, че щяла да провери под моето легло. Ама как, бе, ще ми проверявала под леглото, аз да не съм някоя женка да ме е страх от такива страхотии... Оххх...

Обаче аз една нощ, като се събудих, щото тия, лястовиците, пак си мореха децата от глад... ама то беше много тъмно и такова едно, абе и духаше вятър и разни неща скърцаха... и аз като се сетих за Спаска като била... като била колкото мене голяма и... веднага такова... веднага си спомних, че тя май не е проверявала под моето легло и значи... ми стана ясно, че трябва да си сложа шапката невидимка. Щото понеже нали ако случайно некое чудовище се престраши да намине насам, ама само ако е много престрашено, иначе къде ти ще намине чудовище накъмто насам при мене точно - те като се сетят какъв съм смелчак и ще се заврат от страх под леглото... Оххх... под леглото... под... Ох, сега ако вече се е завряло под леглото ми, цяла нощ няма да спя.... Щото нали такова, ми то може да умре от страх горкото там бе, като знае какъв съм безстрашен юнак. Дааа, точно така си рекох. Ама това е, защото те много искат да ми вземат шапката невидимка. Аз затова си я слагам нощем. Ми представяш ли си някой път да не си я сложа и да ми я открадне някое чудовище, бе? Ми то като си я сложи и после Спаските как ще са сигурни, че няма чудовища под леглата? Ама аз след това се успокоих... за чудовището де, понеже нали то, горкото, като види, че ме няма, и ще му мине страхът и ще си иде по живо, по здраво. Ох, дано.... си иде. Така си рекох: Дано си иде по живо, по здраво, щото после оная гаднярка Мърморацията ще има пак да разправя глупости. Оххх!

И после на сутринта като се събуди... като стана светло, де, щото аз от тия гаднярки лястовиците, дето си мореха децата от глад, цяла нощ не можах да мигна и такова... проверих под леглото. Ама много внимателно, щото нали ако е още там чудовището, и да не го уплаша съвсем. Обаче го нямаше... Уфффф! Много ми олекна... за него. Ама знам си аз как да се оправям с чудовища, бе - слагам си шапката невидимка и то си отива на спокойствие. Даааа.

Обаче аз това искам да им кажа на децата: няма никакви чудовища под леглата. Има само по една ламя. Апсолютно. Спаска така каза.

 

 

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)